Няколко мои, днешни, разчесани мисли за хората и Хората.

Раждаме се мънички, чисти и беззащитни същества. Зависими от тези, които са ни дали живот. Няма човек, който да не се умили пред сладко бебенце, размахващо мънички краченца и ръчички. Чието единствено защитно средство е… неговият плач. Да, така се раждаме. Носим радост с първите бебешки усмивки, с първите звуци, с първите зъбки! Носят ни на ръце, хранят ни, къпят ни и ни се радват. И никой не очаква нищо лошо от едно мъничко същество, което носи само умиление и радост.

Какво се случва след това с нас? Защо се опитомяваме така, че някои стават зверове по-страшни от тези в гората? И тук ще цитирам Емил Зола: „Cред наc наиcтина има зверoве и теxният брoй е неизвеcтен...“

Защо започваме да си причиняваме злини, които трудно могат да се поберат в нормално човешко съзнание. Дали причината е в начина на отглеждане и в моделите, които вижда всяко малко същество от своите създатели и тези които го отглеждат? Много разпространено е едно нещо, което за мен граничи с лудост и безумие. А то е, че малко дете не се гушка, не се целува и не се глези!!! И някои без да осмислят това, което им е казала някоя крива баба, се стараят да го спазват. И го предават на поколенията.

Дали това не е една от причините да има истински зверове сред хората? Дори и в социалните мрежи си личи понякога, когато на някой му липсва прегръдка. Защото тези хора са обсебени от омраза и постоянно търсят негативното във всичко. Те искат да направят впечатление с това, като оплюват непрекъснато някой и нещо. Имат нужда да нападат и обиждат хората около тях. Защото не са научени на добро.

Не са научени на прегръдка. Да, има хора които не можеш да ги прегърнеш и не могат да прегръщат. Познавам хора, които почти не можеш да ги прегърнеш, защото стоят като стълбове.

Поне тези, които аз познавам не са лоши хора, но дълбоко в душичката си имат нещо тъжно и спънато. Дълбоко таят неудовлетвореност и агресия. Дали човек, който още от съвсем малък не е получил внимание и обич, а също така и в мозъкът му има нещо, което да спомогне за отключването на лошото в него, не е този, който ще иска да причинява лошо? Да води войни, да заличава нации и територии.

Има сериозни доказателства, че личности като Наполеон, Хитлер, Сталин, Ленин, а в наши дни и Путин, а и доста луди преди тях, в детството си са били отхвърляни и мачкани. Били са лишени от обич и ласка. И това ги е превърнало в свирепи зверове.

Макар, че в своето изкривено съзнание те са били и са убедени, че постъпват правилно. Сещам се и за това, че още от малки, нас, момчетата, ни учат, че не трябва да плачем!

Бях съвсем млад мъж, точно преди да се оженя, когато прочетох една книга написана от един корав войник-легионер. В нея той дебело подчертаваше, че истинският мъж е добре понякога да плаче, за да не се впусне в отмъщение. Защото отмъщението води до отмъщение. И така злото няма край.

Тогава пак се научих да палача и съм щастлив, че се промених. Да, истинският мъж не трябва да крие сълзите си. Грешно е да се мисли, че така мъжът проявява слабост. Когато мъжът си е мъж сълзите го правят по-благороден и любящ! И безценен за хората около него. И пак си е мъжкар.

Бъдещето на човечеството не е в технологиите и в тяхното яростно развитие. Бъдещето и добруването на хората е в любовта, вниманието, уважението един към друг и в прегръдката! Топлата човешка прегръдка, която дадена и приета с чиста обич носи само доброта и радост.

Сега доста хора ще се присмеят и дори може да се подиграят с тези мои думи, защото са бурния поток на съвремието, което е поставило ниско в ъгъла тези неща. И Царят на ежедневието е стремежът към доказване чрез ѝмане. На трупане на пари, пари, пари. Минал съм и през това. Но интуицията ми подсказва, че времето, когато най-голямата радост и богатство за хората ще бъде да могат да се прегърнат с обич.

Само така ще започнем да отглеждаме хора. Добри хора, а не зверове! Дай Боже. Бъдете здрави и прегърнете човека до себе си.

И предайте нататък!

*От фейсбук