Има млади хора, които не знаят що за тъпотия бе социализмът. Примерите чет нямат, но ще разкажа само за две мои срещи със социализма. И ще представя документи, както прави Антон Тодоров. Да е жив и здрав.

Първият документ е молба за жителство. Защото при социализма не се позволяваше на гражданите да живеят, където си поискат. За да живееш в София например се искаше "основателна причина". Не е като днес. И ето, вижда се, написал съм молба за жителство. В нея обяснявам на комунистическата власт защо искам да живея в София. Взел съм си софиянка за съпруга и на това основание очаквам молбата ми да бъде удовлетворена. Защото без такова жителство не мога и работа да започна. Влюбиш ли се в софиянка социализмът ти даваше шанс да живееш в столицата. С мимолетен флирт не ставаше. Според социализма ставаше само след граждански брак. Църковен брак не се признаваше.

Така беше при социализма.

А сега и за втория документ. В началото на 80 - години теглих кредит, родителите също помогнаха и най-после успях да си купя мечтаната "Жигула". На старо естествено, защото за нова се чакаше 10 години. Но цената й бе като за нова. Така прекарваха народа комунистите. Така беше при социализма.

Купих Жигулата и ремонтите започнаха. Но пусти шофьорски мерак! Постегнах я, майстор станах, намерих дори с връзки мечтаните гуми "видинки" - радост голяма. И много внимавах да не ми откраднат чистачките. Защото при социализма много се крадеше. Такъв бе социалистическият строй - крадлив, корумпиран. Който не вярва да гледа "Баш майсторът на море" с Кирил Господинов в главната роля.

Но имаш ли кола ти идва и друг мерак: за пътуване в чужбина. Естествено за Гърция, Австрия или Италия не смеех и да помисля. Това бяха "неприятелски капиталистически държави". Недостъпни за обикновени безпартийни граждани като мен. За пътуване през Югославия се изискваха куп документи и проверка до девето коляно за "благонадежност". А аз, както вече казах не бях комунист. Съпругата и тя не беше комунистка. Родителите ми и те не бяха комунисти. Изобщо бяхме много различни от днешните кадри на партии като ПП, ДБ, БСП. Затова и за мен пътуването на Запад се оказа невъзможно. Остана вариантът за пътуване през Румъния в страни от "социалистическия лагер". Така беше при социализма. И при Видин - Калафат нямаше мост. Имаше ферибот. Та Жигулата и това преживя.

Видно от приложения документ отново съм го ударил на молба. Този път до Съюза на българските автомобилисти, за да ми разреши този Съюз да пътувам с моята си кола до страните, които прилежно съм изброил. Защото без разрешение от СБА и без паспорт от МВР, не бе възможно и метър да изминеш със собствения си автомобил извън България. Изобщо - пълен социализъм.

Затова и когато днес гледам как ежедневно хиляди българи се юркат с автомобилчетата си отвъд границите на България, искрено им се радвам. Не беше така при социализма. Нямаше тогава иди ми, дойди ми до Солун, Виена или Одрин. И до Скопие не ставаше. А властта контролираше с колко пари можеш да тръгнеш. Не е като сега: автомобил, свидетелство за управление, лична и банкова карта, и отпрашваш по Европа, където душа ти иска.

И тук е време да кажа, че социализмът е измислен от комунистите, за да бъдат тормозени хората. Комунистът, ако не тормози човека, просто не може да живее. Такъв му е нравът. Той види ли насреща си човек и започва да го тормози. И да го мрази.

Днес гледам, че така правят наследниците на комунистите, т.е. промянаджиите, които аз наричам неокомунисти. А това е лошо, много лошо за България. Много е социалистическо. Та, такива ми ти спомени.

*От фейсбук