Съобщение от приятел: Дават те по телевизора. А? Открих се по bTV, на екрана на „Шоуто на Слави“. Моя снимка, подбрани цитати от мои текстове. С две думи: бил съм обявил референдума преди година за успешен, а последния – за неуспешен. Водещият ме пита от екрана: „Не изпитваш ли срам, като лъжеш?“

Да, изпитвам срам, когато гледам как най-голямата телевизия заприличва на фашистката АЛФА. Как от екрана се сочат враговете на народа, които имат неблагоразумието да не се прехласват по агресивния популизъм. И как се манипулира публиката, като й се поднасят парченца от текстове, които екипът на Шоуто не е прочел докрай. Или не е поискал.

Първо, по същество:

Водещият казва, че съм твърдял, че два милиона и половина са „пренебрежимо малко“. Лъжа. Водещият не е прочел текста, а сценаристите му са скрили от него следния пасаж: „Референдумът е огромен успех за инициаторите му. Той бе подкрепен от огромен брой българи. Тяхното мнение е задължително да бъде взето предвид".

По-лесно е да излъжеш, защото няма да ти се получи дадзибаото.

Водещият правилно забелязва, че съм обявил публично, че ще гласувам в предишния референдум, но съм пропуснал последния. Водещият удобно е забравил, че преди година абсолютно всички мълчаха – включително и високоекспертният му екип. Тогава цялата кампания за референдума бе изнесена от двайсетина души – без достъп до медии, без пари, без партийна подкрепа. Сегашният референдум получи едногодишна подкрепа – по един час национален ефир всеки ден. Със статуквото да борим статуквото ли? Не, благодаря. Лично мнение.

Второ, още повече по същество:

Истинският проблем не мога да бъда нито аз, нито текстовете ми, които достигат до миниатюрна публика в сравнение със зрителите на Шоуто. Проблемът е агресията – невъзможността да понасяш различни мнения.

Седмица преди референдума публикувах текста „Моите три причини изобщо да не гласувам на референдума“. Той бе прочетен от над 100 хиляди души още в първите два дни. Г-н Водещият не се е харесал там, ако го е чел. Или пък не се е харесал в преразказите на сценаристите му. И какво да направим с човека, който не се прехласва пред нас? Да вземем да го залепим на екрана като мишена – без право на отговор, разбира се.

Имало е моменти, когато позицията ми е била изгодна за Водещия и тогава имаше настойчиви позвънявания за участие в Шоуто. NE GO PRIEHME.

Имаше позвънявания за участие в клип, който подкрепя инициативата за референдума. И това не го приехме.

През лятото написах следното:

"Ако българският народ, който по конституция е суверен, каже, че трябва да ходим всички със зелени гащи, ще ходим всички със зелени гащи", каза преди време Слави Трифонов. Тази гледна точка е любима на екипа на Шоуто. Няма закони, няма конституция, няма институции – каквото каже народът. Трудно се спори с такава позиция, защото в основата си тя е очевидна и вярна. Но демокрацията още е и разделение на властите, и представителство, и върховенство на закона".

Това са нещата, които дразнят Нечетящите (докрай). Не са цитатчетата, които грижливо изписаха на екрана.

Покорно благодаря за отделените ми 4 минути национален ефир. Това са много пари – знам колко са важни за вас. Благодаря наистина.

Никога не съм си мечтал дори за „участие“ в Шоуто. Та ние с Водещия сме от различни планети – той е успял, има огромен екип, има биография с успехи. Браво!

Някъде там, по пътя към върха, вероятно е получил шанса да се запознае и да обяви за свои приятели босовете на подземните групировки „Мултигруп“ и ВИС-2. Някъде там издигаше кандидати за президент. Впечатляващ замах. А пък ние, тук долу, единствено имаме правото да не се прехласваме пред всичко това. Имаме ли го още?

Твърде много време ми отне тази история, та приключвам с един въпрос:

Имаме ли време да търсим зелени гащи или направо да си изрязваме звездички от цветен картон?

П.П. Омразата и нетърпимостта към различното мнение са лошо нещо. Момчета, намерете си живот и се усмихвайте малко по-често.

Текстът е публикуван в "Клуб Z"