От друг документ става ясно, че е поръчано на Дометиан да установи "къде живее Далчев, с кои хора поддържа контакти, коя църква посещава, какви са възможностите за по-близък контакт с него и за въздействие". Както и да информира за прояви и планове на политическата и икономическата емиграция.

В следващо сведение Дометиан пише, че проф. Далчев продължавал да живее в Кливланд. Имал няколко изложби, изкуството му ставало все по-популярно.

Дометиан информира, че Далчев смятал да се мести в Чикаго, където имал приятели. Посочва се, че проф. Далчев много рядко посещавал църквата в Акрон.

Страхувал се от срещи извън дома си, да не би "да му се навреди телесно". Още в няколко от писанията на епископа се споменават думите на Далчев, че емигрира заради сина си, "който по това време учел в средно техническо училище в Кливланд и по думите на Далчева имал големи успехи в областта на електрониката".

За трудното му решение да напусне родината си наскоро разказа и синът на Далчев - Любомир. През лятото той бе за първи път в България по повод изложба за 120 години от рождението на твореца. "Единственото, което ще ви кажа за напускането на България, е, че той беше на над 70 години. Има пенсия, има къща, има семейство. Той реши да напусне България, защото искаше да наблегне на това, което се случваше в страната. Не беше щастлив с това, което се случваше. Беше много разстроен заради неравенството и несправедливостта на системата и заради страданието на хората. Решението му беше да поиска политическо убежище, за да освети това, което се случваше", споделя синът му на откриването на изложбата пред БТА и добавя:

"Няколко неща се бяха случили. Както ви разказах – събитията в Маунтхаузен и как концлагеристите превземат отвътре лагера. Беше разстроен и заради убийството на Георги Марков в Лондон. Имаше и няколко въпроса около смъртта на неговия брат Атанас Далчев. Затова той чувстваше, че сякаш единственото, което можеше да направи във връзка със случващото се в България, е да пожертва себе си и семейството си. Защото да оставиш всичко зад себе си не е лесно. Това беше основното му усилие. Нещо, което искам да подчертая, е, че той е много силен характер. Той винаги имаше ясни позиции и посока".