Така близо 2 месеца и половина всеки път, когато Хитлер се реши да атакува СССР откъм Курск, след няколко дни се отказва и настоява за отлагане. От май операцията е насрочена за юни, след което е поставен нов срок 2 юли.
Целта на тези разузнавателни операции, в които важна роля има Кеймбриджката петорка, са няколко. Първо, осигурява се достатъчно време на руснаците да изградят поне 6 защитни пояса – над 9 хил. км дълбоки окопи, повече от 2000 км нови пътища, които да улеснят логистиката, 600 моста, поставени са близо 500 хил. противопехотни мини и още толкова противотанкови. Създадени са изкопи-прикрития и за техниката. Плюс огромен брой камуфлажни постройки, които трябва да заблудят нацистите, че съветската армия ще ги чака на съвсем други места. Все едно никой никога не е знаел, че нападението ще е край Курск.
Колебанието на Хитлер се подсилва не само от съюзническото настъпление на юг, а и от влиятелния генерал Хайнц Гудериан, който е най-яростният противник на операцията. В яда си генералът стига дотам, че дръзко пита Фюрера: „Наистина ли трябва да го правим, каква е причината, която ни принуждава да атакуваме Курск и Източния фронт?“ Хитлер кимва глава в знак на съгласие: „Знам, тази мисъл ми преобръща стомаха.“ „В такъв случай реакцията Ви към този проблем е абсолютно правилна, затова – оставете го на мира“, тросва се генералът.
Въпреки това Фюрерът се оставя да бъде убеден, че новите танкове са абсолютно неуязвими за руските снаряди, че армиите му разполагат със свръхмодерен унищожител на танкове „Фердинанд“ и огромен брой нови тежки танкове „Тигър“. Както и че руснаците ще бъдат изненадани и обградени, защото се готвят за битка на съвсем друго място.