На днешния ден през 1895 г. е осъществен смъртоносен атентат срещу големия български революционер, политик и държавник Стефан Стамболов. Благодарение на неговите усилия българите разбират, че русофилството е пагубно за държавата ни. И започват да преоткриват себе си – с права, но и със задължения към своята държава.

Стефан Стамболов живее в два свята в - в света на революционера рушител и в света на държавника – строител. Не е било възможно, а както ни учи и горчивият опит на днешния ден, не е реалистично като с магическа пръчка да се помирят тези две начала – бунтовното и строителното, рушителното и съзидателното. В ядовитите му слова към политическите противници и днес долавяме гласът на революционера. Но същевременно той носи и духът на разбирателството, на политическия диалог, чрез който отстоява националните ни интереси.

През неговото управление се изграждат институциите на държавата ни. Княжество България започва да говори от свое име на балканската и европейската политическа сцена. И ако като поет той остава глас на "нестанал свят", то като политик и държавник е изразител на ставащ, на променящ се към добро български свят.

България на русолюбците не го разбра. Ние и до днес не можем да се освободим от клеветите към най-достойните си синове. За мнозина нашенци и днес политик е само този, който умее да кърши майсторски гръбнак пред Кремъл. Политиците, които защитават българските национални интереси и ги виждат реализирани в европейското ни семейство, са неудобни и нежелани. В този смисъл „русофобството" на Стефан Стамболов е всъщност неговото най-светло българофилство и достоен европеизъм. Той е творец на национална политика, в основата на която е българският интерес – неговото определяне, както във вътрешнополитически план (изграждане и развитие на институции, данъчна и финансова система, полиция, съдебна власт), така и във външнополитически аспект. Това е политика насочена към национално обединение, независимост и държавотворство на българския народ. За първи път България при неговото управление принуждава Русия и влиятелните западни държави, както и останалите балкански държави, да се съобразяват с нейната политика. Чрез Стефан Стамболов ние започваме да говорим от свое име, да бъдем България, а не част от плановете на Русия за нашия регион.

През месец ноември 1886 година във в."Свобода" (бр.7) Стефан Стамболов пише:

"...нашия народ не желае да бъде сляпо оръдие на завоевателните стремления на руското правителство, издигна знамето на възражданието и уягчаванието на българите, като прогласи, че на мястото на болна Турция трябва да се основе силна самостоятелна държава. То казва, (че) европейските интереси не могат да не бъдат еднакви с тези на нашия народ".

Колко са актуални тези му думи. В същата статия –„Защо Русия пречи на Съединението?", той констатира, че Русия е употребила „всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съединението". И следва жестока, но също актуална диагноза:

„Интригите на руското правителство имаха своето зловредно влияние над нашата интелигенция, която, заслепена от страстта на властолюбието, мереше народните интереси и нужди според своите лични".

Когато през 1885 година, след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Русия подтиква към държавен преврат проруските среди у нас, Стамболов е отново безпощаден:

„Борбата беше неравна: от една страна, една велика империя, която разполага с грамадни материални средства, а от друга, млад един беден, малочислен и неопитен народ, току-що излязъл из пелените на политический живот и който нямаше на своята страна друго, освен правдата."

"Проверката на времето" потвърди, че истината е на страната на Стефан Стамболов. Тя бе извършена в различни обществено-политически ситуации, чрез драматични премеждия, през които премина народът ни през ХХ век, докато успеем да утвърдим истински своята независимост и станем част от успешното семейство на обединените европейски народи.

Стефан Стамболов е трагична политическа личност, защото е искал България да бъде това, което тя е могла да бъде само в бъдеще. Страшна е била гибелта му, но чрез нея ние откриваме истината за себе си като народ. И ако тя е горчива и жестока, нека не я ласкаем с китки и венци. Защото страдаме от проказата да разбираме своите ярки личности, духовни и политически водачи, творците на историята ни, едва след края на земните им дни.

За Стефан Стамболов певци песни не пеят. Паметникът му в центъра на София е не толкова израз на почит, колкото предупреждение, за това какво очаква всеки български държавник или политик, ако дръзне да се противопостави на руските интереси у нас. Но чрез осмисляне на осъщественото от него като политик и държавник ние разбераме по-добре себе си. И проумяваме, дори и със съдбовно закъснение, какво искаме, към какво да се стремим и как чрез разум, но чрез и сила на духа, да го постигнем.

Поклон пред паметта на великия син на България Стефан Стамболов!

*От фейсбук