НЕУДОБНИ ДУМИ: "БЕЗСМЪРТНИЯТ ПОЛК” – МАРШ НА ЛЪЖАТА И ПОХОД НА НАГЛОСТТА

9 май - Денят на Европа, ще станем свидетели на поредната провокация у нас. Става дума за акцията "Безсмъртният полк".
Това е антибългарска акция пренесена у нас от Русия. Традиционно проявата се организира от фондация „Безсмъртният полк” и други проруски организации. Особено активни в организацията й са бивши агенти и сътрудници на комунистическите тайни служби и т.нар. "активни борци", както и техните наследници.

Официално целта на акцията е да се съхрани „личната памет” за загиналите в т.нар. антифашистка съпротива и през Втората световна война.

Спекулацията с паметта е морално престъпление. В този смисъл акцията "Безсмъртният полк" е спекулация с историята и цели подмяна на истината с лъжа. Чрез нея се почитат лица, които са участвали в терористични акции срещу българския народ и държава. Защото именно такива са били акциите на т.нар. партизани и на техните ятаци, които народът ни и до днес нарича подигравателно "шумкари" и "мандраджии".

Времето опроверга лъжите на комунистите. Днес е доказано, че в Царство България не е имало фашистка власт, не е имало фашистка партия на власт. Останаха да поддържат тази комунистическа лъжа само болни политически мозъци в Скопие и за съжаление участниците в предстоящата акция. Под фалшивия лозунг на „антифашистката борба” функционери и съмишленици на комунистическата партия, са целели да ликвидират независимостта на българската държава. Платени с чужди пари и водени от чужда на българския народ идеология, те предават България в ръцете на вражеската тоталитарна държава СССР. И с нейна помощ налагат у нас жесток тоталитарен режим. Тяхното управление след 9 септември 1944 г. е престъпно и като такова то е определено в приет от Народното събрание закон през 2000 г. Това автоматично прави и възпоменателната акция, организирана от наследниците на загиналите „антифашисти”, опит за възраждане на престъплението.

В резултат на съветската окупация на е отнета свободата на Отечеството ни и е ликвидирана за 45 години демокрацията. Краят на Втората световна война донася свобода и възможност за успешно демократично развитие единствено на държавите от Западна Европа. Защото за тяхната свобода воюва американската армия, докато съветската армия воюва за налагането на престъпния комунистически режим върху останалата част от Европа. Затова и когато през 1989 г. комунистическите режими се сринаха се оказа, че всички държави в които те бяха установени с "помощта" на Червената армия са изостанали трагично спрямо западните държави и особено от "победената" Германия. За Западна Европа след войната има План за възстановяване известен като "Маршал план". За Централна и Източна Европа съветският план е друг: репресии, концлагери, "промяна" на политическата и икономическата система на окупираните държави, ликвидиране на свободната пазарна икономика, налагане на антинародната икономическа и политическа "социалистическа система". Границите се затварят, недоволните се избиват. Така и България става част от това, което комунистите наричаха социалистически лагер. Своята антибългарска разрушителна дейност те се опитваха да представят като „антифашистка борба”. Но противниците на демокрацията не успяха да излъжат българския народ. Те не са антифашисти. Борци срещу фашизма, както и борци срещу комунизма, могат да бъдат и са само демократите. А комунистите не са демократи. Ако бяха демократи те нямаше да бъдат комунисти. Демокрацията е несъвместима с комунистическата доктрина, така както и македонизмът е несъвместим с членство в Европейския съюз. Няма как установената от БКП еднопартийна диктатура, записана като чл.1 от Конституцията на НРБ, да мине за „демокрация” и „борба срещу фашизма”. Защото самата тя е фашизъм, макар и с кърваво червен цвят.

Организаторите на акцията „Безсмъртният полк” настояват да се отдаде почит и да се спасят от забрава загиналите в „Съпротивата”. Но нали целта на тази „съпротива” е била да бъде установявен „престъпен режим”? Как да отделим в съзнанието си тяхната гибел от тяхната цел. Как да разделим загиналите от останалите живи терористи и техните наследници. Как бихме се чувствали днес, ако наследниците на ислямските терористи организират свой „Безсмъртен полк”. И защо да не го сторят: "чудесен пример" им дават от Москва и София.

Когато почитаме паметта на борците за национално освобождение, на героите от Априлското въстание, на опълченците на Шипка, ние скланяме глави пред българи, които са загинали за свободата и независимостта на България. За какво загиват т.нар. участници в „антифашистката съпротива”, след като се борят за ликвидиране на свободата и независимостта на България? След 9-ти септември 1944 г. комунистите избиват десетки хиляди българи. Те ликвидират политическия, държавен, управленски, стопански, военен и духовен елит на България. Унищожават голяма част от културната и научната ни интелигенция – учители, университетски преподаватели, инженери, писатели, журналисти. Избиват земеделски стопани. Ликвидират дори символът на независима България – Търновската конституция. Хвърлят в концлагери добри и вярващи в Бога хора, налагат жесток терор, отменят основни човешки права и свободи, опитват се да направят България република на Съветския съюз.

И нещо, което също трябва да знаят младите днес. Много от унищожените червени терористи в Царство България са имали съветско гражданство и директно са изпълнявали заповеди на Кремъл. Тяхното влизане в страната е ставало по незаконен начин, сходен с този на руските агресори в Украйна. „Доставят” ни ги от Москва с подводници, от самолети ги хвърлят с парашути, преминават нелегално границата. Целта им е била да дестабилизират България, да парализират съпротивителните ѝ сили във времето на световна война, за да я поднесат на тепсия на Сталин.

Когато държавата ни е окупирана от съветската армия през есента на 1944 г. българската армия е заставена от новата отечественафронтовска власт да участва в заключителната фаза на Втората световна война. Така България, която през цялата световна война поддържа нормални дипломатически отношения със СССР и не изпраща нито един войник на Източния фронт, е принудена да се подчини на съветското военно командване. Това е унижение, а не повод за гордост. Защото не нашата страна, а Германия и СССР са подпалвачите на Втората световна война.
В целия ужас на световната война Цар Борис III и нашите политици и държавници в този период, успяват да запазят живота на българските граждани, да съхранят независимостта на Царство България, да спасят от лагерите на смъртта всички български граждани от еврейски произход. Това е национален подвиг. Това е истинското безсмъртно национално дело. На този подвиг трябва да отдаваме почит.
Комунистите наричат участието на българската армия в състава на Трети украински фронт на съветската армия „Отечествена война”. Това е абсолютна лъжа. Така можем да наречем единствено и само горянското антикомунистическо движение. То е нашата истински народна, отечествена война срещу комунистическия режим. Всеки народ води своята отечествена война, когато се налага да брани родината си. За народите на Източна и Централна Европа отечествена е войната срещу съветската агресия, срещу установените след „победата” комунистически режими. За България нашественик и окупатор е единствено Съветският съюз. Но тази държава през 1991 г. изчезна от политическата карта на света. Затова е абсурдно днес да се повтарят лъжите на нейната пропаганда.

Хиляди млади българи загиват в края на Втората световна война. Когато живите се завръщат от фронта те попадат в една непозната им страна, в държава, в която вилнее жесток червен терор. В отечество, в което действа незаконен "Народен съд" и демокрацията е разгромена. България е поставена на колене. Затова и когато преди време видях как някакви "протестиращи" и между тях много наследници на бившата комунистическа номенклатура, коленичат пред днешния ни президент, известен в Европа със своите симпатии към Кремъл, в съзнанието ми асоциацията с времето на съветската окупация на България възникна спонтанно. Тогава написах, че нищо добро не ни чака като народ от такива "протестиращи" и от тяхната "промяна". Така и стана. България загуби ценни години за развитие, загуби доверие в Европа, завладяна бе от хаос и управленска посредственост. Парламентарната демокрация е унизена.

Ние, българите, трябва да склоним глави само и единствено пред своите национални герои – борците за национално освобождение, героите от съпротивата срещу комунистическата власт, срещу съветската окупация. Само в тази наша съпротива има национално достойнство и чест. Защото тя е родолюбива и е била борба за демокрация и по-добър живот.

Превръщането на една кремълска инициатива, родена в период, когато Русия осъществява поредната си военна агресия, в публична акция у нас, е нагла провокация срещу демократична и европейска България. Това е гавра с националната ни памет.

Няма безсмъртие за терористи!

Няма и не може да има прошка за техните престъпления. Те си отидоха от живота без да се покаят. Но на надгробните им паметници все още има петолъчки, а не християнски кръст.

Споменът за всеки човек е дълбоко личен. Той не е афиш или лозунг, не е портрет за манифестация. В този смисъл, акцията „Безсмъртният полк” е поредната хибридна руска антибългарска акция, нов опит за разделение и конфронтация в българското общество, инструмент за подмяна на историческата ни памет, антиевропейски акт в Деня на Европа.

*От фейсбук!