8 години са много време в човешкия живот. Достатъчни са да дадеш най-ценните първи уроци на едно дете, че и да го пратиш на училище. За съжаление на “сините” фенове, тези 8 години не се оказаха достатъчни за “Левски” да спечели трофей. Последният такъв кацна в клубната витрина през 2009 г. и оттогава само мъка, гняв, обещания и после пак мъка. Или както обичат да казват привържениците на вечния враг – на “Герена” се спусна “синя” тишина, от която няма измъкване.

Съвсем наскоро изгоненият треньор Николай Митов просто нямаше как да се пребори с проклятието. Така и не успя да си спечели авторитет сред публиката и сред феновете. А и обра негативите от забавянето със селекцията. Трябваше за няколко дни да направи отбор, който да се сбори с далеч по-опитния “Хайдук”, и съвсем естествено се провали с гръм и трясък. В българското първенство също някогашният гранд зацикли и треньорската смяна очевидно трябваше да се случи. Сигурно самият Митов си е отдъхнал, сваляйки огромното напрежение от плещите си.

По-интересното е какво идва оттук нататък за “Левски”. Босът Спас Русев очевидно реши да обърне нова страница и прие съвсем друг подход в управлението на клуба. Първо бяха доведени двама познати във футболна Европа футболисти в лицето на Жорди Гомес и Габриел Обертан. Още по-сензационен се оказа изборът за заместник на Николай Митов. Италианецът Делио Роси беше повикан, за да измъкне софийския тим от тинята, в която престоя скандално дълго време.

Новият тренер със сигурност може да бъде определен като странна птица. Той за първи път ще напусне пределите на Италия. Не че не е ходил по почивки, но никога не е работил с чуждестранен клуб. През последните 19 години се е грижил за просперитета все на италиански отбори. Визитката му не е особено впечатляваща, поне що се отнася за спечелените трофеи. Спецът взема една купа на Италия с “Лацио” и веднъж стига до финала за купата с “Палермо”. Въпреки това в родината му добре го познават, а италианските журналисти често пишат за него.

Делио Роси се прочува преди всичко заради невъздържания си нрав. Паметен ще остане онзи негов сблъсък с подопечния му футболист във “Фиорентина” – Адем Ляич. По време на напечен мач тренерът вади звездата си още в 36-ата минута. Сърбинът побеснява и псува своя наставник на майка, след което си сяда на скамейката. Но го чака голяма изненада. Като хищен орел Роси се нахвърля върху невъзпитания футболист и го засипва с шамари и юмруци. Налага се няколко човека да го озаптяват. Впоследствие той е уволнен от “Фиорентина” и получава забрана да ръководи други отбори за 3 месеца.

Наказанието в никакъв случай не може да озапти бесовете на Роси. В друг един такъв завързан мач той показва среден пръст на Николас Бурдисо и след това налита на бой на големия Франческо Тоти. Пак го наказват, но шило в торба не стои и треньорът продължава да се държи невъздържано, когато е недоволен от развоя на мача.

В интерес на истината самият Роси не се прави на света вода ненапита и признава, че е подвластен на демони, когато става дума за неговия отбор. Той е познат като истински работохолик. Сам казва, че докато работи в Рим, така и не намира свободен ден да види Колизеума. Когато не спи и не се храни, е на стадиона или в кабинета си да разучава чужди тактики и стратегии. “Чудя се как ме издържа съпругата ми Розария през всичките тези години”, казва по този повод Делио Роси.

Основен принцип на работата му е да не създава приятелски отношения с футболистите. Държи всички в съблекалнята да знаят кой е шефът и да се съобразяват с него.

“Наричат ме темерут. Да, такъв съм и това не пречи на работата ми. Смятам, че всеки трябва да знае за какво е дошъл в отбора и да се съобразява с йерархията. Усмивките и закачките понякога могат и да отпушват напрежението, но не помагат за по-добрата форма на отделния играч. Нека се шегуват помежду си”, категоричен е италианецът. Той направи впечатление още на първата пресконференция, която даде като официален треньор на “Левски”. Похвали клубния президент, обеща да работи за новия облик на отбора, призна, че го чака много несвършена работа от предшествениците му и след това се изнесе от залата. Така от самото начало демонстрира нехайството си към чуждото одобрение, сега остава да се докаже и като треньор.