• Д-р Карина Сълова е първата жена планински спасител, която връщаше от смъртта на Еверест и в реанимацията
• На 4400 м в Памир сама слага абокат на крака си, за да се пребори с жестока чревна инфекция. Постига световен рекорд по упойка на 6000 м

С призвание да спасява животи както в реанимацията като анестезиолог, така и по най-високите върхове на Хималаите. Борбена, със силен дух, изключително мила и добра. Никога не оставяла човек в беда, независимо къде го срещнала - дали в планината, или на улицата.

Затова и много нейни близки потънаха в скръб, когато разбраха, че д-р Карина Сълова си е отишла от този свят на 29 декември. Дни след най-близкия си човек – алпиниста Дойчин Василев. Някои казват, че той я е “прибрал при себе си”, за да изкачват заедно отново небесни върхове.

Д-р Сълова, която е родена на 3 април 1953 г. в село Долна Бешовица, община Роман, е известна у нас като първата жена, която става планински спасител; първата българка, която изкачва северното седло на Еверест и

единствената стигнала до жестокия връх Шиша Пангма

Поставя и световен рекорд по упойка, сложена на близо 6000 метра височина.

Докато атакува най-високите и опасни върхове в света, лекувайки алпинистите, тя се бори и със смъртта в реанимацията, където дълги години работи като анестезиолог. След това не може да стои безучастно и като директор на Спешния център във Враца се включва в спасяването на стотици хора, докарани в критично състояние.

През последните години от живота си се бори и за собственото си здраве, тъй като след операция възпален сепсис не спира да ѝ създава проблеми и нечовешки болки. Преди известно време получава инсулт, а дъщерите ѝ се грижат за нея в София. Открили ѝ и злокачествено заболяване, но не искала да се оперира. Имунната ѝ система била напълно срината. Накрая състоянието ѝ рязко се влошило и била настанена в болница, където починала. Последното ѝ желание било да бъде кремирана, а прахът ѝ да бъде разпръснат над Черни връх, за да се рее вечно във висините.

“Тя стана много добър анестезиолог и реаниматор - споделя пред “24 часа - 168 истории” д-р Илия Илиев, който е работил дълги години с д-р Сълова във Враца. - Докато беше лекар в Роман, аз ѝ бях давал анестезия за една манипулация и тогава тя ми каза, че ще дойде да работи при нас. И наистина година по-късно, през 1980 г., тя дойде в нашата болница и бяхме заедно 16 г. Аз станах началник на реанимацията и я направих завеждащ интензивния сектор. По-късно започна да се включва в алпинистки експедиции. Планините я влечеха. Обичаше ги. Първо изкачи Елбрус в Русия, а след това отиде в Хималаите. Разрешавах ѝ да я няма по 3 месеца, за да участва в пътуванията. Беше много деен човек, експанзивен, весел, широко скроен. Когато създадоха спешните центрове в България, тя беше потенциалния директор за нашия във Враца и така и стана. Направихме я началник, но след това имаше проблеми със съда, въпреки че по-късно отново я възстановиха на работа.”

Всъщност д-р Карина Сълова помагала на хората от малка и много обичала природата.

Мистерията на планината я привличала като магнит

Затова през 1984 г. тя завършва курс за лекар планински спасител и оставя ярка следа в историята на ПСС при БЧК. Във Враца взема участие в много спасителни акции, а от началото на 90-те години е преподавател в курсовете за обучение на планински спасители.

Като медик успява да изследва как недостигът на кислород на голяма надморска височина влияе на организма. Междувременно е директор на Центъра за спешна медицинска помощ във Враца (2000-2011), след това е лекар в профилакториума на АЕЦ “Козлодуй” в града и работи на второ място като анестезиолог в реанимацията на Първа частна МБАЛ във Враца. Колегите ѝ я описват като светъл човек с неизчерпаема енергия, който винаги имал желанието да помага на всички около себе си. Не можела да остави човек в беда.

Обичта към планините я отвежда и до едни от най-високите върхове в света. Алпийската си кариера започва с изкачване на връх Монблан (4807 м) в Алпите през 1985 г., заедно с клуб “Искър”.

След това като лекар участва в шест височинни експедиции над 8000 м в Хималаите. През 1997 г. тя се превръща в първата българка, която достига до северното седло Чанг Ла на Еверест на 7050 м. Заедно с 28-годишната аспирантка в Националната спортна академия Цвета Мишева са единствените жени във втората национална експедиция до Покрива на света.

През 1998 г. тя участва в още две - до Макалу през пролетта и Манаслу през есента. В базовия лагер се грижи за Иван Вълчев, който се връща от изкачването с измръзнали крайници. Точно тогава обаче групата губи Христо Станчев от Варна, който при слизането си от върха се подхлъзва и пада в бездната.

“Беше ужасно, всички бяхме в шок и депресия. Едва по-късно осмислих поуката от тази трагедия - да не отслабваш концентрацията си, най-вече при слизането от върха, когато си емоционално натоварен и много уморен”, казва след експедицията д-р Сълова.

След това с Дойчин Василев атакуват едно от най-жестоките планински трасета, отнело живота на десетки алпинисти. През 1999 г. двамата изкачват Шиша Пангма. По думите ѝ теренът е с висока техническа трудност над щурмовия лагер и заради лошите условия трябва да се намери прозорец, в който да се изкачиш и след това бързо да слезеш надолу.

“Дори погледнато психологически, което е голям фактор на височина,

присъствието на някой около нас ни дава силата да вървим,

да не спираме, да не сядаме. Всяко спиране на тази височина взема от нас”, подчертава тя.

А през 2004 г. тръгва към Еверест, но предпочита да не го изкачи, за да изпълни лекарското си призвание. На връщане от експедицията научава, че е станала почетен гражданин на Враца през май 2004 г.

“Експедициите като че са друг свят - казва приживе Сълова. - Често се връщам във високата планина в сънищата и в мислите си. Това беше друг живот, в който приятелството, добронамереността бяха безспорен фактор и затова имахме успех. Усещането наистина е, че има нещо, което ни води и е свързано с друг свят, не знам. Аз съм лекар и съм реална и материална, но въпреки всичко казвам - има нещо. Планината е огледало. В живота човек може да сложи маска, но там тя пада и разбираме малките неща - колко ни трябва да сме щастливи, да сме добри, да подадем ръка на човека до нас. Много малко трябва и това се усеща там горе.”

По време на тези пътувания тя се сблъска с различни клинични случаи,

които налагат бързата ѝ реакция - от остри състояния на белодробен и мозъчен оток през жестока хипотермия и тежки инфекции.

Още при първата си експедиция до хималайския осемхилядник Дуалагири през 1995 г. тя спасява рускинята Ирина, която изкачва върха, но слиза в базовия лагер с тежка хипотермия и измръзнали крайници.

Веднъж един от шерпите получава чревна инфекция. Носачите го свалят на ръце в лагера, изгубили надежда, че ще оживее. Лекарката обаче му слага системи и му дава различни медикаменти. Когато се изправя на крака, колегите му шерпи не можели да повярват на очите си. Започнали да я наричат “Диди”, което значи по-голяма сестра или кака.

Само че и на нея ѝ се налага да премине през подобно нещо. Докато е в Памир с националния отбор, който се готвел да атакува Еверест, Карина получава много тежка чревна инфекция, подобна на дизентерия. Състоянието ѝ било толкова критично, че самата тя се чудела дали ще оцелее. На 4400 м се наложило да се справя сама. Спасила живота си, като си сложила абокат на крака и започнала да си влива инфузионни разтвори.

Тя атакува най-високите върхове на света, за да усети сама ефектите от кислородния глад, който не е по-различен от този при заболяване, но е по-особен, посочвала е тя.

Високо в планините д-р Сълова не забравя българските традиции и превръща великденските яйца в своя запазена марка, тъй като ги боядисва на 6000 м точно на празника. През 1997 г. в подножието на Еверест, заедно с екипировката за оцеляване и медицинските си инструменти, докторката на алпинистите взела със себе си и яйца, за да изненада останалите и да почувстват топлина на празника.

“Тръгнах за Еверест - преден базов лагер, 6400 м. Беше Великден. И си казах: “Трябва да има нещо великденско” - споделя д-р Сълова. - Най-напред трябваше да намеря яйца, които не са замръзнали. Обърнах няколко кори и намерих 3 - 4. Започнах да ги варя, но там кипва на по-ниска температура. Дали бяха сварени - не знам. И с какво да ги украся. Като жена с женска суета реших с молива за очи. Това беше първият Великден на такава височина. На следващата година пак забравих боята, но пък имах флумастери.”

Карина Сълова приключва с експедициите през 2005 г. и се отдава изцяло на болницата във Враца, където работи, но не спира да обикаля скалистите терени в местността. През 2012 г. обаче срещу нея се завежда дело за престъпление по служба с цел лична облага и източването на 19 хил. лв. Така ДАНС, ревизори и коварна инфекция

изпращат лекарката на алпинистите в инвалидна количка

Тя пледира, че е невинна, тъй като в периода на източването на парите тя се бори с тежка и неизвестна болест и почти не ходи на работа. През 2007 г. по инициатива на Лекарския съюз дори е предприета кампания за събиране на средства за лечението ѝ. Оказва се, че при банална безкръвна операция за отстраняване на киста на яйчника е получила хроничен сепсис, който не може да бъде овладян. Приемала много скъпи имуностимуланти, за да не рухне съвсем, а високата температура, която поддържа, бори с антибиотици. За месеци сваля 15 кг. Стига до инвалидна количка. С набраните средства и голямо дарение от АЕЦ “Козлодуй” се подлага на операция на гръбнака в Германия. Поставят ѝ метален диск и това ѝ помага да се изправи на крака. Възстановява се, но за кратко. След проверките и нарушенията, които са открити в Спешния център, здравето ѝ отново се разклаща. Уволнена е дисциплинарно през януари 2011 г., докато е в болнични.

Съдът обаче доказва, че тя е невинна

и след това отново е възстановена на работа. Но това оставя дълбока следа в наранената ѝ душа.

“Високото дърво го брулят отвсякъде”, обяснява тогава Сълова и разбира, че е станала жертва на предателство на свои колеги, на които е имала доверие и са я замествали, докато е боледувала.

Само че проблемите ѝ не свършват дотук. Мускулните болки и сковаността стават непоносими нощем, но никой не може да разбере от какво точно страда Карина Сълова. Започва да живее с телесна температура 35,5 градуса. Като анестезиолог веднага ѝ става ясно, че се променя кислородната консумация на организма, намалява клетъчното хранене, а оттам се получава и псевдопаркинсонов синдром. Затова ѝ предписват лекарства за паркинсон, въпреки че диагнозата ѝ не е точна. Никой лекар не може да открие точно какво мори планинската спасителка, затова тя живее с това години наред. Накрая състоянието ѝ се влошава и заради други заболявания, а според близки смъртта на Дойчин Василев я кара да се предаде напълно и да го последва.