От два дни на 200 км по права линия от София Скопие гори. Горят и портрети на президента с традиционното македонско име Георге Иванов, а протестиращи и демонстранти изпочупиха президентството. И всичко това, защото той реши да спре разследванията срещу 56 политици и от управляващите и от опозицията, включително бившия премиер Груевски. Дори това да е украински сценарий за Македония, което мнозина твърдят, хората са гневни напълно справедливо. У нас знанията за Македония много често са микс между бледи спомени от ученическия чин и пиянски разговори на маса, но аз като човек, който има много приятели и съмишленици и често обикаля Македония, мога да ви гарантирам, че говорим за едно много по-болно и объркано общество дори от нашето. Освен познатите проблеми с идентичността и албанците, за незапознатите вероятно ще е учудващо да научат, че македонските комунисти са американофили, а десницата им – русофили… Объркана работа! И тъй като все пак сме с общо ДНК, силно се надявам в следващите дни, в които кризата със сигурност ще расте, да не гледаме на Македония през призмата на нашите си комплекси за малоценност, делящи ни на русофоби и американофоби, а като на място, от което голяма част от съвременните българи - включително и аз - произхождаме, и което е част от нашата родова памет и достойнство. И доколкото ни позволяват силите да бъдем съпричастни. Между другото, това, че през 2016 година в България се делим по оста русофоби и американофоби, е единственото по-тъжно и провинциално явление от конкурсите за красота на Митьо Пищова. Моля ви, поне сега не го правете! А за финал искам да благодаря на новините по много от телевизиите, които ме улесняват, и ми превеждат от български на български, за да се отдам изцяло на размисъла колко много си приличаме...