Част от генералите втълпяват на Хитлер, че с пробива там ще пленят огромен брой съветски войници, които ще са така необходимата им работна сила в немските военни заводи. Запалена е алчността му и с безграничните ресурси на Съюза, които ще бъдат на негово разположение. Амбициран, Фюрерът стартира операцията на 2 юли 1943 г., но не след дълго, силно притеснен от поредната порция слухове, че ще го атакуват откъм Италия, той връща обратно няколко танкови дивизии и ги насочва към Сицилия. Старателно подготвеният капан на съюзниците щраква, защото германците са причакани изненадващо от британски и американски сили.
Но това не единственият фалстарт. Новата модификация танкове не е преминала достатъчно тестове и до 5 юли, когато истинската битка край Курск започва, 16 от машините аварират. Останалите 184 се устремяват в атака, но новите кумулативни руски снаряди са безпощадни. Самата битка приключва на 23 август с безапелационна победа на Сталин, завършила с бягството на нацистката армия. Разбира се, сблъсъкът е безкрайно сложен, с много фронтове, с различни тактически прийоми и стратегии и около него все още има много въпроси, чиито отговори продължават да се търсят в германските и руските архиви.
„Но разузнавателната информация на Филби и Кеърнкрос дава огромно превъзходство на Москва, а битката при Курск се оказва решаваща за края на войната“, казваше приживе ген. Бояджиев. Затова много историци смятат, че Сталинградската битка и Курската дъга обръщат хода на Втората световна в полза на съюзниците. След тях германците панически отстъпват завоюваните позиции.
„Филби праща едно късче информация, вероятно 5 - 6 реда, с какви танкове ще са германците, но това се оказва достатъчно, за да съкрати войната с месеци и години“, изтъква Бояджиев. Оттогава във всички свои интервюта кой е най-големият му принос, Филби отговаря: „Прохоровка“. Това е селото с една от решаващите битки, което той предварително е посочил на руснаците.
Възможно ли е днес тази велика история, поставила началото на края на Хитлер, да се повтори? От една страна, мащабите са несравними. От друга, Русия сега е сама, за разлика от преди, когато съюзниците активно й помагат, разпилявайки силите на Фюрера. Трето, дали Кремъл и руското разузнаване днес ще намерят толкова изобретателни младежи на високи постове в спецслужбите в Европа, САЩ или по върховете на НАТО, водени от най-висши идеали, за да й предадат точните планове на Украйна за пролетната офанзива и техническите характеристики на западните танкове?
Ключът в историята от 1943 г. е неистовият стремеж към мир и този идеал, съчетан с невероятен интелект, правят невъзможното възможно. Сега обаче и двете „вълшебни“ съставки липсват.