Тук е необходимо важно уточнение – тази изключителна двойка бе доста по-обрана в прегръдките и целувките, когато половинките им бяха наблизо.

Този път обаче елитът на президентския прием е безкомпромисен и настоява да види трогателния романс за последен път. Балната зала притихва и отново изригва: „Искаме целувка!“ Изражението на Рейгън замръзва. В този момент съпругата му Нанси, прочута със самообладанието и веселия си нрав, се провиква, обръщайки се към Тачър: „Ние я обичаме!“

Елитът, присъстващ на приема, избухва в овации. Танците вече могат да започнат и Рейгън както всеки път галантно кани Желязната лейди на дансинга. С изключение на първата им среща като министър-председател и президент. Биографът й Х. У. Бранд твърди, че през 1981 г. тя била много разочарована, че Рейгън не я е поканил на танц. Британският посланик във Вашингтон сър Никълъс Хендерсън бързо схванал унинието й и я помолил да му окаже честта да я завърти в шеметен валс. В дневника си представителят на Лондон в САЩ подчертал, че вероятно Рейгън не е бил наясно с протокола и се е чудел дали ще е удачно да я покани. След това първо посещение американският президент никога повече няма да повтори тази грешка и при всички свои виждания двамата са неизменната танцова атракция.

Приятелството между тях възниква след първата им среща през 1975 г. Тя току-що е оглавила Консервативната партия, а той е губернатор на щата Калифорния, когото републиканците ще издигнат за президент.

След първата среща той отбелязва в дневника си: „Харесах я веднага, тя е сърдечна, женствена, грациозна и интелигентна.“

Двамата са очаровани един от друг – възхищават се на едни и същи икономисти като Фридрих Хайек и Милтън Фридман, мечтаят за грандиозни реформи, които ще изтласкат синдикатите и социалистите и ще докажат несъстоятелността на комунистическата доктрина, поставяща „оръжия преди маслото и хляба“ и смазваща свободите на хората.

Зашеметен от срещата, току-що кацнал в родната Калифорния, Рейгън сяда да й пише, за да й благодари за прекараните няколко дни в Лондон, като използва случая да я покани да му гостува. До 1979 г. е известно, че двамата поддържат интензивни контакти, задълбочавайки връзката си – така постепенно установяват, че имат еднакви мечти за САЩ, Великобритания и за света, като отправна точка е свободата, моралът и християнските ценности. Вярват, че ако са единни във всичко, няма да има кой да ги спре.

Амбицията им да променят света към по-добро е толкова силна, че през 1979 г. тя успява да спечели изборите и става първата жена министър-председател. Звучи невероятно, но месеци след нея и той прави своя пробив, встъпвайки в длъжност през януари 1981 г. като президент на Съединените щати.

Съвпаденията продължават, защото и двамата са странни птици, които всеки момент се очаква да се провалят. Тя е първата жена премиер в мъжкия свят на политиката в тогавашна Великобритания и на нея се гледа като на екзотичен експеримент. За „добре дошла“ е посрещната с една от най-дългите студентски стачки, която би свалила от власт мнозина. Рейгън има своите проблеми - макар да изглежда максимум на 50 години, в САЩ го критикуват, че е прекалено възрастен за поста – на 70 г., атакуван е, че е бивш актьор, че в миналото е бил демократ.

Поради всичко това на двамата реформатори е отнето правото на 100-те дни и те решават да се вкопчат един в друг и да се подкрепят взаимно, тъй като „странните“ им идеи за намаляване на данъците и приватизация звучат почти налудничаво. По това време думата, синоним на раздържавяване, все още не фигурира в речника.