Да си непрекъснато във фейсбук е странно нещо.

Мислих дълго какъв епитет да използвам - минах през "ужасно", "съсипващо", "досадно", "забавно", "интересно". Мислих около трийсет секунди по тоя въпрос, а това за нашето време е дълго мислене. И накрая реших че именно "странно" е най-подходящото определение.

Някои го правят. Аз - преди време - го правех също. Но си имах оправдание: фейсбук е моето независимо издателство, от което не получавам пари, но когато писателят пише само за пари - става по-малко писател.

Ако пише посредствено и публикува, но благодарение на добра реклама и добре напипана струна в душите на посредствените читатели, той печели от писането си, то това не го прави добър писател.

Ако пише просто защото иска да излива чувствата си или да се изживява като писател, а нещата му ги четат само най-съвестните му и услужливи роднини и познати, които са му обещали да прочетат книгата, която той им е подарил (или пък разказа в сайт или просто някакво писание), а после му казват "Много е хубаво", то този човек е графоман.

Ако пишеш много добре и печелиш доста от това - значи си професионален и добър писател. Но в това има една клопка. Ти - по най-обичайния метод (феномен) на оперантното кондициониране, описан от Бъръс Ф. Скинър (първият бихеивиорист, който нарекъл оперантно кондициониране това явление, при което котка, поставена в клетка, ако натисне специален бутон - получава мляко - и котката бързо се научава да натиска с удоволствие тоя бутон) та когато станеш признат и обичан, харесван и четен писател, който получава и пари от писането си - започваш да правиш само това, което си усетил, че ти носи именно тия ползи - слава, признание и пари. И започваш да повтаряш едно и също - това, което (особено ако не си много умен) несъзнателно си отбелязал, че ти носи печалби. Ставаш повтаряч на клишета, създадени от самия тебе.

Ето защо писателят - успял, популярен или пък неуспял, но искащ да успее - е хубаво да пише във фейсбук. Но изведнъж се натъква на една твърде особена среда. В която има хора, които безпричинно го обиждат, други - безпричинно го харесват, а трети са наистина ужасни с това, че откликват на неговото писане с изпращане на снимки на котенца и цветенца - даже не собствени, направени от тях, а свалени от интернет.

Но писателят във фейсбук продължава да пише! Той си припомня, че и картините на Ван Гог са станали прочути чак десет години след смъртта му. Но - пита се той - натъжен и усъмнен - ще има ли фейсбук след десет години? И за какво ми е признание след смъртта ми, след като няма да мога да му се насладя?

И тогава пишещият ежедневно и постоянно във фейсбук се отказва, затваря профила си. И започва да пише нещата си върху плочи от гранит с длето. С надеждата, че това е нещо по-устойчиво. И няма да мислят хората върху него най-много трийсет секунди. Което за нашето време е максимумът за мислене и помнене.

(От фейсбук)