През миналата седмица излязоха първите данни на Евростат за 2011 г. за показателя, който е считан за най-доброто приближение на материалния стандарт на живот - Брутен вътрешен продукт на човек от населението по стандарт на покупателна способност. Разбира се, по стара българска традиция единственият вълнуващ въпрос беше дали България продължава да е най-бедната страна в съюза по този показател.
Отговорът е да. И дотам. С много малки изключения из пространството на блоговете това беше крайната точка, до която медийните съобщения и коментари, да не говорим за анализи, достигнаха.
За по-последователно следящите този показател фактът, че
България продължава да е най-бедната в ЕС,
не е никаква изненада и простото съобщение за положението на нещата през 2011 г. е доста безинтересно. Заслужаващото внимание и коментар събитие би било, ако някой път България не е най-бедната и фактът на тези 45% стандарт на живот в България в сравнение със средния в ЕС-27 е само началото, не краят, на мисленето по въпроса.
Добре известна на всички макроикономисти истина е, че нещата с националния доход, особено в реалното му измерение, в сравнение с доходите на други нации, се променят сравнително бавно. Затова не нивата, а динамиката, промяната е значително по-информативна и дава много повече основания да се правят изводи за състоянието и поведението на дадено стопанство, в сравнение с вторачването само в нивата в даден момент. Да, България е най-бедна в ЕС-27. Но колко най-бедна?
Има ли някаква промяна в съотношението
 на реалния доход
 на човек в България
 и средния в ЕС-27,
или това съотношение си стои ниско, но и непроменено?
Накратко, променя ли се съотношението на реалния доход на човек по покупателна способност в България спрямо ЕС-27 във времето? И ако се променя, как тази промяна се сравнява с измененията в този показател за другите страни в Европа?
Два момента са подходящи да служат за първа стойност на този показател и да бъдат сравнявани със стойността му през 2011 г. Първият е 1997-а - годината, в която България фактически започна да полага усилия да се присъедини към евроатлантическата общност и по тази причина годината, от която насетне изобщо има смисъл да се обсъжда дали България настига, изостава, стои на едно ниво или нещо подобно. Вторият е 2007-а - годината преди началото на световната финансово-икономическа криза, в която целият свят беше влязъл вече след началото на 2008 г.
Сравнението на 2011 г. с първия момент дава идея как се развива в относително дългосрочен план “сближаването” по реален доход на човек по покупателна способност на България с ЕС. Сравнението на 2011 г. с втория момент ни дава идея как се развива това “сближаване” в годините на световна и особено значителна европейска криза. Това второ сравнение е особено важно, защото е добре известен факт от икономическата история, че бедните днес страни са изостанали от богатите не защото не смогват да растат като тях през добрите времена (напротив, като цяло растат по-бързо, когато конюнктурата е благоприятна), а защото регистрират много по-дълбоки и продължителни стопански сривове през лошите времена. Именно през лошите времена
 си проличава дали
 една икономика
 има потенциала
и особено важно, устойчивостта, да настига.
Използвайки базата данни на Евростат за този конкретен показател и правейки съответни изчисления, за да се направи сравнение с колко се е променило съотношението Национален/ЕС-27 доход на човек по покупателна способност за 2011 спрямо 1997 г.
Видно е, че за 14-те години, откак България тръгна по пътя на евроатлантическата интеграция, нейните темпове на настигане на средното европейско ниво на покупателна сила на доходите са сред най-бързите измежду страните - членки и кандидатки за ЕС, както и трите страни от ЕФТА (Исландия, Норвегия и Швейцария). Да, България продължава да е най-бедна (ако не броим Западните Балкани), но е все по-малко по-бедна.
Преди 15 години средният българин
 е бил близо 4 пъти по-беден от средния европеец
Миналата година е бил малко над 2 пъти по-беден. Има разлика.
Второто сравнение е с годината преди началото на световната криза. Промяната в съотношението Национален/ЕС-27 доход на човек по покупателна способност 2007-2011 г., в проценти показва, че и в четирите години на криза, България продължава да настига и отново е в петицата на най-бързо настигащите. Важно е да се подчертае, че голямата част от този ефект се дължи на факта, че българската икономика продължаваше да расте със солидни темпове близо година след като целият свят се беше впуснал в рецесия през 2008 г. С други думи, за разлика от предишни кризи в днешните лоши времена, поне засега, България не губи позиция. Това показва значително по-голяма устойчивост на способността за настигане, отколкото страната е демонстрирала през предходния около век и повече.
Накрая, поради различните твърдения, че за какво ни е всичко това, след като, видите ли, гърците дори при тази тяхна криза продължават да си живеят много по-добре от нас, една последна графика може да внесе известна яснота. На нея е проследено във времето колко пъти ЕС-27 и Гърция са по-богати от България по показателя доход на човек по покупателна способност.
Колко пъти са по-богати ЕС-27 и Гърция от България по доход на човек по покупателна способност
Да, наистина, и ЕС-27, и Гърция продължават да са по-богати от България. Но в динамиката на показателя от 1997 г. насам има ясна и определена тенденция и дава основание да се напомнят поне две важни неща. Първо, устойчивото настигане няма как да става другояче, освен бавно и до момента то реално се случва, като само от българите зависи дали ще продължи. Второ, ако настоящата тенденция се запази, не след дълго разликите в реалния доход на човек между България и Гърция ще станат такива, че ако гърците продължават видимо да си живеят по-добре от българите това няма да се дължи на значителна разлика в материална задоволеност на отделния човек, а вероятно на други, по-нематериални неща.