• В пандемията българинът оцени колко е важно общуването със семейството и приятелите
• В последната година Насим Талеб два пъти цитира българи в списъците на успелите
• Родители убеждават децата си, че са по-надарени и така създават малки тирани
• Прехвърляме върху успелите вината за личните си несгоди
• През последните години държавата не се справя много добре с добрите новини към гражданите си, казва психологът

- Изпитващи трудности с доходи и разходи (75%), но доволни от личните отношения със семейство, приятели, съседи - при скала от 0 до 10 хората са дали оценка от 7,2 - това са българите в момента по данни на НСИ. Какво от националния психологически портрет издава тази аномалия, г-жо Стаменова?

- Дали ще ви изненадам, ако отношението ми към тези данни е възторг? Социалната изолация, наложена по време на ковид пандемията, имаше негативен ефект върху много хора. Но тези данни говорят, че година и половина след разхлабването на мерките голяма част от тях са разбрали и оценили важността на общуването с близките, които те подкрепят, обичат и уважават. Последните три неща не се купуват с пари, а са свързани с вниманието и емпатията, която самият ти си склонен да дадеш на околните, и в този смисъл са безценни. А значението на семейството и приятелите в този тежък период е на общност, за която си важен.

Според социологически сондажи обаче обичайно щастливите се оказват три пъти повече от заявяващите, че са нещастни. Това се потвърждава и от изследванията на семейни двойки, които твърдят, че са щастливи, но значителна част от тях се разделят в обозримо бъдеще. Една от причините за този феномен е, че при директно поставяне на въпроса у анкетираните се задейства механизмът на отричане и затова по-често отговарят, че са добре, макар в действителност да не са. Тези “положителни илюзии” предпазват от тревожност и депресия и помагат за поддържането на здравето.

Като цяло психолозите задават много повече въпроси като този “Колко щастлив се определяте от 0 до 10, като 5 е неутрално?”. Затова е интересно да се разбере колко хора правят разлика и каква между “удоволствие” и “щастие”.

Щастието е психологическа категория, и то не е толкова мимолетно, колкото удоволствието. А щастливите хора имат четири характеристики - лични възможности (свобода, независимост); близост (интимност, доверие), способности (знание) и добро здраве. Амалгамата от тях прави хората щастливи.

- Доколко високите доходи са критерий за личното усещане за щастие?

- Добрите доходи определено помагат да бъдат решени проблеми като бедността. Затова и щастието като съвкупност от характеристиките, които изброих, не е възможно, когато тя се намеси.

Липсата на пари пречи на щастието, но и парите сами по себе си не са равнозначни на щастие. Те са ресурс - позволява ни да решим определени проблеми и страдания и не влияят върху щастието, а ни помагат да сме по-малко нещастни.

Наскоро беше последният сезон на сериала “Наследници” (Succession), който неслучайно бе наречен “портрет на едно поколение”. Прави ни съпричастни към историята на едно семейство, в което говорят така за милиони и милиарди, както ние закръгляме стотинките в кварталните магазини. Всички герои са нещастни по своему и вторачването им върху диадата пари/власт сочи извора на липсата на щастие - нито един няма пълноценна здрава връзка с околните.

- Българинът е щастлив в семейството, но нещастен като нация, е сред интересните заключения от други български проучвания. Как кореспондират тези две състояния?

- Щастието и удоволствията са свързани с т.нар. положителен афект - колкото по-често получаваме добри новини, толкова по-приятен е животът ни. Да кажем, че през последните години държавата не се справя много добре с добрите новини към гражданите си.

Как да е щастлива нацията, като сме с най-лоши показатели в Европа за здраве

 - Споделихте в предварителния ни разговор, че за вас въпросът е дали наистина сме бедни. Статистиката обаче дава богати възможности за сравнения - по всякакви показатели сме и най-бедни в ЕС, а и щастието ни е за последно място в това престижно семейство, макар да сме скочили с 8 пункта за година до 77-о място сред 137 държави в света. Това не е ли странно?

- Когато се обсъждат цифри, тълкуването може да е субективно. В едни и същи данни експерти от различни области може да видят различни неща. Ще дам пример - България има най-много болници в Европа, но в същото време има най-много население с ограничен достъп до спешната помощ. На опашката сме спрямо работеща и плащаща данъци Европа, но сме богати спрямо много други държави. По-богати сме и в сравнение с преди 20 години.

Влизането в ЕС ни беше повратен момент все повече хора да могат да пътуват повече; доходите ни растат; много хора вече имат образование, получено в чужбина, и специалистите с добри доходи не са рядкост.

Бедността обаче освен цифри, като потребителска кошница, съдържа и редица психологически и социални елементи, общо усещане за сигурност и качество на живота, които са влошени.

- Дали е вярно, че българинът се радва на малките рискове и печалби и някак не му стига смелост за големи планове и реализацията им?

- Следя големия ум на нашето време Насим Талеб, а в последната година той поне два пъти цитира българи от листата си - икономист и производител на изключително скъпи нишови стоки в технологиите (хардуер). Знае се, че студентите от български произход в престижни висши училища са непропорционално представени спрямо големината на нацията ни, което също говори обратното на тази теза.

- Отношението към успелите у нас също е важно - те са мразени, подозирани в кражби, далавери и корупция, набеждавани за непочтени. Това влияе ли на усещането за щастие?

- Е, не можем да кажем, че всички успели по време на прехода са известни с почтеност; всеки от нас има примери в личния си живот за малка и голяма неправда и успех, базиран на всичко друго, но не и на почтеност и лични качества. За съжаление това “заразява” и опошлява и отношението към успешните хора, които са се издигнали със същите качества, с които биха го направили и на други географски места. Така идва ред на прехвърлянето на вината за собствените ни неуспехи към другия, което става с отричане или омаловажаване.

Но някои родители се увличат в това да убеждават децата си, че са по-надарени, отколкото са, и така създават малки тирани.

- Преди време социоложка обяви, че понеже обществото ни е преобладаващо от възрастни, в което няма много деца, то е и по-ограничаващо и по-санкциониращо младите и тяхното развитие. Съгласна ли сте?

- Моето впечатление е, че все повече родители(което не означава много) са загрижени за емоционалния свят на децата си; за трудностите, през които преминават, отчитат и техните желания за професионално развитие. Йеспер Юл, Хаим Гинът и други детски психолози се радват на внимание у съвременника; с усилията на педагози и психолози съществува приобщаващото образование на невронетипични деца - чака ни дълъг път. И всеки път, когато родител излезе от позицията “Ти трябва!” в опит да подпомогне детето си в трудния път към ранната зрелост, дава шанс да има поколение, което ще стигне по-далеч от нас.

Факт е, че има и родители, които сякаш се притесняват от това да създават стабилни навици у децата си или да изискват от тях дисциплина. Един социолог - Норбърт Елиас, беше казал, че тренирането на самодисциплина в ранна възраст помага в зряла да бъде постигнато по-високо лично удовлетворение. Затова и самите родители освен да контролират, е добре и да се самоконтролират. Иначе младите виждат в тях едни големи деца, които само диктуват какво да правиш - да учиш, да четеш, да работиш, да не си гледаш само телефона, да не обиждаш хората, но самите те не го правят.

- Младите на възраст 18-29 впрочем се оказват сред най-недоволните от финансовото си положение - оценяват го с 4,63, тоест под средата на 10-степенна скала. Не са ли нетърпеливи да постигнат бърз успех, който родителите им са постигали с години усилия?

- Младостта е яростна и нетърпелива. Тя е горивото, нужно да се преодолеят препятствията, дори за да може човек да се заяви пред по-опитните. Погледнете дори революционерите ни в една разходка в Борисовата градина и ще видите, че повечето не са доживели 30 години.

Големите научни открития на миналия век са основно на хора в 30-те им години. Този глад за успех и възможности на много от тях е гориво за успеха им. Понякога може да се бърка с арогантност или да е арогантност, но дори последните 20 години светът бе променен завинаги заради по-млади хора като Брин и Пейдж, Зукърбърг, Безос.

И нека не забравяме, че има връзка между щастието и възрастта - и за изненада, тя е обратна на това, което мнозина очакват. При измерването на усещането за щастие, то прилича на латинската буква U. В детството то намалява около 12-ата до към 30-ата годишнина. После започва монотонно да нараства и при много хора усещането за щастие около 70 е най-голямо. Обяснението е, че в периода на 20-те много хора се сблъскват накуп с финансови, партньорски и социални проблеми, въпреки че в очите на по-възрастните всичко им е наред.

Днешните млади се сблъскват и с едни непрекъснато успешни и естетични канали на инфлуенсъри и техните постове в социалните мрежи, които следят. И е добре, че има хора като Селена Гомес, Бела Хадид или дори Полина Порижкова, които показват живота си и без филтър.

- Кое, в крайна сметка, не дава мира на българина, за да се чувства удовлетворен от живота си и да го оцени с най-високите стойности 9 или 10, вместо с 6 по 10-степенна скала?

- В последните десетилетия тече надпревара и свръхпредлагане на продукти, чието предназначение е да действат като лекарства, да лекуват от нещастие и са за щастие - шарени бутилки, аромати, всичко. Щастието се превърна в луксозна стока, за която трябва да дадеш пари, за да го получиш. Даже иначе аскетичната йога върви с много съпътстващи стоки, скъпи постелки и гурута. Щастието сякаш стана невъзможно, ако за него не е залепена някаква цена - “билет до Италия” или “нещо от нова колекция”, което не е достъпно за всички. За много хора вещите станаха неизменна част от съдържанието на щастието. Но така е в рекламите, рийловете и сторитата - хората са щастливи, когато “имат”, което е фалшиво. Здравето обаче е важна част от щастието.

Затова според мен за по-висока удовлетвореност и щастие на нацията най-голямо значение има вниманието върху здравната система и по-конкретно тя да бъде насочена към превенция на заболяванията. Това би могло да се постигне с мерки, с които да бъдат задействани дългосрочни навици и промяна в начина на живот и ограничавани факторите за затлъстяването и заседналия начин на живот. На мен и на моите колеги няма да ни омръзне да повтаряме, че българите сме с най-лоши показатели в Европа точно в областта на здравето.

CV

Детелина Стаменова е родена в София

Завършила е психология, социология и психотерапия

Психотерапевт и психолог на частна практика над 10 г.

Номинирана е за проект на IBM за майчинството на тазгодишните награди на Българската асоциация за управление на хора

Автор е на терапевтичния дневник “РАЗниМисли” и на книги и статии в популярни и научни списания и сайтове, сред които е и докладът “(не?)Победими пандемии” на ПанЕвропа България

TED лектор и доброволен активист в насърчаването на обществената осведоменост за хранителните разстройства и част от ръководния комитет на европейския клон на Академията за хранителни разстройства (AED)