Лов на мумии в Италия заради исторически провал
Древните египтяни са мумифицирали своите фараони преди 5 и повече хиляди години. Още в края на XIX и началото на XX век последователите на Индиана Джоунс започват бясно разкопаване на пирамидите и вадене на мумии.
В наши дни се смята за истинско чудо да бъде разкрита неотваряна гробница, която да пази своя обитател и неговите съкровища. На този фон изглежда адски странен ловът на мумии, който започнаха в Италия.
Това ще прозвучи странно на малките деца и тотално незаинтересуваните от футбол домакини. Всички останали би трябвало да се сетят за какви точно мумии става въпрос. Това са
бездушните гробокопачи
на италианския футбол. Заради тях Скуадра адзура ще остане у дома по време на световното първенство за първи път от 1958 г. Представяте ли си за колко много години става въпрос? Това е едно човешко поколение.
Впрочем на Апенините не вярваха, че този момент въобще някога ще настъпи. Неслучайно след злополучния реванш с Швеция по улиците хората крещяха едно и също пред микрофоните: "Не, световното няма да се състои! Без нас не може да има Мондиал!"
Е, оказва се, че може. Класиралите се вече запазват самолетни билети и хотелски стаи. А италианците хукнаха на лов за мумии. На първо място в списъка е треньорът на "адзурите" Джампиеро Вентура. Него го мразят и 7-годишните хлапета в родината му. Вентура прекрасно играе ролята на мумия, без да ползва сценичен грим. Дори и в най-напечените моменти в мача със скандинавците той не прояви никаква емоция. Просто стоеше и гледаше как всичко около него се руши. А покрай
мумифицирания треньор вреше и кипеше
Стигна се дотам, че вбесеният халф Даниеле Де Роси крещеше на помощник треньора, че не той трябва да влиза в игра, а колегата му Лоренцо Инсиние, който може да свърши нещо по-смислено в атака.
Мачът свърши, но емоциите не утихват. Феновете искат главите на треньора Вентура и на неговите шефове във футболната централа.
Отнесе го треньорът Вентура. Защото изкупителна жертва задължително трябва да се намери. Провалът е твърде голям и няма общо само с историческите препратки. Италианският футбол
загуби и колосална сума пари
Според най-песимистичните изчисления става дума за поне 50 млн. евро, които щяха да дойдат от рекламни договори и от касата на ФИФА.
Със сигурност местният футбол сега повече от всякога се нуждае от силен човек, който да рестартира италианската футболна машина. И да преизчисли всички харчове, тъй като големите пари така и няма да дойдат.
Обикновеният фен нехае за паричните проблеми на футболните чиновници. Запалянковците са притеснени, че на терена не се виждат
достойните заместници
на старите кучета като Буфон, Де Роси, Киелини и Бардзали, които се отказаха от националния. Въобще италианците не виждат и петънце светлина в тунела, а следващото футболно лято ще е особено мъчително за несвикналите да гледат по телевизора мачовете от Мондиала.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха