Всички държави имат национален празник. Така е. Единствено България си няма. Защото този, който е нарочен за такъв, е всъщност междунационален. На този ден у нас се слави чужда държава. Малко преди демокрацията управляващата комунистическа партия избра 3 март за национален празник. Преди това такъв бе друг междунационален ден - 9 септември. Това е денят, в който през 1944 г. комунистите, подкрепени от вражеска армия, окупирала държавата ни, с насилие вземат властта. И започват терор срещу българския народ. Но през 1990 г., когато Берлинската стена бе рухнала, 9 септември вече им изглеждаше неподходящ за празнуване.

Те бяха решили да се преустроят, да излъжат народа, че се променят.Смениха името на партията си и гласуваха национален празник да стане друга дата свързана с българо-руската "бойна дружба". Така датата 3 март 1878 г. бе приета от тях за национален празник и те дори не обърнаха внимание, че на тази дата България още не съществува като самостоятелна, да не говорим като независима държава. И стават вече 33 години откакто на 3 март всяка година се говорят лъжи и се веят чуждите руски знамена. Много лошо говори това за нашия народ. Отвратително е да делим своя национален празник с чужда държава, която при това е и зловеща империя. Забравили сме, че най-ярките ни национални герои са били нейни противници и са ни предупреждавали да не чакаме нищо добро от нея. И са били прави. Кои са те ли? Нима не знаем имената им? Това са Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Захарий Стоянов и много други. Те са знаели световноизвесната истина, че империите никога не освобождават. Империите само завладяват и поробват. Затова и са станали империи.

Няма на света империя, която да е освобождавала. Към датата 3 март 1878 г. Русия е била империя, която само е завладявала и окупирала. Тя и с такава цел води поредната си война с Османската империя. Затова и в нейните официални документи от това време никъде не се говори за освобождение на българите, не се говори за България, а за окупация на Дунавската област. Създаден е дори специален окупационен фонд за устройството на завладяната територия, която завоевателите наричат "руско-дунавска област". Правилно четете. Не се нарича България. Ужасна съдба. Затова на 3 март без мен!

Мой национален празник е Денят на Независимостта: 22 септември 1908 г. С малки и несъществени изключения всички народи по света имат за свой национален празник деня в който са постигнали своята независимост. И това е логично. Празнува се независимост, а не зависимост. Това, че на 3 март 1878 г. две империи - Османската и Руската, са подписали помежду си споразумение, което дори не е окончателно, а предварително, няма как да направи тази дата мой национален празник. За мен то е къс непотребна хартия, тъй като едната империя - Руската, преди това е сключила тайни договори с други империи, че няма да създава на Балканите "голяма славянска държава", т.е. няма да има България. Така че т.нар. Сан Стефански мирен договор сключен на 3 март 1878 г. е едно историческо менте. И това е станало ясно само три месеца по-късно на т.нар. Берлински конгрес на "великите сили". Но на много нашенци това и до днес не им е ясно.

Знам възраженията. А епопеята на Шипка, а битката при Плевен, а влизането на омразния на полския народ руски генерал Йосиф Гурко в София? Това са епизоди от поредната руско-турска война и нищо повече. Във всяка война има сражения, които се помнят. Нима ние българите не помним как славният наш генерал Иван Колев разбива руските войски в Добруджа през 1916 година? Помним или не помним? Разбира се, че помним. Нали затова сме му издигнали паметник. Славим и българските опълченци на Шипка, защото те и само те, воюват за свободата на Отечеството ни. Руските императорски войски с техните генерали Скобелев, Радецки и Гурко изпълняват друга задача - окупаторска. Но е важно все пак да знаем, че редом с нашите опълченци на Шипка се сражават храбро украинци. Сражавали са се също така храбро, както днес техните наследници се сражават срещу руските завоеватели. Именно украинци, които по това време са били поробени от Руската империя, са били мобилизирани в императорската армия. И ако утре на 3 март ще се развяват отново чужди знамена, то нека поне да се развее украинското знаме, защото такава е историческата истина. Но по принцип не би трябвало на национален празник да се развяват чужди знамена. Нормалните държави така не правят.

Искам да доживея деня, когато България ще има истински национален празник. Такъв какъвто имат гордите народи и държави. Ще има за национален празник Деня на Независимостта!