Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Д-р Карина Сълова почина на 29 декември.
Д-р Карина Сълова почина на 29 декември.

  • Д-р Карина Сълова е първата жена планински спасител, която връщаше от смъртта на Еверест и в реанимацията
  • На 4400 м в Памир сама слага абокат на крака си, за да се пребори с жестока чревна инфекция. Постига световен рекорд по упойка на 6000 м

С призвание да спасява животи както в реанимацията като анестезиолог, така и по най-високите върхове на Хималаите. Борбена, със силен дух, изключително мила и добра. Никога не оставяла човек в беда, независимо къде го срещнала - дали в планината, или на улицата.

Затова и много нейни близки потънаха в скръб, когато разбраха, че д-р Карина Сълова си е отишла от този свят на 29 декември. Дни след най-близкия си човек – алпиниста Дойчин Василев. Някои казват, че той я е “прибрал при себе си”, за да изкачват заедно отново небесни върхове.

Д-р Карина Сълова бе изключително близка с алпиниста Дойчин Василев, който почина на 7 декември.
Д-р Карина Сълова бе изключително близка с алпиниста Дойчин Василев, който почина на 7 декември.

Д-р Сълова, която е родена на 3 април 1953 г. в село Долна Бешовица, община Роман, е известна у нас като първата жена, която става планински спасител; първата българка, която изкачва северното седло на Еверест и

единствената стигнала до жестокия връх Шиша Пангма

Поставя и световен рекорд по упойка, сложена на близо 6000 метра височина.

Докато атакува най-високите и опасни върхове в света, лекувайки алпинистите, тя се бори и със смъртта в реанимацията, където дълги години работи като анестезиолог. След това не може да стои безучастно и като директор на Спешния център във Враца се включва в спасяването на стотици хора, докарани в критично състояние.

През последните години от живота си се бори и за собственото си здраве, тъй като след операция възпален сепсис не спира да ѝ създава проблеми и нечовешки болки. Преди известно време получава инсулт, а дъщерите ѝ се грижат за нея в София. Открили ѝ и злокачествено заболяване, но не искала да се оперира. Имунната ѝ система била напълно срината. Накрая състоянието ѝ рязко се влошило и била настанена в болница, където починала. Последното ѝ желание било да бъде кремирана, а прахът ѝ да бъде разпръснат над Черни връх, за да се рее вечно във висините.

“Тя стана много добър анестезиолог и реаниматор - споделя пред “24 часа - 168 истории” д-р Илия Илиев, който е работил дълги години с д-р Сълова във Враца. - Докато беше лекар в Роман, аз ѝ бях давал анестезия за една манипулация и тогава тя ми каза, че ще дойде да работи при нас. И наистина година по-късно, през 1980 г., тя дойде в нашата болница и бяхме заедно 16 г. Аз станах началник на реанимацията и я направих завеждащ интензивния сектор. По-късно започна да се включва в алпинистки експедиции. Планините я влечеха. Обичаше ги. Първо изкачи Елбрус в Русия, а след това отиде в Хималаите. Разрешавах ѝ да я няма по 3 месеца, за да участва в пътуванията. Беше много деен човек, експанзивен, весел, широко скроен. Когато създадоха спешните центрове в България, тя беше потенциалния директор за нашия във Враца и така и стана. Направихме я началник, но след това имаше проблеми със съда, въпреки че по-късно отново я възстановиха на работа.”

Д-р Карина Сълова заедно с д-р Илия Илиев, с който работят заедно 16 г. в болницата във Враца.
Д-р Карина Сълова заедно с д-р Илия Илиев, с който работят заедно 16 г. в болницата във Враца.

Всъщност д-р Карина Сълова помагала на хората от малка и много обичала природата.

Мистерията на планината я привличала като магнит

Затова през 1984 г. тя завършва курс за лекар планински спасител и оставя ярка следа в историята на ПСС при БЧК. Във Враца взема участие в много спасителни акции, а от началото на 90-те години е преподавател в курсовете за обучение на планински спасители.

На експедициите д-р Сълова изследвала как влияе липсата на кислород върху организма.
На експедициите д-р Сълова изследвала как влияе липсата на кислород върху организма.

Като медик успява да изследва как недостигът на кислород на голяма надморска височина влияе на организма. Междувременно е директор на Центъра за спешна медицинска помощ във Враца (2000-2011), след това е лекар в профилакториума на АЕЦ “Козлодуй” в града и работи на второ място като анестезиолог в реанимацията на Първа частна МБАЛ във Враца. Колегите ѝ я описват като светъл човек с неизчерпаема енергия, който винаги имал желанието да помага на всички около себе си. Не можела да остави човек в беда.

Обичта към планините я отвежда и до едни от най-високите върхове в света. Алпийската си кариера започва с изкачване на връх Монблан (4807 м) в Алпите през 1985 г., заедно с клуб “Искър”.

След това като лекар участва в шест височинни експедиции над 8000 м в Хималаите. През 1997 г. тя се превръща в първата българка, която достига до северното седло Чанг Ла на Еверест на 7050 м. Заедно с 28-годишната аспирантка в Националната спортна академия Цвета Мишева са единствените жени във втората национална експедиция до Покрива на света.

През 1998 г. тя участва в още две - до Макалу през пролетта и Манаслу през есента. В базовия лагер се грижи за Иван Вълчев, който се връща от изкачването с измръзнали крайници. Точно тогава обаче групата губи Христо Станчев от Варна, който при слизането си от върха се подхлъзва и пада в бездната.

“Беше ужасно, всички бяхме в шок и депресия. Едва по-късно осмислих поуката от тази трагедия - да не отслабваш концентрацията си, най-вече при слизането от върха, когато си емоционално натоварен и много уморен”, казва след експедицията д-р Сълова.

След това с Дойчин Василев атакуват едно от най-жестоките планински трасета, отнело живота на десетки алпинисти. През 1999 г. двамата изкачват Шиша Пангма. По думите ѝ теренът е с висока техническа трудност над щурмовия лагер и заради лошите условия трябва да се намери прозорец, в който да се изкачиш и след това бързо да слезеш надолу.

“Дори погледнато психологически, което е голям фактор на височина,

присъствието на някой около нас ни дава силата да вървим,

да не спираме, да не сядаме. Всяко спиране на тази височина взема от нас”, подчертава тя.

А през 2004 г. тръгва към Еверест, но предпочита да не го изкачи, за да изпълни лекарското си призвание. На връщане от експедицията научава, че е станала почетен гражданин на Враца през май 2004 г.

“Експедициите като че са друг свят - казва приживе Сълова. - Често се връщам във високата планина в сънищата и в мислите си. Това беше друг живот, в който приятелството, добронамереността бяха безспорен фактор и затова имахме успех. Усещането наистина е, че има нещо, което ни води и е свързано с друг свят, не знам. Аз съм лекар и съм реална и материална, но въпреки всичко казвам - има нещо. Планината е огледало. В живота човек може да сложи маска, но там тя пада и разбираме малките неща - колко ни трябва да сме щастливи, да сме добри, да подадем ръка на човека до нас. Много малко трябва и това се усеща там горе.”

По време на тези пътувания тя се сблъска с различни клинични случаи,

които налагат бързата ѝ реакция - от остри състояния на белодробен и мозъчен оток през жестока хипотермия и тежки инфекции.

Още при първата си експедиция до хималайския осемхилядник Дуалагири през 1995 г. тя спасява рускинята Ирина, която изкачва върха, но слиза в базовия лагер с тежка хипотермия и измръзнали крайници.

Веднъж един от шерпите получава чревна инфекция. Носачите го свалят на ръце в лагера, изгубили надежда, че ще оживее. Лекарката обаче му слага системи и му дава различни медикаменти. Когато се изправя на крака, колегите му шерпи не можели да повярват на очите си. Започнали да я наричат “Диди”, което значи по-голяма сестра или кака.

Само че и на нея ѝ се налага да премине през подобно нещо. Докато е в Памир с националния отбор, който се готвел да атакува Еверест, Карина получава много тежка чревна инфекция, подобна на дизентерия. Състоянието ѝ било толкова критично, че самата тя се чудела дали ще оцелее. На 4400 м се наложило да се справя сама. Спасила живота си, като си сложила абокат на крака и започнала да си влива инфузионни разтвори.

Тя атакува най-високите върхове на света, за да усети сама ефектите от кислородния глад, който не е по-различен от този при заболяване, но е по-особен, посочвала е тя.

Високо в планините д-р Сълова не забравя българските традиции и превръща великденските яйца в своя запазена марка, тъй като ги боядисва на 6000 м точно на празника. През 1997 г. в подножието на Еверест, заедно с екипировката за оцеляване и медицинските си инструменти, докторката на алпинистите взела със себе си и яйца, за да изненада останалите и да почувстват топлина на празника.

“Тръгнах за Еверест - преден базов лагер, 6400 м. Беше Великден. И си казах: “Трябва да има нещо великденско” - споделя д-р Сълова. - Най-напред трябваше да намеря яйца, които не са замръзнали. Обърнах няколко кори и намерих 3 - 4. Започнах да ги варя, но там кипва на по-ниска температура. Дали бяха сварени - не знам. И с какво да ги украся. Като жена с женска суета реших с молива за очи. Това беше първият Великден на такава височина. На следващата година пак забравих боята, но пък имах флумастери.”

Кадър от експедицията до Еверест през 2004 г.
Отляво на дясно: Мариана Масларова, която загина тогава, д-р Сълова, Методи Савов и Господин Динев.
Кадър от експедицията до Еверест през 2004 г. Отляво на дясно: Мариана Масларова, която загина тогава, д-р Сълова, Методи Савов и Господин Динев.

Карина Сълова приключва с експедициите през 2005 г. и се отдава изцяло на болницата във Враца, където работи, но не спира да обикаля скалистите терени в местността. През 2012 г. обаче срещу нея се завежда дело за престъпление по служба с цел лична облага и източването на 19 хил. лв. Така ДАНС, ревизори и коварна инфекция

изпращат лекарката на алпинистите в инвалидна количка

Тя пледира, че е невинна, тъй като в периода на източването на парите тя се бори с тежка и неизвестна болест и почти не ходи на работа. През 2007 г. по инициатива на Лекарския съюз дори е предприета кампания за събиране на средства за лечението ѝ. Оказва се, че при банална безкръвна операция за отстраняване на киста на яйчника е получила хроничен сепсис, който не може да бъде овладян. Приемала много скъпи имуностимуланти, за да не рухне съвсем, а високата температура, която поддържа, бори с антибиотици. За месеци сваля 15 кг. Стига до инвалидна количка. С набраните средства и голямо дарение от АЕЦ “Козлодуй” се подлага на операция на гръбнака в Германия. Поставят ѝ метален диск и това ѝ помага да се изправи на крака. Възстановява се, но за кратко. След проверките и нарушенията, които са открити в Спешния център, здравето ѝ отново се разклаща. Уволнена е дисциплинарно през януари 2011 г., докато е в болнични.

Съдът обаче доказва, че тя е невинна

и след това отново е възстановена на работа. Но това оставя дълбока следа в наранената ѝ душа.

“Високото дърво го брулят отвсякъде”, обяснява тогава Сълова и разбира, че е станала жертва на предателство на свои колеги, на които е имала доверие и са я замествали, докато е боледувала.

Само че проблемите ѝ не свършват дотук. Мускулните болки и сковаността стават непоносими нощем, но никой не може да разбере от какво точно страда Карина Сълова. Започва да живее с телесна температура 35,5 градуса. Като анестезиолог веднага ѝ става ясно, че се променя кислородната консумация на организма, намалява клетъчното хранене, а оттам се получава и псевдопаркинсонов синдром. Затова ѝ предписват лекарства за паркинсон, въпреки че диагнозата ѝ не е точна. Никой лекар не може да открие точно какво мори планинската спасителка, затова тя живее с това години наред. Накрая състоянието ѝ се влошава и заради други заболявания, а според близки смъртта на Дойчин Василев я кара да се предаде напълно и да го последва.