30 г. бяха достатъчни на арабски страни с парите от петрола да превърнат пустините в оазиси на просперитета, за това време Кремъл пустинизира една шеста от земното кълбо

Камен Невенкин е независим изследовател, посветил над 20 години от живота си на военната история и на Втората световна война. Той е най-издаваният български автор по тази тема в чужбина и пише предимно на английски език. През 2020 година с книгата си "Крепостта Будапеща. Обсадата на унгарската столица" Невенкин спечели голямата награда на сайта за книги за военна история "Стоунбукс" в конкуренция с над 20 000 заглавия. Контактува с военни експерти от цял свят.

В края на септември в интервю за вестника заявих, че с няколкото напълно неадекватни ходa, които Путин току-що бе предприел (закъснялата мобилизация, ядрените заплахи, газовият шантаж и т.н.), той окончателно ликвидира и последните шансове на Русия да спечели войната с Украйна. Също така заявих, че ставаме свидетели на бавната гибел на последната колониална империя. Оттогава досега не се е случило никакво форсмажарно събитие, което да ме накaра принципно да променя позициите си. Напротив, всеки нов ден ни донася още и още свидетелства за самоунищожаването на най-голямата по площ държава в света. Нямам и капка съмнение, че оттук насетне

всички ходове

на кремълския диктатор

ще бъдат насочени само към едно - по всякакви начини да отдалечи напред във времето неизбежното поражение. С други думи, въоръженият конфликт, за който мнозина предричаха, че ще бъде кратък, почти безкръвен и триумфален от гледна точка на руската пропаганда, постепенно ще се превърне в една продължителна, почти безкрайна, кървава агония, който окончателно ще погребе идеята за "Руский мир".

Обречена ли е Русия?

Основната причина, поради която Русия няма да може да спечели тази война, е всеобщата интелектуална изостаналост на руското общество. Далеч съм от мисълта да наричам руснаците глупави, даже напротив; понеже познавам лично десетки от тях, смея да твърдя, че като интелектуални възможности те не се различават от шведи и чехи, например. По-скоро става въпрос за начина, по който руснаците взаимодействат и общуват със сънародниците си, както и с чужденци.

Поради ред причини, които, предполагам, са известни на всички, през трийсетте години на своето самостоятелно съществуване Руската федерация не успя да постигне някакво особено подобрение на стандарта на живот спрямо късния СССР. Това периодично поражда въпроси у редовия руснак доколко управлението на държавата е в състояние да му осигури дори не някакво благополучие, а даже елементарно съществуване. Има три известни начина да бъде потискано едно такова назряващо масово недоволство: чрез масирани инвестиции (във всички сфери на обществения живот), чрез терор (за по-умните) и чрез пропаганда (за по-глупавите). През последните две десетилетия в Русия тези три начина бяха съчетани по наистина удивителен начин. Бяха направени някои немалки инвестиции, най-вече в инфраструктурата на големите градове, в резултат на което те станаха почти толкова лъскави, колкото и западните им "побратими". Същевременно остана феноменът "глубинка", т.е.

изостаналата глуха провинция,

където местните клетници се облекчават в дупки в дворовете и наливат вода от общи кранове пред рушащите се бараки, които обитават. В "глубинката", където властва мизерията и безвремието, на особена почит е нейно величество водката. Както неотдавна ми спомена един мой познат руснак, "В Сичовка (град голям колкото Самоков, намиращ се приблизително на 200 км западно от Москва) почти няма работа...

Мъжете пътуват

до столицата,

работят там известно време, после се връщат в Сичовка и започват да пропиват всичко заработено. Като свършат парите, пак отиват до Москва, отново се хващат за работа, след това се връщат у дома, хващат се за бутилката, след това..." Е, след това се досещате - цикълът се повтаря пак, и пак, и пак.

Феноменът "глубинка" едва ли щеше да съществува, ако на държавата й пукаше за него. Ако немалка част от парите, които се изсмукват от регионите, оставаха у тях, ако баснословните печалби от нефт и газ не отиваха в нечии банкови сметки, а бяха влагани в благоустройство. Или пък, ако не се крадеше толкова на всички равнища. Забележете, че на държавите от Персийския залив им бяха необходими около 30 години, за да се превърнат от никому неизвестни пясъчни площи в регионални оазиси на просперитета. И то най-вече благодарение на петролната търговия. При това Кувейт даже претърпя брутална иракска окупация и съсипия. В момента малката държавица пак е в десетката на най-богатите в света, а в последните години само около 43% от брутния й вътрешен продукт се формира от нефтени продукти, т.е. налице е трайна икономическа диверсификация, или иначе казано - умно използване на спечелените петродоларил

Точно обратна е ситуацията в Русия, където три десетилетия се оказаха напълно достатъчни за трайното пустинизиране на една шеста от земната повърхност.

Някои цифри са направо стряскащи. Неотдавна Михаил Ходорковски, някога мастит бизнесмен, а сега политемигрант и виден критик на Москва, сподели, че според негови приблизителни оценки окраденото в Русия, най-вече от олигарсите, възлиза на около 6 трилиона долара. (Той със сигурност знае какво говори, нали доскоро беше един от тях.) Затова не бива да се учудваме, че когато

бе обявена "частичната" мобилизация,

изведнъж се оказа, че в армейските складове липсват някъде към 1.5 милиона униформи.

Скоро явно няма да има и руски аналог на прословутия "Хаймарс", защото Кремъл предпочита да дава шест пъти повече пари за затвори и лагери, отколкото за развитието на науката. И докато в цял свят се чудят как да подобрят образованието, в Русия явно не се вълнуват от подобен проблем - твърде вероятно е през 2023 г. някои училища там да продължават да функционират без безжичен интернет, за да има такъв за значително активизиралите се наборни комисии.

Защо няма бунтове или даже революция?

В началото на войната мои приятели и познати на Запад ме питаха защо руснаците не се бунтуват или пък ги определяха като невинни жертви на потиснически режим. Моят отговор винаги беше, че бунт няма да видим заради здравата държавна хватка, а и мнозина от тях не се някакви жертви, а по-скоро съучастници.

Напоследък често се спекулира, че властта в Кремъл едва ли не ще бъде пометена от някаква революция, след която ще настъпи първо хаос, а след това и нормализация. Според мен това може да се случи само ако населението на РФ

няма какво да яде

и на много места започнат гладни бунтове. Това обаче ми изглежда като твърде невероятен сценарии. Благодарение на частната инициатива в магазините има сравнително разнообразна и качествена храна, а и няма изгледи тази ситуация да се влоши. Един от най-сигурните начини да се контролира едно общество е терорът. По време на царуването на Путин той от година на година става все по-всеобхватен и забележим.

Политическите убийства на знакови фигури като Немцов, Березовски, Литвиненко и Политковская показаха на всички, че официалната власт ще бъде безпощадна към всеки, който се опитва да клати трона на самодържеца. Като добавим към това и вкарването в затвора на тези, които имаха късмета да са сред оцелелите (като Навални, например), както и постепенното ликвидиране на всички опозиционни медии, ще осъзнаем също, че на практика организирана опозиция в момента в Русия няма. А без нея всякакво движение за промени е невъзможно. Фактически ставаме свидетели на това как Путин повтаря модела на Сталин при завладяването на Източна Европа през 40-те години на миналия век - методично елиминиране на интелигенцията, която по своята същност е най-естественият противник на всяка тоталитарна власт, чрез убийства, репресии и прокуждане, за да бъдат лишени масите от водачи. Затова трябва да приветстваме дори и най-плахите

опити за

протести в Русия

- защото тези хора проявяват изключителната смелост на обречените.

Ако има област, в която руската държава напоследък е постигнала невероятни успехи, то това безспорно е пропагандата. Вече трето десетилетие руснаците са помпани с внушения за това колко са велики, непобедими и уникални. И всичко това се поднася в доста специфична милитаристична опаковка. Целта е най-вече да се отклони вниманието на обикновения гражданин от неизпълнените обещания за по-добър живот и благополучие. При такива обстоятелства не е трудно жилото на омразата да бъде насочено към определен враг. А врагове дал господ, и вътрешни, и външни. Вътрешните са ясни: "либералите" (които се борят срещу Путин), "предателите" (които избягаха зад граница) и въобще всеки, който не се вписва в картинката на Z-патриотизма. Външните са по-скоро имагинерни: "бандеровците", "укро-нацистите", "фашистите" от Прибалтика (и от която и да е източноевропейска страна, вкусила "радостите" на съветската окупация), НАТО, "колективният Запад" и разбира се, САЩ.

Демонизацията на "външните врагове" се постига с удивителна лекота - от една страна, вече цяло столетие живущите в Русия си лягат и стават с идеята, че някои някъде там планират да ги затрият; от друга страна преобладаващата част от руснаците практически не общуват с чужденци и нямат идея какво представлява някой, който не е гражданин на РФ . Замислете се - в кои от развитите страни 80% от населението не е пътувало в чужбина и само около 5% говорят английски? Когато започна мобилизацията, една руска майка коментира, че по-добре синът й да отиде да се бие в Украйна, "защото иначе НАТО ще дойдат тук и ще го превърнат в гей".

Корабът бавно потъва

Подобно на кораб, ударен от торпедо под ватерлинията, Русия ще плува по инерция на повърхността, но там долу, в трюмовете и машинното отделение, далеч от човешките погледи, ще нахлува вода и в един момент тя ще повлече всички към дъното. С решението да нападне Украйна Путин на практика извади Русия от списъка на световните сили - загубени бяха доходоносни глобални пазари на газ, нефт и оръжие, международните санкции постепенно ще задушат Москва икономически (говори се за спад до 30% и даже повече), а цялото руско население живее в състояние на перманентна депресия и сякаш е затворено в лагер.

Перспективите пред империята на Путин в дългосрочен план са ужасяващи - към момента загубите на бойните полета в Украйна вероятно са над 100 хил. (убити, ранени и безследно изчезнали), а

около милион други вече напуснаха Русия

и едва някога ще се върнат. При това и двете числа упорито растат всеки ден. На хоризонта се очертава демографска и генетична катастрофа в немислими мащаби, защото става въпрос преди всичко за мъже в активна възраст. Трябва да отчитаме и обстоятелството, че тези, които избраха живот зад граница, са високообразовани млади мъже и жени, т.е. интелектуалният елит на нацията, нейният потенциал и надежда за бъдеще. Компютърни специалисти, лекари, икономисти, студенти и всякакви перспективни кадри вече ще печелят и ще се развиват някъде далеч от "Руский мир" и ще допринасят с труда си за благополучието на други държави. В това число влизат и около 15 хил. руски милионери, които решиха да сменят местожителството след началото на "специалната военна операция" и сега ще са данъчно задължени към други страни. А сега си отговорете кои ще останат и с какъв потенциал ще разполага Путин в близко бъдеще.