НЕУДОБНИ ДУМИ: „ЗАЩО ГИНЕ БЪЛГАРИЯ?"

Този въпрос задава преди 101 години Данаил Крапчев. Днес малцина знаят кой е той. Комунистическият режим, а след него децата и внуците на червената и ДС номенклатура направиха така, че наистина милиони българи да не знаят какви достойни личности сме имали в некомунистическото си минало.

Данаил Крапчев е ярък журналист и публицист, общественик и революционер. Той е основател на най-хубавия български ежедневен вестник. Това е вестник „Зора" излизал от 19 май 1919 г. до 7 септември 1944 г. и в него публикуват ярки български творци като Йордан Йовков, Димитър Талев, Йордан Бадев и много други, с които нацията ни се гордее. Но защо спира това издание. Защото, както се надявам, че всеки, дори и малко грамотен нашенец, знае, на 8 септември 1944 г. нашата мила България е окупирана от съветската армия. Два дни по-късно Данаил Крапчев е убит в Горна Джумая ( днес все още с име Благоевград!) от комунистически изверги, сътрудници на окупаторите. И обърнете внимание. Той е осъден посмъртно на смърт от антиконституционния т.нар. Народен съд. Това бяха комунистите. Те съдеха не само живите, но и мъртвите. Така оправдаваха своите престъпления. Не са се променили особено и наследниците им, макар да са "разхвърляни" в различни партии.

Бях председател на Народното събрание, когато през февруари 1994 г. Върховният съд отмени престъпната присъда.

На днешния тъжен ден, на Разпети петък, когато партиите пак за избори се стягат, си помислих, че е необходимо да припомня едни мисли на Крапчев, споделени на 7 април 1923 г. във в. "Зора". Ето ги:

„Прославеният по своята „практичност" български народ пропада не за друго, а от максимата „всичко или нищо". Той не знае полузадоволяване, среднина. Той не умее да разделя, да сезира въпросите, както е казал Гамбета. Той се старае всичко да разреши с един замах, с един удар. Нему са чужди сякаш постепенността, еволюцията.

Така е било във външната политика, така е и във вътрешната политика. Българинът има един идеал и иска с кралимарковски замах наведнъж да го постигне. Това, което може да се реши от две-три поколения, българинът се опитва да го реши наведнъж. И като не успее, като си счупи главата веднъж, унива, пада духом и отпуска ръце. Това е нещо като детето, което посяга да хване месеца.

...И това, което се кичи с прозвището „ляво", и то крещи „всичко или нищо". Доколкото не е шарлатания, цялата идеология на българския комунизъм се вдъхновява именно от същата максима. ...Вземете и други партии, които се перчат със своята чистота и които се смятат за избрани. Те смятат, че ще се осквернят, ако се доближат до други, ако извършат някакво общо дело. И тук максимата „всичко или нищо" е в пълна сила. Или всичко сами ще извършим, или ще приложим цялата наша програма, или пък нищо няма да вършим с други. Ако ще държавата да пропадне, ние не можем да работим заедно с чужди.

И държавата гине вследствие на този максимализъм, който не познава и не признава всемирния принцип на еволюцията и постепенността."

Това е написал достойният журналист Данаил Крапчев и думите му са обвинение към всички лапнимухковци, които искат "бърза промяна" и за да я постигнат шарлатанстват. Впрочем, определението "шарлатани" Крапчев е използвал и в други свои публицистични текстове. Така че не го свързвайте с днешния ни президент.

И тъй като наистина е Разпети петък, час за смирение пред страданието Христово, ще си позволя да дам един, макар и непоискан, съвет. Позволявам си да Ви предупредя за пореден път, че гласуването с машини, с т.нар. мадуровки, е вредно за вашия живот. И е грехота, независимо че законът го допуска. Не бъдете безразсъдни. Поискайте си живота. Възкреснете на 9 юни с хартиената бюлетина. Постъпете като истински европейци!

*От фейсбук