Вадим все повече пари от джоба си за здравеопазване, а преждевременната смъртност се увеличава

Добър тренд: много по-малко деца умират през последните 30 години

Българите страдат най-много от сърдечносъдови заболявания спрямо всички европейци, показва анализ на Световната здравна организация. Такива болести са инсултите, инфарктите, хипертонията.

Анализът е подготвен със съдействието на здравното министерство и обхваща периода 1985-2013 г., като данните са актуални към 2015 г.

България напредва в подобряването на здравното състояние на населението, но редица отрицателни тенденции остават водещи, отчита докладът.

Наред с намалялата детска смъртност и увеличилата се продължителност на живот преждевременната смъртност нараства. Постоянно растат и личните средства, които българските граждани доплащат за здравни услуги.

Населението застарява, а най-много ни разболяват хронични неинфекциозни болести, каквито са злокачествените, диабетът и ХОББ, т.нар. болест на пишачите. Тенденцията при тях обаче е да намаляват.

Анализът на СЗО разкрива какво е състоянието на здравеопазването у нас и на системата като цяло, какво е мястото на пациента в нея и къде се намираме спрямо другите. Сравнението е направено между всичките 53 държави от европейския регион на СЗО и 13-те страни, присъединили се към ЕС след 1 май 2004 г., обясни Пламен Димитров, зам.-директор на Националния център по обществено здраве и анализи, който представи данните пред журналисти.

България е петата страна от 53-те в европейския регион на СЗО, в която е направен такъв анализ. Другите четири са Молдова, Грузия, Словения и Гърция.

Сред плюсовете, които докладът отчита, е намалялата наполовина за последните 30 години детска смъртност. Тенденция към намаляване има и при смъртността сред новородените и родилките, които като цяло у нас са повече в сравнение с другите страни от ЕС.

Не се увеличава и делът на заболелите от туберкулоза, ХИВ и СПИН.

Младите хора

на възраст

до 14 години

са по-малко

спрямо останалите държави, а тези над 65 години са близо 20% от всички, което е показателно, че населението застарява. В същото време преждевременната смъртност преди навършване на тази възраст също е по-висока в сравнение с тази в ЕС.

Средната продължителност на живот се е увеличила и сега е 71,4 години за мъжете и 78,8 години за жените. Тя продължава да е значително по-ниска от тази в Европа. Увеличили са се

годините,

прекарани в

добро здраве - до

63,8 при мъжете

и 69,2 при жените, обясни д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор.

Общите разходи за здраве в България продължават да растат, но главно заради по-значителното увеличение на средствата, които гражданите трябва да доплащат от себе си. От 2000 г. насам делът на личните разходи за здраве се е увеличил с 13% и сега едно домакинство отделя 44,2% от общите си разходи за здравни услуги.

“Всеки управляващ трябва да е наясно, че

центърът на

здравеопазването

не е лечението на

болестите,

а тяхното

предотвратяване Наливането на пари само в болници, лекарства и нова техника е необходимо, но не достатъчно, за да реши здравните проблеми на нацията”, категоричен е д-р Кунчев.

Тютюнопушене, алкохол, обездвижване, наднормелно тегло, стрес - това са основните проблеми, които значително съкращават живота на българите, каза държавният инспектор.

Според него водещ проблем в здравната ни система е липсата на медицински кадри. Според анализа на СЗО по брой лекари сме сравними с Европа, но по брой медицински сестри сме значително по-надолу.

“Това, че засега сме добре с лекарите, които имаме, не е успокоително, а

нещата при

медицинските

сестри започват

да стават

трагични”,

каза Кунчев.

“Неприемливо е хората да бъдат бедни вследствие на лошо здраве. Необходим е мултисекторен подход - държавата да обърне специално внимание на високите нива на тютюнопушене в България, на консумацията на алкохол, на затлъстяването, на нарастващата финансова тежест от незаразни заболявания и на високите нива на доплащане от страна на пациентите”, каза директорът на българския офис на СЗО д-р Скендер Сила. По думите му България демонстрира искрен ангажимент да подобри здравното състояние на хората.

“Този обзор, който направихме, бе изпълнен така успешно благодарение на ангажиментите, които българската страна пое и изпълни.

Той е

доказателствен

материал, на

основание на

който ще се

изготвят

политиките на

България

в областта на здравеопазването”, посочи и д-р Клаудия Щайн от регионалния офис за Европа на СЗО.

Д-р Скендер Сила: Пушене, пиене, застоял живот - там трябва да са спешните мерки

България е на първо място в Европейския съюз по тютюнопушене, към което спешно трябва да се предприемат мерки и този проблем да се адресира в бъдещите години”, заяви директорът на българския офис на СЗО д-р Скендер Сила.

По думите му организацията работи съвместно със здравното и образователното министерство, за да предотвратят започването на тютюнопушене още в ранна детска възраст. Друга дейност пък е адресирана към хора, които вече пушат. Работата с тях ще е такава, че да бъдат мотивирани да се откажат. “Има правила, стратегии и законодателни инициативи в тази посока, но те трябва да се въведат на практика”, каза Сила.

Същото следва да направим и по отношение на продуктите, свързани с пушене на наргиле. Това е проблем, който зачестява в България и страните около нея, допълни той.

Според него, за да се справим с всички рискови за България фактори - пиене, пушене, обездвижване, трябва да се предприеме подход, в който роля имат три страни - самият човек, правителството и обществото като цяло.

По отношение на затлъстяването и обездвижването се работи за повишаване на физическата култура от най-ранна възраст.

“По пазарите все още се откриват храни с високо съдържание на мазнини, сол и захар, които може да доведат до проблеми със здравето на подрастващото население. Те може да се изразят и в по-късна възраст под формата на високо кръвно налягане, захарен диабет, заболявания на сърдечно съдовата система, а от там да се повиши и заболяваемостта от незаразни болести”, предлага възможни промени Скендер Сила.

От "24 часа"