Джобният Херкулес старателно записвал треньорските методи на Старшията и след това ги занесъл в новата си родина, където му се отблагодарили с килограми жълтици

Турският президент влиза в болничната стая и остава там около 30 минути. Срещата му с пациента е изключение от пренатоварената му програма. Ердоган е от ранга на световните лидери като Доналд Тръмп и Владимир Путин. При тях срещите са уредени за месеци и дори година напред, нищо случайно не им се случва и никой не може да се надява на височайша аудиенция.

Точно за този пациент обаче турският държавен глава ще направи изключение от правилото. Наим Сюлейманоглу е донесъл три златни олимпийски медала на страната и няма нищо странно сега пред стаята му да се изреждат политически, спортни, телевизионни и всякакъв друг вид величия. Не е случаен и фактът, че за болния с нефункциониращ черен дроб приоритетно се търси донор. Много други пациенти в критично състояние също се нуждаят от чернодробни трансплантации, но техните имена са неизвестни на широката публика, не са се качвали на олимпийския връх и явно ще трябва да почакат или да се стягат за отвъдното.

В интерес на истината самият Сюлейманоглу заяви на лекарите да не се притесняват от своята безпомощност пред тежката му диагноза. Бил си изживял най-хубавите години и нямал нищо против да се приготви за следващото изпитание, от което няма връщане. Поне така разказваха турските медии, които едва ли са имали шанса да го чуят лично от устата на великия щангист. Суетнята около седемкратния световен шампион е много голяма и по нея не личи Сюлейманоглу да е пожелал да го оставят да умре на спокойствие. Най-добрите турски специалисти в чернодробните болести са се събрали около леглото на щангиста по заповед на Реджеп Ердоган.

Медиите също се включват в подходящия момент и от първите си страници тръбят: "Нашият герой се нуждае от донор". Поне двеста човека се явяват с желание да дарят от черния си дроб на трикратния олимпийски шампион. Подобен род трансплантации се смятат за нискорискови за живота, а донорът след това има шанса да се възстанови напълно. Черният дроб е органът в човешкото тяло, който се слави с уникалните си регенеративни възможности.

Лекарите отсяват четирима или петима от кандидатите, които наистина могат да бъдат донори на Сюлейманоглу. Сред тях е и брат му. Именно той ляга на операционната маса, съобщиха турски медии. Вече стана ясно и че трансплантацията е успешна.

Състоянието на популярният тежкоатлет обаче е наистина тежко. И други органи на шампиона са на път да откажат. Единствено модерната медицинска апаратура успява да го поддържа. Хората не спират да коментират, че Наим сам си е причинил проблемите, след като години наред се самоунищожава с огромни количества алкохол. В миналия си брой "168 часа" представи на вашето внимание и друга достатъчно достоверна теза, според която допингът е виновен за тежката цироза на Наим Сюлейманоглу.

Навремето той става юношески шампион още на 15-годишна възраст. Което е твърде рано за този унищожителен за тялото и психиката спорт. Това беше и мнението на някогашния съотборник на Сюлейманоглу в националния отбор Нено Терзийски.

"Беше много млад за толкова големи тежести, но имаше страхотен характер. По време на лагерите на националния спяхме в една стая. Харесваше ми чувството му за хумор, а по-късно осъзнах колко голям боец е и как не се спира пред нищо", разказва Нено Терзийски.

Големите успехи обаче имат и своята цена. Всеки шампион във вдигането на тежести знае, че големите натоварвания в залата не могат да минат само с поемането на витамини и черен шоколад. Необходими са все по-големи мускули, все по-бясно работещи органи, буквално да излиза огън от ноздрите. Подобни екстри идват само след употребата на допинг във всичките му разновидности. През годините Световната антидопингова агенция хваща десетки и дори стотици тежкоатлети със забранени химически съставки в кръвта.

Преди броени дни избухна и поредният грандиозен допингскандал в щангите. Оказа се, че водещите сили Китай и Русия, както и още седем страни са обвинени, че яко са допингирали своите състезатели на последните две олимпиади. Сега медалите на провинилите се ще бъдат отнети, а виновните държави остават за една година извън вдигането на тежести. Международният олимпийски комитет дори обмисля да изхвърли спорта от своята програма.

Всичките тези допинг афери през годините още веднъж доказват, че този спорт върви ръка за ръка с веществата, които дават физическа сила и в същото време съсипват организма. Самият Сюлейманоглу в интервю за Мартин Карбовски се замисля няколко секунди, преди да отговори дали е взимал допинг. След това отрича да е приемал забранени субстанции и допълва, че е разчитал единствено и само на витамините.

Това е версията на трикратния олимпийски шампион доста след като е приключил с кариерата си. Никой не би могъл да докаже дали преди да избяга за Турция бъдещият олимпийски шампион не е бил зареждан със забранено гориво, за да вдига още по-големи тежести от предишния ден. Приживе Папата на българските щанги Иван Абаджиев се кълнеше, че не е допингирал своите състезатели и е постигал успехите единствено и само благодарение на уникалната си програма за подготовка на състезателите.

Десетилетия наред Абаджиев се хвали, че съвсем сам е измислил по колко и как да тренират щангистите, за да са максимално подготвени за големите предизвикателства. Много чужди федерации дават мило и драго да почерпят опит от Старшията, но той ревностно пази своите тайни.

Дали обаче наистина успява да ги опази? Този въпрос е пряко свързан с Наим Сюлейманоглу. И до днес се твърди, че Джобният Херкулес носи ценен подарък на новите си сънародници, когато стъпва на турска земя. Той предал на новите си треньори в турската федерация по вдигане на тежести подробно описание на методите на Иван Абаджиев.

Докато другите слушали с половин ухо заповедите на Старшията, Наим попивал всяка дума на треньора и след това записвал в тефтерче какво е тренирал по дни и по часове. И след това го носи на турците, а те му се отблагодаряват с истинско златно имане. Пълнят джобовете му с жълтици, дават му апартаменти и коли. Но всеки златен карат си е заслужавал, тъй като Наим почти веднага става олимпийски шампион, а след това печели още два златни олимпийски медала.

Дори и да е отмъкнал тайните на Абаджиев, Сюлейманоглу остава изключително близък с бившия си треньор. Старшията също никога не си позволява да каже нещо лошо за състезателя, който е взел като 10-годишно хлапе и е превърнал в спортист от световна величина. Дори навремето го защити от нападките, че именно Наим е разказвал как нашите са се допингирали и след това са се чистели преди олимпиадата в Сеул.

Сюлейманоглу дойде за погребението на Иван Абаджиев и за пореден път изказа своята почит към треньора, който му постила пътя към неговите легендарни успехи. В София Сюлейманоглу изглеждаше в добра форма и пред журналистите каза, че живее добре и спокойно. Но истината е била друга. Поне според турските медии той пропилява огромното си богатство и в последните 1-2 години разчита на държавна помощ. Чернодробните му проблеми едва не го вкарват в гроба през 2010 г., но тогава лекарите правят чудеса от храброст. Сега отново трябва да се проявят и да измъкнат шампиона от поредната тежка криза. Ако се пребори за живота си, той ще има поредния шанс да изостави алкохола и въобще да рестартира живота си. Но само времето ще покаже какво ще се случи.