След първата среща той е във възторг: Харесах я веднага, тя е сърдечна, женствена, грациозна и интелигентна

Желязната лейди му е обидена само веднъж – на първия им прием като премиер и президент не я поканил на танц

Цунамито от протести, белязало идването на власт на Маргарет Тачър, през 1978 - 1979 г. сякаш се завръща и отново връхлита Великобритания. Тези дни страната буквално се дави в стачки, някои от които с над 500 хил. работници. Спират влакове, затварят се училища, докато цените продължават да хвърчат нагоре. Пазарите сякаш неумолимо калкулират факта, че страната ще е единствената от Г-7, която със сигурност ще влезе в рецесия, твърди новата прогноза на Международния валутен фонд.

Именно на подобна вълна на взривоопасно недоволство през 1979 г. Желязната лейди спечели изборите и пое кормилото на управлението за безпрецедентните три мандата.

Разликите между сега и преди 40-ина години са много, но най-важните са две. Първата е, че зад гърба на Тачър като скала стоеше един безкрайно обичащ я мъж, който по случайност бе и най-влиятелният човек на планетата. Втората е, че и двамата бяха единни и безкомпромисни в налагането на моделите на легендарните икономисти Фридрих Хайек и Милтън Фридман. Малко правителство, ниски данъци, пресиране на бюджетните разходи, подобряване на условията за бизнес и война срещу синдикатите и социалистическите практики, които са „Злото“.

Целунете се за последно, крещи екзалтираната публика на приема в Белия дом на 16 ноември 1988 г. На подиума в Белия дом в бални облекла стоят Маргарет Тачър, президентът Роналд Рейгън и съпрузите им. Желязната лейди е там, за да се сбогува с близкия си приятел „Рон“, чийто блестящ втори мандат приключва след месец и половина.

Ситуацията е неловка. На трибуната са двамата лидери един до друг, които гледат зареяно в тълпата, правейки се, че не чуват призивите за „последна прегръдка и целувка“.

Защо обожаващият ги елит ще настоява да види нещо против протокола? Защото през всичките си 8 години управление двамата са се виждали редовно и при всяка визита дълго се прегръщат и целуват. Когато тръгват, Рейгън неизменно я подкрепя сякаш е порцеланова статуетка, слагайки ръка на гърба й или на кръста й, и нежно се обръщаха един към друг с „Рон“ и „скъпа Маргарет“. Абсолютен прецедент в историята от ХХ век насам.