Българите да търсят доброто и на него да се отдават. Това послание отправи покойният патриарх Неофит във Великденското си послание в "24 часа" през 2016 г. Направи го в интервю пред покойния ни вече колега Николай Москов.

Патриарх Неофит почина след дълго боледуване късно вечерта на 13 март 2024 г. Вижте неговото Великденско послание:

- Ваше Светейшество, Христос воскресе!

- Воистину воскресе!

- Казвате, че богатството на Църквата е паството...

- Да, за съжаление израснаха поколения, непознаващи вярата, лишени от християнско възпитание, от примера на светиите и на духоносни люде около себе си, към които да се прилепи сърцето им и да пожелае да ги следва. Сега вероятно ще са нужни поколения, за да стане това натрупване на хора, възпитани в православната вяра, имащи познания за нея и достойни примери за подражание.

А нашите свещеници вършат истински подвиг, като остават в “званието, в което Бог ги е призвал” (1 Кор. 7:20) и носят служението си въпреки всичко: без да се радват на уважението, с което се радват техните събратя в Гърция, Румъния, Русия… от страна на населението, нито на тяхната материална обезпеченост, нито на тяхната многочисленост. Да поемеш по пътя на свещенството или монашеството, са нужни силна вяра и желание да посветиш живота си на Христа и на това служение. Този стремеж е дар от Бога, призвание, но до голяма степен е и плод на възпитание или достоен пример за подражание.

- Кои са предизвикателствата на днешното време към Българския патриарх? Поехте кормилото във време, когато не трябва да превежда църквата през комунизма, нито да преминава през разкола, за да я опазите. Тоест време е не на отбрана, а на градеж. Градеж само в съзнанието или с пример за градеж на църковната просвета и култура, на вероучение?

- Всяко време носи своите изпитания и във всяко време. Църквата и всеки християнин са в състояние “на отбрана” - както се изразихте. Светът с неговите страсти и изкушения, с различния порядък и закони, които го движат, никога не е бил в подкрепа на онези, които се стремят да живеят според Божиите повели - независимо дали царят мирни времена, или времена на гонения срещу Църквата.

Слава Богу, каквито и удари да е понесла БПЦ през своята многовековна история, тя не е загубила най-важното: вярното и точно изповядване на вярата в Господ Иисус Христос, вярно и точно да преподава Тайнствата на Църквата; не е загубила Божията благодат и е запазила непроменено Неговото учение. И ето, днес и винаги, когато някой наш сънародник е на кръстопът или преминава през трудности в своя живот, може да почерпи в Църквата ни и съвет, и духовна подкрепа, и благодатни сили да разреши своите проблеми и премине достойно през тях, без да се препъне душата му.

А граденето, за да е на здрава основа, трябва да става първо в човешките души: в съзнанието и в сърцата на хората. Миряните чрез техните инициативи и доброволна помощ, под ръководството на свещениците са и онези, които следва да осъществяват преподаването на Вероучение в детските градини и училищата, прицърковни школи, да реализират издателската и социална дейност на Църквата. Колкото повече това чувство за църковност, за причастност към живота на Църквата се засилва у нашите християни, толкова повече у тях ще се засилва и желанието да направят нещо за Бога и за своите по-малки братя. И толкова по-дейна и социално ангажирана ще е БПЦ.

- Ще продължавате ли усилията на Светия синод за вкарване на предмета религия в образованието на България?

- Дай Боже, България в скоро време да има управници, които да осъзнават колко важно за просперитета на една държава е нейните граждани да имат здрави, непреходни нравствени ценности и обществен консенсус около тези ценности. Всеки човек, за да бъде животът му пълноценен, трябва да знае защо се е родил, кой е той, кои са важните неща в живота и кои - не, как да живее, за да реализира в пълнота себе си като личност, своите възможности, как да изгражда своите отношения със заобикалящия го свят. Нашата богооткровена религия - светото Православие - ни дава всичко това като познание. А който желае да участва в нейните Тайнства, ще има и благодатни сили, и Божията подкрепа в своя живот.

Отдавна предметът Религия

трябваше да бъде въведен

в образователната ни система и децата да изучават конфесионално своята религия, а които не желаят - да изучават светска етична дисциплина. Ако това беше станало досега, агресията, безпътицата, безверието и отчаянието може би нямаше да достигнат такива размери.

 - За каква църква ратувате и искате да видите в България?

- Църква, раждаща небесни жители. Защото, каква полза от Църква, която е богата, силна, влиятелна в обществото, популярна, ако хората не се освещават и спасяват в нея, ако не прави своите пасоми не само по-добри хора, но и жители на Царството Божие.

- Всяка пролет в. “24 часа” обявява достойните българи за предходната година. Класацията правят самите читатели, като се позовават на доблестни, самоотвержени и благородни постъпки. Сред тях са пожертвали живота си, за да спасят хора от бедствие, както и други примери на саможертва и благородство.

- Прекрасна е инициативата “достойните българи” на “24 часа” за утвърждавате на доброто. Похвално е, че насочвате вниманието на своите читатели към добрите благородни прояви около тях, че поощрявате у тях способността да забелязват доблестните постъпки сред натрапващото ни се зло. Трябва повече такива прояви на доброта и саможертва да бъдат показвани като достоен пример, който да следваме. И вие, като служители на един от сериозните вестници в страната, да се стремите на страниците ви винаги да намира място доброто, позитивното, градивното, вдъхновяващото. Защото “Не бива да се оставяме злото да ни надвива, но да надвиваме злото с добро”. (Рим. 12:21).

Ако перифразираме предишния Ви въпрос и трябва с няколко думи да кажа за какво общество ратувам, ще отговоря така: за такова, в което добрите, достойните за подражание примери ще изместят от първите страници на вестниците скандалните теми на деня.

Това е и моето Великденско послание към вашите многобройни читатели: търсете доброто и на него отдавайте вниманието и сърцето си. Преумножавайте го в света чрез малките жестове на любов към всички хора, които Бог изпраща всекидневно на житейския ви път. Пазете вярата, постарайте се да научите повече за нея и по-често се обръщайте с молитва към Христа - Възкръсналия, победилия смъртта. Той страда и прие кръстна смърт заради нашето спасение. Той обича всяко човешко създание и никога няма да остави нашия зов без отговор.

CV

Роден е в София на 15.10.1945 г. със светското име Симеон Димитров

Завършва Семинарията, а през 1971 г. и Духовната академия

Учи църковно пеене 2 години в Москва

На 3 август 1975 г. патриарх Максим го постригва за монах, след 12 дни го ръкополага за йеродякон, а на 25 август и за йеромонах

На 21 ноември 1977 г. пак патриарх Максим го прави архимандрит, а от 1 януари 1981 г. е негов протосингел

Декември 1985 г. е хиротосан за епископ и става втори викарий на Софийския митрополит

От 1 декември 1989 г. е ректор на Духовната академия, а на 26 юли 1991 г. е избран за декан на възстановения Богословски факултет към СУ

От 27 януари е гл. секретар на Св. синод

На 27 март 1994 г. е избран за Доростолско и Червенски митрополит, а след разделянето на епархията от 17 февруари 2001 г. остава Русенски митрополит

Избран за Български патриарх и Софийски митрополит на 24 февруари 2013 г.

[08:56:46] Kayo: Публикуваме отново Великденското интервю с патриарх Неофит от май 2013 г. в "24 часа" заради непреходната му стойност.

Б.Р. Интервюто е от 2013 г. Публикуваме го отново заради актуалността му