Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Владислав Горанов
Владислав Горанов

Късно е за фиска, белята вече е направена, категоричен е бившият финансов министър. 

През 2022-а ще сме малко по-добре от фискална гледна точка, защото голяма част от инвестиционните разходи, които са разчетени в бюджета няма да се случат. Дефицитът няма да е този, който е заложен в бюджета.

"Ликвидният риск не е изненада, защото България отдавна се финансира основно чрез стълбове и единствения инструмент за финансиране на повишението на разходите над приходите е финансиране от пазарите - вътрешни и външни", това заяви Владислав Горанов, бивш финансов министър пред Bulgaria On Air.

Когато увеличим пенсиите и заплатите за толкова кратък период, няма какво друго да се очаква, освен огромен дефицит, който води до поемане на големи дългове. Темповете, с които се налага да задлъжнеем са обезпокоителни. Ако погледнем числата, които представи служебното правителство като първоначална заявка, те са почти неизбежни. Сметката, която представи служебния финансов министър, не е в неговата глава, а приведени в целогодишен размер всички взети решения и политики. Ако трябва да се постави под съмнение финансовата стабилност, трябва да се постави под въпрос данъчната система и отказа на пазарите да откликнат на необходимостта от финансиране", заяви той.

По думите му, ако се спази тази прогноза на Министерството на финансите, дългът номинално ще бъде удвоен - от около 37 милиарда ще отиде над 75 милиарда за кратък период. Като дял от БВП ще нарасне близо до 40%, което е далеч от средните европейски равнища.

Горанов заяви още, че България отдавна нарушава Пакта за стабилност и растеж. "ЕК си затваряше очите с тези нарушения, заради COVID-19 и последствията от него, но в един момент фискалните правила ще се върнат и тогава ще бъдем управи през свръхдефицит".

"Ще изпаднем в дилемата дали да ограничаваме дали да ограничаваме някои разходи или да променяме данъчната система, за да търсим допълнителен ресурс", коментира той.

Консолидация на бюджета

"Това, което е реалистично на фона на състоянието на икономическата система е ръчно и детайлно управление на всеки разход, който е поет като ангажимент в държавната сметка за следващите няколко години, въздържание на нови авантюри. Ще отнеме няколко години да се върнем към нормалното състояние на бюджета", смята той.

Прилагане на социални искания - възможно ли е?

По думите на бившия финансов министър в момента сме в ситуация, в която правителството на казва на парламента "няма да ви предложим бюджет", което е безпрецедентно в своята същност. "Подкрепям ги в това отношение, имайки предвид парламента, в който популизмът е изповядван. Загубили сме посока и се надявам да не се върнем в правия път след някакъв катаклизъм", коментира той.

Според него, за три години може да се натрупат такива големи дългове, че пазарът може да те погледне с подозрение.

"Важно е запазването на финансова стабилност и аз подкрепям решението на служебното правителство да предложи временна рамка до съставянето на редовно правителство. В момента виждаме един финансов министър и едно управляващо бившо мнозинство, които се опитват да отрекат и да заблудят обществото, какво всъщност са свършили", заяви той.

Шансове за редовно правителство

По думите му ГЕРБ ще входират правителство, дори да е на малцинството, но редовно правителство вероятно ще има чак на пролет.

"Вече е късно за фиска, дотолкова, доколкото решенията, които са ни докарали до това състояние, са взети. Белята вече е направена, сега е време да се състави едно редовно правителство, което със спокойствие и разум да успее да привлече доста сериозен ресурс, който да се следва по плана за възстановяване и устойчивост, който би могъл да доведе до по-високи нива на брутния вътрешен продукт и да намали тежестта на дълга и на бюджета", коментира Горанов.

По отношения за влизане в еврозоната, Горанов заяви, че е оптимистично настроен. "Все още имаме шансове за влизане в еврозоната от 1 януари 2024-а Нашите партньори очакват това от нас, а примерът с Хърватия, която вече е член, е по-скоро положителен“.