Любомир Шопов е роден през 1942 г. Завършва дипломация в Държавния Московски институт за международни отношения (МГИМО). Кадрови служител е на българското външно-политическо разузнаване - подп. от строгосекретния щат на Първо ГУ на ДС. 7 г. е посланик-ръководител на българската правителствена делегация на поверителните преговори между Варшавския договор и НАТО във Виена за разоръжаването в Централна Европа. Бил е началник на Трети отдел "Балкански страни" във Външно министерство.

Син е на ген. Григор Шопов, "вечният" зам.-министър на МВР, пряко отговорен за работата на ДС, смятан за най-информирания човек в държавата и близък до Тодор Живков.

Предлагаме на читателите на "168 часа" втората част от интервюто на Любомир Шопов. В предишния брой той разказа за баща си, който 30 г. е управлявал вездесъщата Държавна сигурност и за това, че Тодор Живков е знаел, че семейството му е подслушвано, как Григор Шопов помогнал на Желю Желев, Юлия Берберян и Боян Биолчев да си изкарат задгранични паспорти.

- Г-н Шопов, знае се, че преди 1989 г. само деца на номенклатурата можеха да направят успешна кариера. Вашата започва от студентската скамейка в Москва. Така ли е?

- В първите години след 1944 г. в МГИМО от България наистина са приемани само студенти по списък от МВнР и кадровия отдел на ЦК на БКП.

После МВнР и отделът на ЦК пускат циркулярни писма до ОК на БКП да предложат кандидатури на по-способни младежи.

Аз постъпих през 1962 г. след конкурс за 5 места. 100 души от цялата страна се борихме.

Имало е предварителен подбор за тези 100, но след това конкурсът беше честен. От петимата само моят баща бе зам.-министър. Здравко Велев (един от най-добрите ни арабисти) беше от семейство на лекари, Богомил Величков (посланик в Мексико) беше сирак, на Йордан Кожухаров (посланик в Малта) баща му бе кооперативен деятел, но не на висока длъжност.

В Москва се озовах сред елита на руското политическо и икономическо общество.

Бях състудент със сина на Юрий Андропов, сина на Семьон Цвигун (първи зам.-шеф на КГБ и личен приятел на Брежнев) и др. деца на руски политически дейци.

Живеех в една стая с Анатолий Платников, който беше постъпил директно от казармата. Нямаше никакви връзки, не беше московчанин и първата година ходеше на лекции с войнишките дрехи, само си беше свалил пагоните. Намери си работа като пазач в детска градина и си купи костюм. Исках да му подаря един от моите (имах два), но той беше горд и не пожела. Имаше елитни студенти и много, които бяха дошли от обикновени семейства. Например бившият посланик на Русия у нас Александър Авдеев, с когото учихме заедно, не беше от номенклатурно семейство. В процентно отношение децата на големци бяха много малко.

- Бихте ли открехнали завесата за Виенските преговори за разоръжаване през 80-те години, в които сте участвали?

- Те бяха единственият форум в най-новата история на човечеството, когато 19 правителствени делегации на държави от НАТО и Варшавския договор преговаряха. Веднъж в седмицата имахме официални заседания, а цялата останала работа беше т. нар. кулоарна форма - срещи, разговори, контакти, в които директно сме си разменяли позиции с представители на всички държави.

При многостранната дипломация всеки контактува с всеки, не се робува на протокола, както е при двустранната.

Играехме тенис с шефа на американската делегация Ричард Стаар

Той беше кадрови разузнавач, въпреки че преди това беше шеф на "Свободна Европа", изключително подготвен човек, с когото говорих много директно.

С ръководителя на съветската делегация акад. Кутовой на тенис, на чаша вино обсъждахме сериозни аспекти на разоръжаването. Един ден тогава ми се обади съветският посланик, който имаше резиденция край Виена, да ме вика на сауна. Беше над 70 г. и знаех, че е болнав и едва ли ще ползва сауна, явно нещо щяхме да си говорим. Отидох - сауната празна.

Охраната направи три обиколки и след това влязохме двамата. Завихме се с чаршафите, а той ми каза: "Много ни е сложно положението, вижте в каква задънена улица сме в преговорите. Вие сте по-гъвкави, посъветвай се с вашето партийно и държавно ръководство, с военните, да излезем с нещо нестандартно, което да затрудни НАТО, да шокираме всички." Откритите заседания на Виенските преговори се провеждаха много помпозно - 19 делегации, журналисти, снимки...

Обичах да се шегувам и казах на съветския колега да излезем с предложение на следващото официално пленарно заседание всички хора от делегациите да се явят с униформите на ведомствата, за които действително работят.

Щяхме да бъдем

пагон до пагон

Много се смяхме.

- В работата ви като кадрови разузнавач вероятно сте имали десетки интересни случки. Кои от тях може да споделите?

- Докато бях във Виена, трябваше да се срещна със законспириран човек. Решихме да направим срещата в случайно избрано австрийско селце близо до германската граница. Трябваше да пристигнем като туристи и да направим в селската кръчма случайна среща, а след това да отидем на планински излет. Всеки си беше взел мерки да отиде без "съпровод". Когато влязохме в кръчмата, се оказа, че там има банкет на местните полицаи - неприятна изненада.

Друг случай, който също беше доста комичен, бе, когато работех в Москва. Трябваше да свърша работа във Виена и пътувах с влак. Имах дипломатически паспорт и нямаха право да ме проверяват. На австрийската граница ми казаха да сляза, защото нямам виза. Обясних, че няма нужда, но полицаят извади един справочник и чете, че граждани на СССР трябва да имат австрийска виза.

Тогава нашите дипломатически

паспорти бяха червени

и той видял думата Москва и решил, че съм руснак. Разбра грешката и се извини. Наближаваме Виена, а аз съм под напрежение. Влакът влиза на гарата, а по перона наредени през 15 метра полицаи с немски овчарки. Всичко блокирано от униформени.

Притесних се мен ли ме чакат. Въпреки това слязох, бързо взех такси и изчезнах. После разбрах, че сме били в състав с два вагона с едни от първите изселници руснаци за Израел. Охраната била за тях - да ги поемат, изведат в лагер и оттам да ги ескортират за Израел. Та цялата охрана е била заради руските евреи, но късно разбрах, след като се препотих няколко пъти.

- Не мога да не ви попитам вие взехте ли от куфарчетата с пари, които се раздаваха в началото на прехода? Назначиха ли ви за милионери?

- Моето куфарче беше празно. (Смее се.) Истина е обаче, че Андрей Луканов е провеждал среща с генералните директори на търговско-промишлени и икономически обединения и им е казал, че нещата отиват на лошо.

“Създавайте си паралелни структури, превеждайте

пари по техни сметки

и това, което ще започнете сега като дейност, ще се координира от един човек, когото съм избрал - Илия Павлов." Това са били думите му.