Подвигът на 17 ноември 1993 г. се случва въпреки всички сръдни и скандали в националния отбор.

Свикнали сме да живеем в миналото и със старите успехи в спорта", заяви преди няколко седмици треньорът на националния отбор по футбол Петър Хубчев. Думите му придобиват особена актуалност с наближаването на датата 13 ноември.

На този ден преди 24 години националите ни победиха Франция на "Парк де Пренс" и поставиха началото на най-великите ни успехи във футбола. Феновете, имали щастието да преживеят силните емоции след гола на Емо Костадинов, ще се озъбят на Хубчев. Никой няма право да им отнема спомените от онзи извънземен миг.

По-интересното е, че вече има фенове в съзнателна възраст, които са се раждали, когато Емо разстреля на два пъти Бернар Лама. А може и да са пропищели за първи път в онова лудо американско лято. Въпросът е, че те само са чували от своите родители или са гледали архивни кадри на тогавашните велики мачове, които пренаписаха историята на българския национален отбор. И свидетелите на онзи успех, и 24-годишните им наследници едва ли са наясно, че всичко за българския футбол можеше да се развие съвсем различно, ако планетите не се бяха наредили по уникален начин. И ако се беше осъществил един "син" бойкот в навечерието на решителния мач за класирането ни на световното в САЩ.

Минаха 24 години, но архивите продължават да говорят и до днес. Все ще се намери някой от участниците в онези велики събития да извади на бял свят нов и интересен детайл около трилъра във френската столица. Успехът на "Парк де Пренс" е уникален и заради това, че се случва във възможно най-тежкия момент за националния отбор.

Тимът е раздиран от жестоки скандали между футболни звезди, които нямат никакво намерение да подтиснат егото си в името на общата цел.

Такъв непримирим конфликт е между Христо Стоичков и Николай Илиев. И двамата се чувстват достатъчно подготвени и заслужили да получат капитанската лента. И двамата имат достатъчно привърженици на своя страна в националния, тъй че лесно се оформят два лагера. В този изключително напечен момент се намесва треньорът Димитър Пенев, който дава лентата на вратаря Борислав Михайлов.

Хитрият ход на Стратега само привидно успокоява духовете. Преди последните решителни мачове срещу Швеция, Австрия и Франция Петър Хубчев и Георги Йорданов пишат декларации, че няма да участват повече в отбора. Всички са в шах, опитите за помирение не дават особено големи резултати, а напрежението се отразява на отбора. Скандинавците си тръгват с ценното за тях равенство от София.

Въпреки че печелим следващия мач с Австрия (4:1), скандалите не стихват. Този път Наско Сираков се хваща за оръжието. Преди двубоя той е получил уверение от треньорския щаб, че ще поиграе поне едно полувреме. Само че мачът навлиза в последната си четвърт, а Наско е на резервната скамейка. Обиден, той отива да се къпе, а малко по-късно идват да го извикат да влиза в игра. До края на мача остават около 15 минути и Сираков категорично отказва да се появи отново по спортен екип. Обиден е, че са го пренебрегнали за сметка на Йордан Лечков.

"Такова беше времето - кажеш ли на някой футболист дума напряко, можеше и да не се яви за следващия мач.

Ще се нацупи и иди, че го усмирявай", ще напише по-късно в мемоарите си треньорът Димитър Пенев. Самият той е изправен пред огромен проблем в навечерието на мача с Франция. "Петлите" са загубили сензационно от Израел, но въпреки това се смятат за сигурни участници на световното. Та нали им трябва едно равенство срещу българите на "Парк де Пренс".

Нищо чудно франсетата да са подочули нещичко за постоянните скандали в българския тим, което още повече ги е успокоило. Наистина с наближаването на онзи 13 ноември в държавния ни тим ври и кипи. Другите скандали още не са отшумели, когато се задава нов и по-голям от всички останали. Този път цели седем човека изведнъж решават, че повече не им се играе за националния.

Става въпрос за играчите на "Левски", които се чувстват ощетени от ръководството на БФС. "Сините" се раздават докрай в световната квалификация с Австрия, а 48 часа по-късно ги чака ключово гостуване на "Ботев" (Пловдив). Босът на "Левски" Томас Лафчис отправя официална молба до футболната централа мачът да бъде пренасочен, тъй като играчите, които са били с националния отбор, няма да успеят да се възстановят навреме. Само че в лагера на врага не са съгласни да се съобразят с това искане на тима от "Герена".

"Футболният закон ясно казва, че подобно отлагане на мача може да се случи само ако и двата тима са съгласни. От "Ботев" отказаха да се съобразят с молбата на "Левски". Оказах се с вързани ръце, а от "синия" лагер ми се разсърдиха и ме обвиниха в какви ли не прегрешения", спомня си тогавашният бос на БФС Валентин Михов.

Той тъкмо е седнал на президентския стол и моментално усеща, че отдолу сякаш някой го загрява със запалка. Михов ще разкаже по-късно, че всичките заявления на "сините" играчи за отказ от националния са писани с един и същи почерк

Без да е обявено категорично, се смята, че това е бил почеркът на сегашния бос в "Левски" Даниел Боримиров. Вальо Михов няма никакво време, тъй като мачът с Франция чука на вратата.

"Направих редица компромиси и отидох при Томас Лафчис да се разберем. В крайна сметка скандалът беше потушен в името на националния отбор", разказва още Валентин Михов.

Сърдити или не, играчите на "Левски" явно осъзнават, че бойкотът ще им изиграе лоша шега и може да изпуснат златен шанс. Воюващите страни в държавния тим поне за момент решават да заровят томахавките и се отправят към Франция. Групата наброява над 150 човека. С футболистите има много журналисти, бизнесмени, банкери и обикновени туристи. Настроението в самолета е приповдигнато. Мнозинството от пътуващите явно са решили да не се притесняват излишно, тъй като мисията изглежда почти невъзможна.

Да не говорим, че двама от най-важните играчи се промъкват като сирийски бежанци през границите, за да се докопат до Париж. Две седмици преди мача на "Парк де Пренс" Димитър Пенев закарва отбора на лагер в Германия, за да поработи с момчетата и да успокои бесовете им. Номерът явно минава, играчите успяват да забравят старите дрязги и се качват на самолета като приятели. Само че на борда няма място за Емо Костадинов и Любо Пенев. Двамата се оказват без френски визи. В критичния момент се намесва бившият халф на "Тракия" и ЦСКА Георги Георгиев. По това време той играе във френския "Мюлуз", където е съотборник с Борислав Михайлов.

Двамата решават, че ще преведат Емо и Любо по втория начин през границата. Георгиев маха приятелски на граничарите, докато преминава от Германия във Франция. Служителите разпознават популярните футболисти в колата и въобще не се сещат да им искат визи. Следва нов критичен момент на френско летище, където двамата национали отново се промъкват между капките и в крайна сметка пристигат в Париж. След това единият подава на другия за ритуалното убийство на "петлите".