Днес ние, българите, почитаме паметта на нашия гениален поет, публицист и революционер Христо Ботев. Но като казвам "ние, българите," нямам предвид путенясалите нашенци, болните от русофилия. Те си имат други "герои" за почит. Единият е опнал кокали в Мавзолея на Червения площад, а другият плаши света с ядрена война и се крие зад дебелите стени на Кремъл.

Ние, българите, почитаме своя Ботев, който завършва обръщението си към капитана на парахода „Радецки", австриецът Дагоберт Енглендер, с думите:„Да живее християнска Европа!" Никаква Русия не му е била в главата в този съдбовен момент. Годината е 1876. А пет години по-рано, през 1871 г., младежът Христо е написал във в. „Дума", че "няма свестенъ човек, който би можал да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на русите, с осъществяването на която се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството..." И колко е бил прав Ботев! Защото само най-големите глупаци у нас не разбират, че империите никога не освобождават. Те само завладяват и поробват. Те затова и са станали империи. С "освобождение" империя не се става. Но защо на младежа Христо Ботев това му е било ясно, а на много от днешните български младежи не им е ясно. Явно е, че са се объркали или още в школото или в семейството.

Има нашенци, които на днешния ден повтарят като папагали, че Ботев е велик, но не искат да се вслушат в думите му. Лошо, много лошо! Срамота!

На 4 април 1875 г., само година преди гибелта си, Христо Ботев е написал, че Русия е „мнима защитница на славянството". Написал го е черно на бяло в бр. 13 на в. „Знаме". И е припомнил за една акция на руското правителство, което било натоварило „1000 души български момци" от Бесарабия на прогнила гемия, за да ги изсели в Кавказ. Но нарочно избира лошо време и „вапорът" потъва в Черно море. Така тия българчета „отидоха да защищават от рибите своето ново отечество". Това пише Ботев. Той не е изкарал дори курсове в Харвардския университет. Но отлично знае да говори и пише. Джордж Сорос още не се е родил, за да „финансира" "гражданската" му дейност. Сам си издава вестника, а не пише в такъв на олигарх. И сам си обяснява "геополитиката". Не пита "посолството". Той обръща внимание, че руското правителство е забранило вноса на български вестници в Русия, „за да не раздражават духовете". И пояснява: „Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!" е девизата на нашият живот."

Разказва и за още едно руско престъпление: „... в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и не оставиха ни една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано... На мяста даже и кръв са пролея!" И да не си помислите, че той пише за съдбата на украинците. Не. Пише за нашата българска съдба. Защото руските варвари не подбират: поляци, украинци, българи, за тях няма разлика. Те убиват, изнасилват, грабят. Голям им е меракът да трепят тези, които самите те наричат "славяни".

През май 1876 г. предвожданата от Христо Ботев чета стъпва на Козлодуйския бряг. На този бряг стъпват и поемат с Войводата към Околчица петима шивачи, шестима обущари, двама папукчии и чехлари, трима бояджии и трима кожухари, мутафчия, сукнар, гайтанджия, бозаджия и бъчвар, четирима печатари, шестнадесет техници, дюлгери, зидари и керемедчии, двадесет и един градинари. Има и двама сладкари и двама касапи, един собственик на млекарница и двама собственици на кафенета. Има трима кръчмари и дори собственици на „хотели" (ханове). Седем учители тръгват с Ботев, петима служители в търговски фирми и кантори, дванадесет дребни и едри търговци, имотни хора. Има и един ученик – Върбан Господинов от Русе, напуснал скамейката на Болградската гимназия, за да стане четник. Офицерите са само двама.

Истината е, че в Ботевата чета е представен като социален състав целият български народ. Пред всички тях е била неизвестността, наречена свобода. В поезията и публицистиката си Войводата е споделил много истини за нея. Казал ни е, че отвъд прага на свободата е Отечеството. И всеки порив към свобода е и път към преоткриване на "милото отечество". Затова и не е възможно да разберем Ботевите думи и живот без да проникнем отвъд революционния жест и да открием свидният образ на майката и бащиното огнище, и първото либе, и братята мили, "краят свой роден" и "родът свой беден", „гробът бащин и плачът майчин".

Христо Ботев ни е казал, че ако изгубим родното в себе си, ако не уважаваме сами себе си, ако не се погрижим сами за себе си, а се превърнем в чужденци в собствения си дом, обслужващи чужди политически планове и кроежи, то няма да разберем смисъла на свободата, няма да ни има и като народ. Затова не трябва да забравяме думите му:

"Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особена физиономия, коя го отличава като народ – дайте му да се развива по народните си начала и ще видите каква част от обществения живот ще развие той..."

Но нима след съветската окупация на страната ни през 1944 г. и наложената тогава чужда политическа и икономическа система, България се „разви" според „народните си начала", според своя „особен характер"? Не е ли истина, че народът ни бе жестоко смазан и моделиран по чужд образ и подобие, че комунистите бяха нашите изедници народни?

В публицистиката си Христо Ботев мечтае за онзи "разумен и братски съюз между народите", който е в "състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческия род". Е, как да не го признаем за ясновидец. Защото Европа трябваше да премине през две жестоки войни, за да достигне до своя „разумен и братски съюз". Нарече го Европейски съюз. Но за наш национален срам днес именно в отечеството на Христо Ботев има противници на този съюз, все още излъчват воня редица обслужвачи на вредните за българската независимост руски интереси. И това е нашата национална трагедия.

Трябва ли и днес юнаци да загинат, за да разберем, че свободата и демокрацията трябва да се защитават всеки ден? Толкова ли не знаем, че Ботевият избор е Европа, а не псевдоправославната Русия? Необходимо ли е 148 години след Ботевата гибел да се убеждаваме в правотата на думите му, че след като сме проспали „почти сичките фази на обществения европейски живот" и най-накрая сме се събудили от своя „летаргически сън", то би трябвало да се възприемаме като „народ млад, здрав и способен да се развива"? Но как да се развиваме след като продължаваме да хленчим по отминалато безправно комунистическо време? Как да се развиваме след като винаги се намират политици продажници, които ни теглят назад или като „стадо" ни загръщат в кошарата на старите ни господари?

Чрез живота и творчеството на Христо Ботев трябва да се опитаме да разберем себе си. Не го ли сторим, ще продължим да страдаме, а „лъжата" и „робството" ще продължат да „царуват" в умовете и в живота ни. „Свестните у нас" все така ще ги считат за „луди", а „глупецът" все така ще бъде на почит. Всичко ни е казал Христо Ботев – и за „обществените мъчители", и за „вестникарите", и за свещениците ни дори. Той е бил искрен с нас, откровен. Но ние, днешните българи, дали сме искрени с него? Важно е да освободим умовете си от фалша и лъжата на московските пропаганди днес. И да се обърнем с лице към себе си и към нашата Европа. Това ни е завещал Христо Ботев!

*От фейсбук