За системата на театъра мога да кажа само това, че не е мръднала от соца, по отношение на политкоректност, връзкарство и раболепие. Нарочват се за “вся и всьо” определени творци и те “колят и бесят”...

Помня неистовия труд из провинциалните театри - Пловдив и Пазарджик, с три заетости дневно: репетиции от 9.00 до 13.30 ч., дневно представление от 15.00 до 17.00ч., вечерно от 19.00 до 22.30 ч. , един час в клуба за отпускане, прибиране до квартирата и спане 6-7 часа... срещу заплата 105 лв., колкото за витамин С и супа, а също и годишна премия 450 лв за един касетофон “Сони”.

Добре, че красивите момичета на Пловдив бяха и грижовни, та ми носеха буркани с мръвки от мазетата на бабите си, та имах сила :)))))))), те сега са баби и още се обичаме...

Какво е общото с днес? Клеветенето, увъртането около шефа - директора, партийния секретар, комсомолския секретар, профсъюзния секретар, народните и заслужили артисти тогава и режисьорите днес... И който шавне - аут от системата!!!

Но... младостта е сила, надежда и оптимизъм.

Апропо, за 20 г из театри къде ли не - и в София, моля, че и в Народния, съм уволняван два пъти - за конфликт с БКП преди и за конфликт със СДС сега, където пак същите комунисти управляваха, вече със сини шапки)...

Тоест, от 1984 г до ден днешен (филма “Ботев”) съм обект на политически шутове...

Помня, че свещеният ми учител Азарян, ми каза: "Максиме, ако не беше напуснал генералската дъщеря, щеше да си народен артист, а сега си “бърза помощ” за театрите!"

Имаше предвид, че когато се разболееше някой щатен софийски актьор, ме викаха да го заместя с 4 ч репетиции в главна роля, за да не падат представления и когато болният оздравееше, ме изритваха обратно до следващото “хоро”...

Спомени.

*От фейсбук