Днес в 11.00 ч. на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието на ЕС ще се вземе решение относно дългоочакваното приемане на България в Шенген. Но какво ще бъде то към момента е все още неизвестно. Затова и казвам, че по принцип надеждата умира последна.

Снощи във Виена ръководителят на групата евродепутати от ГЕРБ/СДС д-р Андрей Ковачев е разговарял с канцлера на Австрия Карл Нехамер, който е председател на Австрийската народна партия, в последно усилие за положителна развръзка. Новината е, че засега Австрия остава непреклонна, но се подготвят варианти за решение. Един от тях е следният: приемане сега на Хърватска и декларация за Румъния и България. Това за нас би бил в известна степен приемлив вариант, защото има и по-лош, а именно разделяне на Румъния и България с решение за приемане на Румъния сега и за отлагане на България до средата на следващата година.

Също вчера лидерите на парламентарните групи на четирите основни партии - ЕНП, Социалисти и демократи, либерали и зелени, са подписали и изпратили писмо до министрите на вътрешните работи и правосъдието. В него Манфред Вебер, Ираче Гарсия, Стефан Сежурне, Тери Рентке и Филип Ламберт заявяват категорично, че е от жизненоважно значение за Съюза министрите да спазят ангажиментите поети от ЕС по отношение на приемането на България, Румъния и Хърватска в Шенген. Те изтъкват, че несъобразяването и неприлагането на аргументите, с които Комисията и Парламента са взели решение за пълно присъединяване на трите държави, рискува да подхрани недоволство и разочарование сред техните граждани. И това, което е особено важно е, че в писмото - обръщение се казва, че тези държави не могат да упражняват никакви клаузи за включване във всички отговорности за външните граници на Шенген без същевременно да ползват предимствата на Шенген. Напомня се също така и за докладите на ЕК от 16 и 23 ноември, в които България получава висока оценка. Прави се категорично предложение трите държави да бъдат приети сега, като се гарантира премахването на проверките по вътрешните граници с тях от началото на 2023 година.

В определен смисъл можем да приемем всичко това като добри новини.

Официалните аргументи на Австрия са свързани с необходимостта от реформа на Шенгенското пространство и спиране на нелегалния мигрантски поток. Но мигрантите не прехвърчат с дирижабли в Австрия, а преминават през границите на държави, които са част от Шенгенското пространство. Това са Унгария и Словения. Именно те, не България, граничат с Австрия. И дори да приемем, че съществува нелегален мигрантски поток през нашата страна, то въпросът е как той е пропуснат от шенгенските граници на Унгария и Словения към Австрия. Или може би са преминали през Хърватска. Но тогава изниква въпросът защо Хърватска ще бъде приета, а България и Румъния ще бъдат отложени с един аргумент, който издиша като спукан балон.

Затова аз обръщам внимание и на това, което се говори в кулоарите. И то е, че евентуалното отлагане на решението за България е свързано с общата политическа нестабилност в нашата страна, която продължава вече втора година. У нас за по-малко от две години се смениха четири парламента, редовното правителство изкара едва седем месеца, изпълнителната власт де факто е в ръцете на президента, макар де юре да не трябва да е така. Това в очите на западните политици е дълготрайна политическа криза, която води до несигурност и непредвидимост на провежданата от България политика. И в този контекст мигрантският натиск се явява удобен аргумент за отлагане.

Същевременно редица български политици и дори евродепутати, както и граждански организации, се специализираха в очернянето на България. Постоянно към Еврокомисията хвърчат доноси по познат от времето на комунистическия режим модел. В тях България се представя в крайно негативна светлина. Мухата става слон. Това също оказва влияние. Полски евродепутати споделиха с мен удивлението си, че ние продължаваме сами да лепим грозни етикети на своята държава и да я представяме като най-корумпираната и най-безправната.

Редица български политически партии през последните две години направиха твърде много, за да убият надеждата ни за ШЕНГЕН и ЕВРОЗОНАТА. Техният антибойковизъм и антигерберизъм практически се превърнаха в антибългаризъм. Държавата ни е дестабилизирана и това се възприема като рисков фактор за шенгенското пространство. Не на последно място в негативна светлина е образът на България и поради твърде двусмислената и непоследователна политика, която вече две години се води спрямо руската агресия срещу Украйна. Ние се оказахме държава с претенции за Шенген, но която не желае да помогне с оръжие на Украйна за победата над противниците на Шенген и изобщо на ЕС. Всички тези фактори със сигурност оказват влияние върху решението на Австрия и Нидерландия. Но има и други държави, които мълчаливо приемат австрийската и нидерландската позиции.

И все пак очаквам Нидерландия днес да поомекне, но за съжаление сигналите са, че позицията на Австрия се е втърдила.

ОЧЕВИДЕН Е ДВОЙНИЯТ СТАНДАРТ. Защото от една страна се приемат резолюции и се подкрепя процеса на разширяване със страните от Западните Балкани, а от друга се затварят границите на Шенгенското пространство. Имам чувството, че европейските политици не разбират, че членството в Шенген усилва процесите на евроинтеграция. И обратно: затварянето на шенгенските порти за страни членки на ЕС, води до нарастване на евроскептичните настроения в тях. Но отново ще повторя, че близо 100 000 мигранти са влезли в Австрия не през границата на България, която не е член на Шенген, а през шенгенската граница на Унгария и Словения. Но аз не чух досега критика към тези две държави, че не опазват своите шенгенски граници. Това е именно двойният стандарт.

На заседанието на КОРЕПЕР-II във Виена,т.е. на Съвета на министрите по вътрешни работи и правосъдие, се постигна съгласие по проекта на Решение за присъединяване на Хърватска към Шенгенското пространство. По отношение на България и Румъния в т.нар. Смесен комитет е бил представен проект за решение, който предвижда да се премахне контрола по външните граници на Румъния от октомври 2023 г. и са поставени допълнителни условия за България. Ревизираният проект на Решение за България и Румъния е представен като „положително развитие“, но Австрия отново е потвърдила, че няма промяна в позицията й и ще се противопостави на решение за България и Румъния.

За България ревизираният проект на Решение е неприемлив, защото е дискриминационен, обиден и унизителен, доказателство за политиката на двойни стандарти. Остава възможността въпросът да бъде обсъден отново от лидерите на държавите членки на заседанието на Европейския съвет на 15.12.2022 г.

И така. Днес очакваме новина. Добра или лоша тя ще бъде новина. И каквото сами сме си надробили, това и ще сърбаме. Нека не изпадаме в позицията да търсим вината винаги някъде другаде. Има двойни стандарти, но има и две години тотален политически хаос, безредие и несигурност. Тоест сами сме дали аргументи за двоен стандарт. Затова вместо да подскачаме като ощипани госпожици нека да свършим най-логичното: парламентът да избере редовно правителство на страната с мандата на първата политическа сила ГЕРБ/СДС. Да покажем на Европа, че България може да избере професор за премиер, че ценим професионализма, че не сме изпаднали в тотален политически кьорсокак. И след това всичко ще се случва много по-лесно и ще бъде в наш национален интерес. Приятен ден!