Онези на върха високомерно посочват къде му е мястото на простолюдието

В непоносимите летни жеги все по-релефно се очертават контурите на днешна България.

България днес - това са два свята, които не могат един без друг, но са все по-чужди помежду си.

Единият свят е така нареченият политически елит, който се забавлява да иронизира и да се кара на своя народ.

Другият свят, наричан официално народ, търси убежище по горските поляни, осмян и подиграван, че иска поне да развее своя флаг. Политическият елит не е еднороден.

На неудобния връх се е наместила една група, която не е коалиция, но иска да управлява, съставена от довчерашни врагове, които треперят да не им се разпадне “сглобката”. Повече от тях самите за сглобката се грижат и от Посолството, което никой не назовава, но всички знаят за кое става дума.

Отдолу в пирамидата е така наречената опозиция, в която партията, претендиращата да играе главна роля, се е замислила как да се добере до своята Бузлуджа и кой ли ще се качи горе? През това време в говорител на опозицията се превърна партията, която все още наричат маргинална, но която тайно всички ухажват, защото може да им се наложи да правят утре “сглобка” и с нея.

Към политическия елит, уви, принадлежи по силата на своите властови функции и президентът. Обругаван и нападан и от двете други части на елита, президентът без стеснение заимства телевизионната форма на общуване с народа от най-големия си политически враг.

От тези враждебни взаимоотношения в елита са доволни всички участващи , защото така се утвърждават в новите си роли и се забравя миналото им.

Другата част от “картинката”, другият свят - това са обикновените хора, наричани в определени случаи гласоподаватели, в официалните речи - народ, а казано с прости думи - всички хора, преживяващи от труда си и спазващи законите, с които ги даряват собствените им “народни представители”.

Тези хора стоят стъписани от презрителните подигравки, че са си позволили да изразят недоволство от пържолите за 600 лева.

Колко били неграмотни, как не знаели, че има и месо, килограм от което е равно на месечната им заплата. Освен това, че не знаели как да се държат в ресторант, не умеели да разчитат ценоразписа на този ресторант… И какво въобще търсят в ресторантите за “елита”, да си стоят в селските кръчми.

И те търсят да се съберат със своите сънародници, сгушили се на голямата горска поляна, посрамени, че са си позволили да слушат песните си и да развяват своя флаг.

И преди това лято е имало разделение между тези два свята. Но не с такива дълбоки като пропаст различия. Не с такова високомерно посочване къде му е мястото на “простолюдието”. Вече и театърът е само за богатите. Щяло да има и самолетно медицинско обслужване, но с “европейски” цени… Какво ли още ни чака?

Горещото лято на 2023-а. България вече е разделена на два свята - все по-раздалечаващи се един от друг.