Не се срамувам от произхода си, няма да забравя сълзите на баща си
:"Българските турци са достойни български граждани, равностойни. Това, че са малцинство, не ги прави по-малко граждани", заяви председателят на НС
В защита на законовите поправки, предложени от ДПС, председателят на парламента Вежди Рашидов емоционално разказа личната си история, свързана с Възродителния процес. И настоя законът да бъде приет, а ако се налага, преди второ четене да бъдат нанесени съответните корекции. Реакцията му бе провокирана от дебатите дали да се признава за действителен стаж наборната военна служба и периодите на лишаване от свобода за репресираните.
С уточнението, че е мислел да не взима думата по чувствителна тема като Възродителния процес, която се политизира "и се играе с нея", Вежди Рашидов все пак реши да се включи в дебата.
"Залата е пълна със 70% млади хора. Някои не сте били родени, други сте били малки деца. Аз съм от тези, които много добре помнят този процес", започна той изказването си.
"Българските турци са достойни български граждани, равностойни. Това, че са малцинство, не ги прави по-малко граждани. Когато говорим за български граждани, нека бъдем достойни и да гледаме от пиедестала ни като равни", обърна се той към депутатите.
"Аз ще избегна думата репресия, но ставаше дума за нещо много насилствено, нещо много неприятно. И ви пожелавам никога в историята да не се повтаря", заяви шефът на НС. И уточни, че много българи са се срамували от случилото се тогава. Ако днес не съм поискал извинение от целия български народ, то е защото живях между достойни български граждани, които заради грешката на една група хора, нямаха никаква вина. Това беше една политическа, отвратителна, реакция, а не реакция на българското общество", добави Рашидов.
"Днес говорим за едни 7 млн. Не са пари, а хора, колеги. Това са хората, които построиха социализма в Строителни войски. Аз бях войник там. България, която я виждаме, тя е построена от тях. Това са хората, които до днес са на всички строежи, тухлената демокрация строим. Това са честни и достойни хора, които живеят на собствената си земя", смята той.
Рашидов напомни на Костадин Костадинов от "Възраждане", че изселниците са имали 24 часа да напуснат страната. Аз помня на моите роднини сълзите им на границата. От целия ми голям род всички заминаха. Баща ми умря от мъка, докарах го от Кърджали 84-та година, навръх Нова година. Докарахме го с една "Лада", през каруцарски пътища, тъй като на Паничково вече имаше бариера и полиция. Аз няма да забравя и сълзите на моя баща", емоционален бе председателят на Народното събрание.
Рашидов подчерта, че тези хора са строили България, обработвали са нейния тютюн и трябва да бъдат компенсирани за страданията, пропуснатото време и нещастията.
Аз съм единственият от своя род, който остана в България. И ще живея докато умра като почтен гражданин. Не се притеснявам от произхода си, живял съм като достоен човек.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега