Двамата с Ангел Везнев не обичали кучето на Леа, защото получавало по-добра храна от тях

"Имаш много красиви очи, като бадеми."

Това казва момиче на младия Емануил Манолов, който по-късно се превръща в един от най-добрите саксофонисти на България. Така благодарение на девойката всички започват да го наричат Бадема.

Тази история Емануил Манолов разказва на сина си Димитър, който сподели пред "168 часа" някои от най-забавни моменти от живота на баща си.

Бадема почина на 12 ноември на 87-годишна възраст, месец преди да навърши 88, а кончината му натъжи музикалната гилдия.

“Това е официалната версия за името му

и само нея знам,

защото той ми я е разказвал – посочва Димитър Манолов, който e биолог в Германия. - Знам, че баща ми завършва музикално училище с кларинет и повече не учи, защото започва да работи. Първо свири на вечеринки, но от кларинета минава към печелещия повече публика саксофон, с който се ориентира към джаза и започва да свири в различни групи.

След това първо е моряк, но после е преместен в т.нар. трудов ансамбъл - тоест казарма за музиканти. Една от групите, в които е свирел, е "Джазът на оптимистите", след това имаше участия в "Джаз Фокус", беше и в оркестъра на Димитър Ганев. Това е било през 50-те години."

Така през 50-те и 60-те години на миналия век Манолов се превръща в един от най-известните музиканти у нас. Той поставя основите на жанра, а всички го определят като един от доайените на джаза в България. Матинетата му с "Джазът на младите" в София са най-популярните и

препълвали винаги зала БИАД

Когато попитали Бадема какво е джазът, той категорично отговорил: "Неизменно хоби. Обстановката го налага като хоби. Бих могъл да кажа, че без джаз не мога да живея и че от джаз не се живее."

В свое интервю за БНР през 2014 г. Манолов разказва, че по танцовите забави първо се свирело румба, а джаз започва да изпълнява по-късно.

"Веднага след 9 септември 1944 г. у нас имаше различни чуждестранни мисии – американски, английски – споделя Бадема. - Джазът все още не беше забранен, но това се случи по-късно, когато мисиите прекратиха дейността си. Стилът беше обявен за "упадъчен", а саксофона наричаха "капиталистически инструмент". Независимо от това, през 50-те години на ХХ век в София, Пловдив, Русе имаше музиканти, които свиреха джаз. Диригентът на оркестър "Оптимистите" Божидар Секеларев сключи договор с Българския държавен цирков театър. Така можехме да пътуваме в чужбина. Солистки бяха Леа Иванова, Снежка Добрева, Лиана Антонова. Правехме матинета преди представленията, на които репертоарът ни беше от "забранената музика". След това

започнах с оркестъра на Васко Алипиев в бар “Астория”

Другото култово място от онова време, в което звучеше джаз, беше в бирхалето на ресторант "България". Голяма част от посетителите в нощните заведения бяха чужденци и нямаше контрол върху репертоара."

Изключително е интересна историята как разрешават на Бадема да отиде да свири в Германия с Леа Иванова. Двамата се познавали много добре и след

една случайна среща

тя решила да го вкара в своя бенд, защото й трябвал втори саксофонист.

"По време на комунистическия режим първоначално не му разрешават да замине за Берлин, но Леа Иванова имала голямо влияние тогава – споделя синът му Димитър. - На билет за автобус – нямали друг лист, тя надраскала нещо и го дала на служителя на Концертна дирекция. На билета пишело: "Пусни Бадема с мен в Германия". С категоричен тон, с какъвто Леа бе известна."

От този човек зависело дали Бадема ще получи паспорт за чужбина, защото Леа вече имала договор в Германия. На Емануил му се сторило несериозно и дори бил изненадан, когато разбрал, че бележката е свършила работа. Така заминал заедно с бенда на певицата и Еди Казасян, а в групата бил и първият саксофонист Ангел Везнев – Ачо, за когото се твърди, че бил по-велик и от Милчо Левиев.

"С Ачо били много близки, но в първите месеци нямали пари и не се хранели много добре, а Леа вземала големи хонорари и можела да си позволи повече – разказва Димитър Манолов. - Тя имала и куче, което хранела доста добре, и Ачо и Бадема много му завиждали. Пред нея се правели, че много го харесват, но не било така. Веднъж Ачо му бил един шут и то паднало по перилата на стълбите, но след това скрили от Лея какво всъщност е направил."

След като концертите на Леа Иванова приключват във "Фридрихщат Палас”, Бадема остава за няколко години в Германия, където свирел с известни местни музиканти като Клаус Ленц, "Хорст Крюгер секстет”, също и в оркестъра на Линдерберг.

В Германия саксофонистът прекарва около 10 години, след което се прибира в България и дълбоко съжалявал за това.