На 6 септември отбелязваме 139 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това е една от най-паметните дати в българската история. През есента на 1885 година страната ни защитава правото си да си върне земята, която ѝ принадлежи.

За празника в София ще се организира тържествено събитие за честване на датата. Церемонията ще се състои пред Мавзолея костница на княз Александър І Батенберг на бул. „Васил Левски".

В програмата за празничното честване ще участват Националната гвардейска част, вокална формация „Български гласове" с диригент Йосиф Герджиков и актрисата Силвия Лулчева. Слово ще произнесе доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви".

На площад „Съединение" в Пловдив на тържествената заря-проверка ще присъства зам.-министърът на отбраната Аделина Николова, както и представителни формирования от Съвместното командване на специалните операции. В честването ще участва и служебният премиер Димитър Главчев.

Държавният глава Румен Радев също ще присъства на честването в Пловдив. Държавният глава ще участва в тържествената проверка-заря и ще приеме почетния строй. Малко по-късно той ще произнесе слово.

По-рано през деня отново там почетни караули и военни ритуали по поднасяне на венци и цветя ще се проведат на паметника на Гаврил Кръстевич, на паметника на майор Райчо Николов и на паметника на Захари Стоянов.

На 6 септември се навършва годишнина от провъзгласяването (1885) на Съединението на Източна Румелия с Княжество България. По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя.

По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет, който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември 1885 г., като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.

На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 година. Ден преди това - на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885-5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885).