• Няколко хиляди гласа, регистрирани на един адрес, може да се окажат решаващи, особено на балотажите
• Има вероятност фрагментирани общински съвети по места да вържат ръцете на кмета
• Части от сглобката трябва да минат тихичко през местния вот

И още акценти от интервюто:

• На 29 октомври по-малко ще отидат до урните - националните избори изхабиха терена. Гласуването вече не се възприема като толкова решаващ акт, след като е
• толкова начесто
• Сблъсъкът на непартийни кандидати ощетява идейния дебат
• Масовите нагласи за балотаж са знак за сериозно разместване на силите

- Много балотажи, малка тежест на политическото по места, оскъдна социология - може ли кампанията, която заприлича на същинска чак в средата на месеца, а не на старта, да промени нещо на терена, който описах, г-жо Йовчева?

- Освен че започна в средата на месеца, кампанията очевидно е и вяла и безидейна. Реално виждаме сблъсък на непартийни кандидати, което в известна степен ощетява идейния дебат. По тази причина смисля, че кампанията няма да има решаващо значение. Не съм склонна да правя генерални заключения за изхода от местния вот според оскъдните социологически сондажи, които дадоха някакви размествания - говоря за столицата.

- Това, че партиите заложиха на непартийни лица, плюс ли е, или минус?

- Целта на такива ходове е да се привлече периферен вот. Но за мен в настоящата ситуация това е неподходяща стратегия, защото последва сегментиране на избирателите по определени признаци. Например в столицата един сериозен полюс критикува яростно управлението, което е нормално, защото управлението трупа негативи. Не бих определила обаче този сегмент като принадлежащ на някакво партийно ядро, например на ПП-ДБ. По-скоро е широк кръг от хора, които не одобряват управлението на София.

Освен тях се формира и един по-националистически тип избиратели, които успяват да привлекат по-радикално несъгласните, групиращи се около “Възраждане” и на национално, и на общинско ниво.

Има и по-умерени групи избиратели, които предпочитат да заложат на по-сигурното, оценяват по-позитивно постигнатото дотук и биха подкрепили настоящото управление. На фона на тази картина не мисля, че избирането на непартийни кандидати е продуктивна стратегия, защото няма чак толкова голяма периферия от свободни избиратели, по която да се ориентират.

- Въпрос, който мъчи анализаторите, е как ще се подели десният вот в столицата, която открай време минава за синя, след като за първи път трима десни кандидати ще се борят за кметския пост. За първи път тази година чух от анализатор теза, че столицата олевява, а негов колега нарече Ваня Григорова черен лебед. Няма ли тъкмо тя да се окаже изненадата тук?

- Не мога да прогнозирам със сигурност, защото двете социологически проучвания, които видях до този момент, намекват за нещо такова. От друга страна, Григорова не отговаря много добре на настроенията в София. Да, тя подхваща теми като “Топлофикация”, която е болезнена, но пък, от друга страна, има и доста русофилски позиции, които в София биха отишли по-скоро към “Възраждане”, а не към нея. Та от тази гледна точка тя конкурира на полето на “Възраждане” и няма чак такъв широк кръг от избиратели, които да я подкрепят. Видяхме на миналите местни избори при липсата на по-структурирана кандидатура на ГЕРБ как Мая Манолова като кандидат на левицата стигна до балотаж, постигайки нелош резултат.

- Каква е разликата сега?

- Сега имаме по-структурирана опозиция на настоящото управление на общината и на този етап отвън изглежда, че вятърът духа в нейните платна, защото това повече импонира на софиянци. Освен това, кандидатурата имаше повече време да се представи в публичното пространство.

Важно е също да се отбележи и че кандидатурата на ПП-ДБ по-скоро събира декларираната подкрепа заради коалицията ПП-ДБ, а не толкова заради самия кандидат, който е и неатрактивен комуникатор.

С това се потвърждава тезата, че има стягане на електоратите в столицата и свиване на свободното пространство, а около кандидатурата на ПП-ДБ няма чак такъв ентусиазъм. По-скоро тук силата идва от това, че кандидатурата му има претенцията за промяна. Парадоксално, но в неговия случай мажоритарният елемент е по-слаб от партийния, въпреки че тези избори са мажоритарни.

- Социологически сондажи до момента показват малки дистанции между Терзиев, Хекимян и Григорова, без някой от тях да доминира ярко. Кое може да направи всеки един от тези кандидати победител?

- Сложен въпрос, трудно ми е да отговоря еднозначно. Но ако някой от тях допусне сериозен гаф, това може да му изиграе лоша шега. От друга страна, обръщането на всеки от тях към по-организирани групи избиратели - обединения, НПО-та, гилдии (IT например), културни дейци, би допринесло за победата на единия или на другия.

Все пак ми се струва, че много хора няма да стигнат до урните на тези местни избори. Чувам мнения, че не са толкова значими за тях и затова не биха гласували. Очевидно е, че нито един от кандидатите не ентусиазира достатъчно да пуснат бюлетина за някого от тях.

- Любопитно как биха изглеждали общинските парламенти, защото решенията на кметовете се одобряват именно от тях?

- Макар по-често да говорим за кметовете, общинските съвети всъщност са по-интересните. Ето например почти съм сигурна, че кметът на Бургас Димитър Николов ще бъде преизбран, само не знам дали на първи, или на втори тур. Въпросът е с какъв общински съвет ще работи. В доста трудна ситуация ще изпадне, ако няма мнозинство зад него в ОС. В Плевен ситуацията е същата. При много фрагментиран общински съвет може да се окаже, че кметът е с по-ограничени функции.

- Според ваши колеги политолози промяна би имало при пробив в София, Пловдив и Варна. Доколко такова развитие е възможно?

- Ако за София такъв сценарий, да речем, е вероятен, за Пловдив и Варна - едва ли. В Пловдив конкуренцията е много сериозна в рамките на ПП-ДБ. Ако често говорим за скърцане на сглобката на национално ниво, там в предкампанията видяхме как проскърца самата коалиция ПП-ДБ. Случи се и на други места. И ако в Пловдив кандидатът на ПП-ДБ получи подкрепа, тя ще е не заради мажоритарния кандидат, а по силата на националната значимост на коалицията. В известен смисъл тази ситуация напомня софийската - не толкова заради самия кандидат, неговата харизма и личния вот, който той може да привлече, а по-скоро за класическата сила, с която влиза в него.

Във Варна ситуацията е подобна - много критики към кмета, но засега поне не се вижда някаква много ясна заявка за печелене на вота от ПП-ДБ. Интересно е за Варна и някои други градове, че ако погледнем основния пейзаж, там опоненти не са левицата и десницата, а по-скоро център дясно и център. Тоест виждаме една съвсем друга структура и това потвърждава отпадането на БСП като алтернатива. А масовите нагласи за балотаж показват разместване на силите в много сериозен план.

- Кои са проблемните битки и откъде ще дойдат изненадите?

- Дотук очертахме основните, но трябва да прибавим към тях и Кърджали и Шумен. В Кърджали имаше разцепление на ПП-ДБ. В Шумен ГЕРБ издигат нов кандидат, а не залагат на стария. В Перник досегашният кмет напусна БСП още през зимата и сега го подкрепят ГЕРБ и инициативен комитет. Благоевград също е интересна битка, защото ГЕРБ подкрепят настоящия кмет на общината. Във Велико Търново по-скоро ще надделее вотът за досегашния кмет.

- Как би завършила битката между старите и новите лица? Следвам прогнозата на социоложката доц. Татяна Буруджиева, която в интервю за “24 часа” неотдавна предрече победа на старите кметове, особено, ако са следвали адекватни политики в пандемията и последвалите политически кризи.

- Със сигурност е така, макар че в по-малките населени места много силен фактор са личните връзки, контакти и активност. Там хората се познават и няма особено значение кой от коя партия е издигнат.

Погледнем ли по-голямата картина, аз лично смятам, че от 2001 г. насам българският избирател не е особено партийно лоялен и обича да рискува с новото на политическия терен. Най-емблематичният пример е НДСВ - царят се върна през април 2001 г., а движението, което основа, спечели изборите през юни същата година. Така че българинът не се страхува да заложи на новото. Затова като политолог понякога ми е изключително трудно да правя прогнози просто защото не намирам ясна линия или логика, по която избирателят се движи.

- Медиите съобщават за много записали се на един адрес в различни район на страната. Например в София имаше 99-има регистрирали се на един и същи адрес в “Люлин”. Същото се случва в по-малки населени места. Какъв отпечатък ще остават върху резултатите от изборите такива практики?

- Впрочем столичният квартал “Орландовци” е емблематичен в това отношение. Но ако е вярно, че няколко хиляди гласа в столицата например могат да наклонят резултата в полза на един или друг кандидат, и това може да се използва. Има много специалисти, които се занимават с купен и контролиран вот, които по-добре от мен знаят. Но си спомням предишната кампания на балотажа в София, когато наистина няколко хиляди гласа бяха решаващи. Затова няма да се учудя, ако такива гласове на хора, регистрирани на един адрес, се окажат много важни, включително и на балотажи.

- Какъв знак ще е резултатът от местните избори за сглобката?

- Присъединявам се към тезата на колегите си, че няма да е революционно значението им. Да, може да даде по-голямо самочувствие на ГЕРБ при ротацията. Възможно е да доведе и до смяна на някои, по-скоро не толкова ключови министри. От друга страна, една загуба на ПП-ДБ не е удовлетворяващ резултат, макар лидерите на българските партии да го интерпретират като “всеки сам си преценя какво е загуба и какво - победа”. Ако наистина не спечелят в повечето големи градове и дори да имат прилични резултати, не си представям това да стимулира ПП-ДБ да излязат на избори. Това би означавало, че към момента не се ползват с добра подкрепа, т.е. нямат местни структури, които да са подкрепили техните кандидати. Кое им дава гаранция, че на национално ниво ще имат сериозна подкрепа? И каква полза биха имали от едно евентуално излизане от правителството с перспектива нови избори при такова представяне на местните? Затова според мен ще гледат тези местни избори да ги минат по-тихичко.

- Каква избирателна активност очаквате?

- Активността на местни избори по правило е по-висока от тази на национални, но за 29 октомври ми се струва, че по-малко ще отидат до урните. За това допринесоха националните избори, които изхабиха терена. Гласуването вече не се възприема като толкова решаващ акт, след като е толкова начесто. Затова смятам, че може да има по-ниска избирателна активност спрямо местния вот през 2019 г.

- Такава ниска активност за кого работи?

- Не мисля, че за по-старите партии, каквито прогнози има. Вече казах, че българският избирател обича да експериментира. Помните изборите през юли 2021 г., тогава активността падаше надолу и ги спечели една съвсем нова партия. Затова не мога да се съглася, че ниска избирателна активност на избори в България работи за по-старите партии.

                                                                                                                                                                                                                                    CV

Теодора Йовчева е доктор по политология от Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Специализира във Великобритания в областта на политическите партии и популизма, които са в кръга на изследователските ѝ интереси

Участвала е в международни изследвания за финансиране на партиите

Автор на статии в изданията East European Politics and Societies, Irish Political studies, The Globe Post, El Pais