Преди да отиде в испанския гранд, Камата за една бройка да подпише с холандския “Рода” срещу 1 млн. гулдена и 10 000 чифта дънки.

Христо Стоичков за една бройка да се размине с испанския гранд "Барселона" заради 10 000 чифта дънки. Само преди дни холандски медии разкриха, че покойният президент на "Рода" Нол Хендрикс навремето опитал да договори Камата за 1 млн. гулдена и огромната пратка с дънки.

Текстилният предприемач идва в България по бизнес дела, а любезните домакини го водят на мач на ЦСКА. Холандският бизнесмен веднага харесва играта на Христо Стоичков и решава, че трябва да го има на всяка цена в клуба, който се е заел да превръща в европейски гранд. Хендрикс е наясно, че трябва да отправи сериозна оферта, за да пробие плътната желязна завеса и да вземе играч от Източна Европа. Холандецът притежава фабрика за производство на дънки, които дори и през най-светлите години на комунизма са дефицитна и съответно изключително ценна стока у нас.

На предложение от 1 млн. в кеш плюс внушителното количество дънки просто няма как да се откаже. Двете страни са готови да седнат на масата за преговори. Точно тогава обаче идват полуфиналните мачове на ЦСКА срещу "Барселона" в турнира за КНК. На "Камп Ноу" Ицо бележи две попадения, първото от които е истински шедьовър.

Преди началото на срещата треньорът на "червените" Димитър Пенев подхвърля на Стоичков: “Ице, Субисарета обича да излиза много напред. Дебни го да го прехвърлиш…". Точно това и се случва в средата на първото полувреме.

Камата забелязва, че вратарят на домакините е излязъл твърде напред и с прецизен шут от над 35 метра успява да изпълни заръката на треньора си. След това Стоичков вкарва и от дузпа, но българите губят с 2:4. Впоследствие в София каталунският гранд отново побеждава с 2:1, а Стоичков отново се разписва.

Сърцатата му игра прави впечатление на треньора на "Барселона" Йохан Кройф, но истинският виновник за последвалия трансфер на Христо в испанския гранд е Хосе Мария Мингея. Легендарният мениджър е част от испанската група по време на гостуването в София. На летище "София", докато испанците чакат да ги качат на самолета за Барселона, Мингея отива при треньора Кройф и го пита какво му е мнението за българина с номер 8 на гърба. Кройф признава, че е харесал играта му и препоръчва на мениджъра да следи развитието му.

Мингея не се нуждае от втора покана и започва да крои планове за трансфера на 24-годишния българин в "Барса". Поне в началото подобен трансфер изглежда абсолютно невъзможен. Много години по-късно Мингея ще си спомни,че от българска страна първо въобще отказват да преговарят, а след това слагат нереално висока трансферна цена на младия нападател.

"Наблюдавах Христо в още няколко мача на ЦСКА и се убедих, че той може да свърши добра работа на "Барселона". Преди това не знаех почти нищо за България, но заради Ицо ми се наложи да посетя няколко пъти София. Исках на всяка цена да съм част от футболното му развитие", ще разкаже по-късно Мингея.

Негова е идеята шефовете на "Барса" да поканят ЦСКА на приятелски турнир в Палма де Майорка. Там великият футболист и треньор Йохан Кройф получава още един шанс да наблюдава Стоичков на живо. Ицо се представя в характерния си стил.

Той играе великолепно, но след това налита на съдията и е пратен преждевременно под душовете. Изцепката му въобще не притеснява Мингея. Той кани Ицо на тайни преговори. Нападателят казва на треньора Пенев, че ще отиде да се разходи и се среща с мениджъра.

"Предложих му да подпишем договор и да го представлявам за следващите 4 години. Той беше съгласен, но комунистическата власт в България не му позволи да се обвърже с мен.

Първоначалният неуспех не ме разколеба. Трябваше да действам по друг начин", разказва след това Мингея. Той отново търси диалог с ръководството на ЦСКА. Но срещу себе си има сериозен противник.

Членът на Политбюро на ЦК на БКП и министър на отбраната Добри Джуров е голям фен на Христо Стоичков. Партийното величие на няколко пъти спасява Ицо от каши, в които играчът се е забъркал заради буйния си нрав. Джуров обаче не ще и да чуе за възможността звездата на ЦСКА да заиграе в чужбина. Научил за интереса на "Барселона", заклетият фен на ЦСКА отсича, че младият Стоичков ще трябва да поиграе още поне една година в "А" група и в евротурнирите, за да помогне на отбора си за изковаването на поредните славни моменти.

Мингея не се предава и през 1989 г. отправя поредица от изключително силни оферти. Накрая от ръководството на "Барса" предлагат на българските си колеги 4 млн. долара за правата на Христо Стоичков. В онези години това е космическа сума, но Добри Джуров отново се колебае дали е редно неговият любим отбор да се раздели с най-добрия си футболист.

Интересното е, че месеци по-рано лично Тодор Живков е принуден да се ангажира с казуса около Стоичков. Неговият съветник Костадин Чакъров моли за среща и след обсъждането на важни партийни дела повдига темата за евентуалния трансфер на Камата в Испания. Той подробно разказва за нежеланието на Добри Джуров да пусне Стоичков в чужбина. Тато отговаря, че не се вълнува от футболните въпроси и не му се влиза в излишни интриги с Джуров, но съветникът му не се отказва лесно.

"Абе, другарю Живков, 4 млн. долара ще изпуснем. Днес гледам сводката за стоковите пазари, знаете ли какъв голям дефицит има, няма дамски превръзки. Кое време сме, жените с парцали и вестници... Сега, ако има свободни избори, ще ги загубим", отсича Чакъров. Живков отвръща, че е съгласен трансферът да бъде осъществен, но отново подчертава, че с Добри Джуров не му се разправя.

В крайна сметка Стоичков трябва да изчака още няколко месеца, преди да се отвори възможност за трансфера.

Той е осъществен в края на лятото на 1989 г. или броени седмици преди да падне режимът на Живков. В последния момент от българска страна поставят условие 4-те млн. долара да бъдат изплатени накуп. И до днес не е изяснено къде точно отиват милионите, платени за Стоичков. Камата от своя страна много бързо доказва, че си заслужава всеки инвестиран долар в ненадминатата му левачка. Той отбелязва гол още в дебютния си мач – дербито с "Еспаньол", а след това вкарва и в следващите два мача на "Барса". Испанците много се притесняват дали българинът ще успее да се аклиматизира към по-голямата държава, западния начин на живот и общуване, но Ицо успява да ги пречупи през своята призма, а за последвалите му успехи на футболния терен е изписано и изговорено достатъчно.