- Г-н Шопов, баща ви близо 30 г. е зам.-министър на вътрешните работи. За него се говори като за митичната фигура в МВР. Какъв човек беше извън службата?

- Много човечен, скромен, проявяваше пълно разбиране за живота на хората,

защото самият той беше започнал от нищото

От 1952 година започва работа в МВР, две години е бил в школата на КГБ в Москва и от 1960 година е зам.-министър на вътрешните работи, който отговаря за ДС.

Детството ми премина като едно нормално дете с баща, който много ни обичаше с брат ми. Беше строг и справедлив. Работеше до 9-10 ч вечерта. Не говореше вкъщи за работата си. Когато пораснахмe, ни каза, че

не бива да приемаме никакви подаръци от

чужди или свои хора

"Предлагат ли ви нещо - до вратата на нашата къща", ни казваше. Имаше случай, когато наши близки от Созопол ни бяха донесли риба и след това имаха някаква работа.

Нямаше къде да я оставят и я взехме в нашия хладилник.

Той се прибра, видя

рибата и ни накара

да я занесем на съседа,

който обичаше морска риба. Беше много достъпен, нямаше охрана. Ако можеше да помогне на някого, го правеше.

Чувстваше се неудобно от някои "луксове". Пускаше личния си шофьор в края на работното време и късно вечер ползваше дежурните коли на МВР. Такъв дежурен шофьор е бил и бащата на Цветан Цветанов Не е ползвал синя лампа никога. Когато се прибираше, колата спираше на 200-300 метра от дома ни и вървеше пеша.

Не му беше приятно да виждат, че го возят до входа. Никога не е имал охрана, шофьорите носеха оръжие и реално те изпълняваха тази функция. Ползвал е почивните станции на МВР, но в последните години започна да ходи на тези на ЦК. Ако това са някакви луксове... - За какви услуги са го търсили? - Например съдейства за задграничен паспорт на Желю Желев за пътуване в Белгия.

Трябвало там да чете доклад на конференция. Дойде при мен наша позната да ме помоли за съдействие. Обадих се на баща ми. Когато съм го молил за услуги, никога не сме коментирали по телефона или вкъщи. Имахме негласно правило, ако ще го моля за нещо - отивам при него в министерството. Така и тогава отидох в МВР и му дадох трите имена на Желев и след 2-3 дни ми каза да предам, че паспортът е готов. Когато ме уволниха след 1989 г.р същата жена - Благовеста, която посредничеше за паспорта на Желев, поиска да се застъпи за мен, но аз отказах. Министър беше Виктор Вълков и ми каза, че съм първи в списъка за уволнение.

Покани ме на обяд и ми каза, че ме маха. Шегувахме се, че съм единственият уволнен посланик, на когото министърът дава обяд.

Баща ми уреди паспорт

и на Боян Биолчев,

с когото бяхме съученици. Той имаше малка виличка в Резово, видя ме и се оплака, че не му дават открит лист да отиде до вилата си в граничната зона, а и да пътува до Франция.

Пак отидох при баща ми, дадох му листче. Когато видя името на Боян Биолчев, се засмя. След седмица ме повика и ми каза: "Да му кажеш на твоя приятел по-малко да пие, когато пие, да внимава с кого пие и какво говори. И същото се отнася и за тебе." Боян беше много доволен, че можеше да си ходи на вилата, където си пишеше книгите. Помогнал е и на Юлия Берберян за паспорт. Стараеше се в рамките на своите възможности да възстановява справедливост и коректност в отношенията.

- Споделял ли е служебни проблеми вкъщи?

- Не, никога. С майка веднъж решихме да го провокираме. Намерих едно микрофонче с магнетофон. Извадих кабела на балкона и майка сложи букет на масата. В цветята поставихме микрофона. Баща ми се връщаше на обяд да се храни вкъщи, защото имаше гастрит. Прибра се, попита какво има за ядене и седна.

Беше мълчалив човек

Майка се опитваше оттук-оттам да го подпитва как е било на работата. Но той дума не пророни. Накрая на записа се чуваха само нашите гласове, а той се включи в края с благодарност за вкусния обяд. Не се поддаваше на шпионски постановки.

- Кариерата му върви нагоре заедно с тази на Тодор Живков. Говори се, че е бил най-довереният му човек, в сянка.

- Не са били никога близки с Живков. Засичали са се по партийна линия. Кариерата му върви като на един комунист, участвал в нелегалните борби. Член на партията е от 1936 г.

Той извежда Станко Тодоров от София, когато е арестуван и опериран. Американците разбиват крилото на затвора и затворниците бягат. Станко се измъква с още незараснала операция и баща ми го извежда от града към Панчарево, където живеехме. Тръгват пеша и се натъкват на немски пост. Баща ми говори немски и обяснява, че неговият приятел се е напил, не успели да се качат на рейса и затова вървят пеша да се приберат. Така немците ги пуснали.

В нашата къща, която е била нелегална квартира,

Станко е укриван

десетина дни

Живков е имал абсолютно доверие в баща ми, защото е знаел, че е честен човек. На тържеството за 70-годишнината му Живков каза: "Аз мога да се окепазя, да се орезиля, но за него съм сигурен и съм готов да подпиша всичко, което ми поднася." Казвал е още за баща ми, че са сменили много министри на вътрешните работи, но Григор Шопов е стожер на министерството. Ако са го направили министър, е щял да поработи няколко години и да "изгори". А на Живков му е трябвал човек, който да върши работата в това министерство. Не е бил в ловната дружинка на Живков. Баща ми беше в селската дружинка, но рядко ходеше на лов.

- Вашата версия за смъртта на Людмила Живкова?

- С Людмила се познавахме много добре. Тя изгоря, защото пое много големи отговорности и физически не беше готова да ги издържи. Свърши много, но не й стигнаха силите и понеже се захвана с тези учения, диети... Категорично не се е самоубила.

С Иван Славков

бяхме приятели

Когато се ожениха, дойдоха в Москва и аз ги разхождах. Посетихме църквите в Суздал и Владимир. Тя още тогава се интересуваше от религиозните неща, от културно-исторически паметници. Предадоха я хора, които злоупотребиха с доверието й около честването на 1300-годишнината.

Откраднаха пари, ценности. Когато тя разбира за това, отива при баща си и казва: "Не мога да повярвам, че това се е случило." Тогава Живков се обажда на баща ми и му дава задача да създаде структура, която да работи независимо и да се изкарат всички неща около честването на 1300-годишнината.

- И какво стана накрая?

- Осъдиха тези, които бяха откраднали парите. Влязоха в затвора за по 15-20 г. Сред тях бяха полковник от ДС, зам.-министър, зам.-председател на Комитета за култура и др. Бяха осъдени, защото тогава законът важеше за всички. Лежаха си в затвора и бяха освободени след 10 ноември едва ли не като дисиденти. А стопанските престъпления бяха установени категорично.

- ДС подслушвала ли е близки до Живков?

- Семейството на Тодор Живков бе подслушвано

и контролирано от ДС с разрешение на самия Тодор Живков. Той искаше да знае опасностите и рисковете, които се криеха за неговото семейство, и за опитите те да бъдат използвани за корупция и за въздействие върху самия него. Близките му не са знаели за това. Той е казвал, че ако има нещо нередно, да се вземат мерки. Чел съм документи от хората, които разполагаха с тях, след 10 ноември.

- Кой от семейството е подслушван?

- Не самата Людмила, но останалите са подслушвани. Вземани са били превантивни мерки да не се допускат корупционни практики. Имало е увлечение на някои хора. Иван Славков го атакуваха много за разни сделки. Но Иван Славков си беше Иван Славков - със своите възможности, плюсове, минуси. Пишеха много за негова любовна афера с Вера Келемер, която познавах. Идвали са и са спали при мен в резиденцията във Виена, тя беше мъжко момиче, но какво са правили, си е тяхна работа.

ВИЗИТКА

Любомир Шопов е роден през 1942 г. Завършва дипломация в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Кадрови служител е на българското външно-политическо разузнаване - подп. от строго секретния щат на Първо ГУ на ДС. 7 г. е посланик ръководител на българската правителствена делегация на поверителните преговори между Варшавския договор и НАТО във Виена за разоръжаването в Централна Европа. Бил е началник на Трети отдел "Балкански страни" във външното министерство.

Син е на ген. Григор Шопов, "вечния" зам.-министър на МВР, пряко отговорен за работата на ДС, смятан за най-информирания човек в държавата и близък до Тодор Живков.

"168 часа" ще публикува интервюто на Любомир Шопов в няколко поредни броя.