Очакванията към него са много,

а реално правомощията - нищожни

Следващият шеф на здравната каса ще е 17-ият поред, откакто е създадена през 1999 г.

Със сигурност това ще е полк. Камен Плочев - лекар инфекционист от ВМА, защото е единственият кандидат за поста. Номинацията е направена от двете управляващи партии - ГЕРБ и “Обединени патриоти”.

Институцията е основана от д-р Илко Семерджиев, който е първият ѝ управител, но за кратко. След като той стана министър на здравеопазването в кабинета “Костов”, поста пое д-р Бойко Пенков - тогава зам.-шеф на НЗОК. (Всички управители виж в графиката.)

До 2001 г., когато на власт дойде НДСВ, касата бе автономна институция с оперативно ръководство, управителен съвет и общо събрание с широко обществено представителство. От 2001 г. насам правомощията ѝ постепенно бяха ограничени, а управлението се осъществява от надзорен съвет и оперативно ръководство в лицето на управител и подуправител. Сегашният подуправител д-р Димитър Петров пое ръководството на НЗОК до избора на Плочев.

“Днес

постът управител

на здравната

каса не е много

атрактивен

Реално този човек може да се разпорежда само в рамките на 100 000 лв., което е нищо на фона на целия бюджет от 3 млрд. лв. годишно”, коментира експерт с дългогодишен опит в болничния мениджмънт.

“Посочената сума засяга административните плащания. Иначе управителят на НЗОК подписва плащания за между 200 и 300 млн. лв. всеки месец”, обясниха от касата. Месечните плащания към лекари, болници и аптеки е едната основна задача на управителя на НЗОК.

Реално

управлява

надзорният

съвет,

а управителят само внася предложения, които може и да не се приемат. Досегашният управител д-р Комитов например 2 пъти е внасял предложения за отпадане на бюджетните лимити за болниците, без да бъдат приети. Лимитите, заради които болниците трупат дългове, е вероятно най-големият проблем на здравната система и доведе до оставката на Комитов. 400 млн. лв. са дълговете на здравните заведения в момента, а просрочените дългове са за 190 млн. лв.

Проблемът ескалира преди месец, когато лимитите бяха затегнати още и болници реагираха, че няма да приемат пациенти след 25-о число на месеца. Намери се математическо решение, но през 2017 г. ще има завишение на разходите за болнична помощ до 1,670 млрд. лв. От управителя на НЗОК се очаква да реши и

проблема с

натрупаните

85 млн. лв.

неплатени към

болниците

за надлимитна дейност. Неплащането кара болниците пък да “изкривяват” отчетите си, като залагат по-скъпи пътеки, търсещите добри финансови резултати не приемат най-тежко болните и пр. Повечето болници пък всеки месец са пред дилемата да платят ли заплати, или да покрият задълженията си за лекарства и медицински изделия.

Управителят на НЗОК трябва да спазва и гласувания за годината бюджет на касата и предлага как да се овладеят излезлите извън контрол разходи. Решенията по тези предложения обаче взема воденият от зам.-министъра на финансите Кирил Ананиев Надзорен съвет, който и контролира управителя, и му разрешава колко пари да похарчи.

Министерството на финансите пък реално определя бюджета на касата, въпреки че по закон той се внася от НЗОК и здравния министър.

По закон касата харчи толкова, колкото са събрани от здравни вноски - за тази година са 3,43 млрд. лв. Разходите по отделните пера реално се определят от финансите, а след това се съгласуват между касата и Българския лекарски съюз (БЛС) в т.нар. рамково договаряне, където са записани цените на отделните дейности. С плащанията в брой обаче разходите за здравеопазване у нас са около 8 млрд. лв., твърдят мениджъри на болници. Те настояват касата да смени клиничните пътеки с методиката на диагностично свързаните групи. Ако шефът на касата е в добро партньорство със здравния министър, може да прави експертни предложения към всеки нормативен акт, засягащ дейността на НЗОК, чрез него.

Разминаването

между управител

и министър

обаче е по-често правило. Шефовете на касата обичайно работят в изолация Липсата на политическа подкрепа бележи и мандата на д-р Глинка Комитов от 2015 г. насам - той пое поста с пакет мерки за по-ефективен контрол от страна на касата, от който днес е внедрена нищожна част.

Управителят има право и да назначава проверки в структури по своя преценка. Отново обаче ефектът от тях зависи от политическата подкрепа, която има.