Всичко отличаващо се в изкуството е вредно.

Бил съм член на какви ли не комисии за оценяване на литературни произведения. Почти винаги ми се е налагало да чета десетки неща, пълни с такава покъртителна баналност, че ми се е искало да поискам газовия пистолет, който подарих на майка си преди години и да се застрелям в устата с него.

Чел съм романи за Възраждането и за преселниците от Беломорска Тракия, за съвременния живот, но не истинския, а този, който глупавите съвременни писатели смятат, че могат да опишат, без да са преживели самите те.

И от немай къде съм казвал, че са добри. Но те не са. Сегашните писатели рядко или неудачно описват това, което Е. Не описват преживяното от тях, защото те живеят като водорасли - леко повяващи се от теченията.

Има и такива, които пишат истината за живия живот, но тях не ги уважават особено. Вървят тези, които пишат глупости за неща, които никога не са видели или усетили, а просто са забъркали някаква шарена яхния - нови Карл Майновци, пишещи за индианците, без да са стъпили в Америка.

Но пък тези, които искат да разбият баналността и тъпотата на "нормалното мислене" и на традиционното писане - с гняв, лудост, остроумие, безумие и още повече - с хумор - те въобще не биват разбирани.

И така - сега изчезва освободената от юздите на всички диктатури литература. Така, мисля, започва средновековието - когато хората загубят изтънченото си чувство за хумор и иронията към себе си и света. Сега баналността и комерсиалната тъпота са княгините на това, което се прави. Пише, рисува, твори. Защото трябва да се изкарват пари.

Както при колите - всички са еднакви, защото копират винаги всеки новопоявил се успешен модел. Иначе творците са много креативни, хаха, много, винаги се стремят към оригиналност. Но оригиналността им е като пъргавината на охлюв. А конформизмът им е като планина.

(От фейсбук)