11-годишен е хвърлен в затвора, освободен е след намеса на генерал Шарл дьо Гол

Въпрос към съветски геолог го превръща в топаферист, работещ за ЦРУ

Никола Филипов е българинът, който има заслуга за смяната на името на Турция за международна употреба. Вместо английското "Търки" (Turkey) се въвежда турският вариант "Тюркийе". Причината: в буквален превод turkey означава "пуйка", а в преносен смисъл – глупав, недоразвит умствено човек. Президентът Реджеп Ердоган е наредил използването на новото име на страната в официални комуникации на Анкара с други държави и международни организации, както и в надписите на стоки. Оказва се, че заслуга за това решение на Ердоган има и един български писател, автор на коледния разказ, построен върху играта на думи turkey/турция/пуйка. А разказът бил преведен на турски и публикуван, след което започва кампанията за смяна на името.

Никола Филипов предостави на "168 часа" своя разказ за княз Никита Лобанов-Ростовски. Поводът е, че на 20 октомври в София ще се състои премиерата на две книги едновременно – "Успешното бягство", роман от Сергей Галани, и Сборник от мнения и изказвания на световноизвестния княз Никита Лобанов-Ростовски. На тази среща ще присъства и самият герой на романа – споменатият княз.

Името на княз Никита Лобанов-Ростовски доста нашумя в последните години. Той е роден и израснал в София, където завършва и средното си образование. През 1951 г. става шампион на България по плуване при юношите. А сетне съдбата го отнася във Франция, Англия и САЩ, където се изявява като известен специалист геолог, после като банкер от най-висок ранг и не на последно място като световноизвестен колекционер на изобразително изкуство, дарител и меценат.

Княз Никита Лобанов-Ростовски е наследник на най-старата руска княжеска фамилия, водеща началото си от основателя на Русия – княз Рюрик. И това са потвърдили вече две ДНК експертизи.

Книгата роман на Сергей Галани е изпълнена с интересни истински случки и разкази за живота на младия княз и тяхното семейство в София –

подозрения, че е чужд агент и дебнене като шпионин,

бягства, преследвания, затворнически килии. На 11 години е вкаран в затвора, поради което името му става предмет на международен скандал. За освобождаването му от софийския затвор се намесват президентът на Франция генерал Шарл дьо Гол и Организацията на обединените нации.

Освен че родителите на Никита са регистрирани преди 1944 г. като английски и съветски шпиони, а след 1944 г. като френски и американски, то самият Никита още на 13-годишна възраст е регистриран от българската комунистическа Държавна сигурност като френски шпионин. Това постижение на българското контраразузнаване може би е достойно за рекордите на Гинес.

Написаният от Галани роман по истински случаи е илюстриран с много снимки от детството та до днешната преклонна възраст на княза. Включени са копия от документи от архивите на Държавна сигурност, копия от разпити и планове за вербовка, заповеди и решения за санкции, за осъждане – неща, които будят изключителен интерес у съвременния читател.

Бащата на Никита - княз Дмитрий Лобанов-Ростовски е

„изчезнал безследно”, докато излязъл да купи хляб

и мляко през 1948 г., и едва в последните десетилетия княз Никита е открил къде и при какви обстоятелства е бил ликвидиран.

Колкото и горчиви страници да има в книгата на живота, те не могат да бъдат скъсани. Романът показва колко издръжлив може да бъде човек. Как е способен да направи от духовността и благородството си арматура на живота си.

Книгата е значима за българския читател поради факта, че България е родното място на този забележителен руски аристократ. Това е страната на детството му, на очакванията му към живота, на любовта, на болката за родителите. Това е сантименталната родина на княза, която той така съкровено продължава да обича и днес.

За княз Никита Лобанов-Ростовски са публикувани безброй статии в различни вестници и списания на поне десетина езици из целия свят. Той е изнасял доклад по правата на човека дори от трибуната на ООН в Ню Йорк.

Този човек

има и руско, и американско гражданство

по изключение. Имал е и френско гражданство, но се отказал от него, когато ставал американец. За да възстанови българското си гражданство преди няколко години обаче, макар че е роден и израснал в България, българските власти са му искали документ за благонадеждност от САЩ.

ЦРУ е трябвало да гарантира, че не е шпионин или ако е шпионин – то той е техен шпионин.

И на 84-годишна възраст княз Никита чака почти две години за възвръщане на българското си гражданство. Което доказва, че и в момента съответните български власти го следят като шпионин.

Неведнъж, когато го посещавам в дома му в Лондон, той ме посреща с думите: "Все още не са ме арестували, но... очаквам. Всеки път, когато кацам на някое летище, си мисля, че ей сега ще ме арестуват като шпионин!"

Нека спомена още, че княз Никита Лобанов-Ростовски си е пил чая заедно с Осама бин Ладен, с вдовицата на убития американски президент Джон Кенеди, с наскоро починалата английска кралица Елизабет Втора, с министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров,

обядвал е с президента Путин.

Вечерял с премиер-министъра Медведев и с още какви ли не известни по цял свят личности. Имал е лични срещи с гениални творци и дейци на културата като Салвадор Дали, Николай Гяуров, Евгений Евтушенко и много други.

Разните гангстери, талибани и муджахидини са се нареждали в празнични шпалири, за да го приветстват, когато е посещавал районите им в Афганистан и Пакистан. Неслучайно е включен в Енциклопедията на най-известните световни личности "Кой кой е в света?".

Негов роднина

е подписал Константинополския мирен договор

през 1879 г. между Руската и Османската империя, възкресяващ държавата ни България. Става дума за Алексей Лобанов-Ростовски.

А след Октомврийската революция в Русия, когато дворянството, аристокрацията и заможните класи бягат на Запад, предците на княз Никита Лобанов избират да се заселят в София.

В края на Втората световна война в София се настаняват контролни комисии от страните победителки: СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Освен статута си като известен руски княжески род, членовете на семейство Лобанови можели да ползват в разговорите си всички официални езици, на които са говорили тези комисии – английски, руски и френски. Това привлякло вниманието им и родителите на Никита били канени и се срещали последователно с почти всички генерали и представители на САЩ и Великобритания. Е, с това вече всеки може да ги заподозре като шпиони! Освен френски и английски, обогатили са дейността си и като "агенти на САЩ".

След като представителите на западните комисии напуснали София, ако е могло да се докаже някак си, че родителите на Никита са били вербувани шпиони, то щяха непременно да ги съдят публично със съответната медийна разгласа. Но това не е било възможно не само поради липса на каквито и да е доказателства, но и защото те наистина не са били ангажирани като такива. Само в очите на вътрешното българско контраразузнаване са били...

След завършване на образованието си в Англия и САЩ, Никита Лобанов като специалист геолог в течение на няколко години участва и ръководи проучвания за нефт, желязо, никел и диаманти в Африка и Америка. Сондирал е в Патагония, добивал е никел във Венецуела, живак в Аляска.

Ето например една интересна случка. В началото на кариерата му като геолог дошла на посещение в Колумбийския университет в Ню Йорк

делегация геолози

от тогавашния

Съветски съюз,

по-точно от Република Казахстан. Естествено било, знаейки перфектно руски език, съветските гости да бъдат придружавани от рускоговорящия геолог Никита Лобанов, комуто и възложили тази задача. Но според обществената тайна, по онова време в съветските групи винаги имало и внедрен човек на КГБ.

Съпровождането на въпросната делегация се оказало случай, след който Никита Лобанов, съвсем неочаквано за самия него, бил в официалните медии обявен за шпионин. Защото в непринудените разговори, освен че е отговарял на задаваните му въпроси, Никита като общителен човек полюбопитствал относно геоложката дейност в Казахстан. Откъде да знае той, че в онези години се е водило широкомащабно проучване и разработване на урановите находища там?

Така след завръщането на делегацията в СССР един от ръководителите написал съответния донос срещу Никита и докладвал където трябва. Вследствие на което в съветския вестник "Известия" на 17 януари 1961 г. се появява статия, в която Никита Лобанов директно бил обявен за американски шпионин. Ето някои пасажи от нея:

"Стремейки се към мирно социално-икономическо съвместно съществуване на двете системи, Съветският съюз прави всичко възможно за разширяване на културните, научно-техническите и други връзки с капиталистическите страни, включително и със Съединените американски щати. Красноречив показател за разширяването на този вид връзки е ежегодно увеличаващият се брой пътувания в чужбина на съветски туристи, различни спортни и творчески колективи, многобройни делегации.

Връщащите се от САЩ съветски туристи и членове на различни делегации разказват, че по време на пребиваването си в САЩ са били винаги под зоркото око на ФБР – американската тайна полиция.

В упоменатия Колумбийски университет сравнително неотдавна имаше такъв случай. Съветски турист – геолог от Казахстан, пожелал да побеседва с известен американски геолог. Представили като такъв някой си Лобанов-Ростовски, който се нарекъл българин по произход. По време на разговора Лобанов-Ростовски

се опитвал да узнае данни за геоложката дейност в Казахстан,

които, без съмнение, представляват интерес за американското разузнаване. Съветският геолог бил отначало изненадан от въпросите на Лобанов-Ростовски, но сетне му направил точна характеристика: "Това не е геолог, а просто шпионин!"

Споменатата статия със заглавие "Гиды или шпионы?" е била препечатана веднага в България, в Румъния, а може би и в някои други страни. Както обикновено се случва, и тук при препечатване на статията българските редактори са се престарали. Защото са наблегнали и извели като подзаглавия следните твърдения: "МАГНИТОФОНЪТ В БАНЯТА НА ХОТЕЛА. * ЕДИН АГЕНТ НА ФБР, КОЙТО ПРОДАВА ЦВЕТЯ * "ГЕОЛОГЪТ" ЛОБАНОВ-РОСТОВСКИ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ КАЗАХСТАН" Дори думичката "геологът" е поставена в кавички, за да се внуши на читателите, че Никита Лобанов изобщо не е геолог, а само е представян за такъв

за заблуда на съветските туристи.

Интересна личност е княз Никита-Лобанов Ростовски. В момента той е член на ръководството на фондация "Св. св. Кирил и Методий" в София и макар че живее в Лондон, по два-три пъти в годината посещава София. Известен е и като дарител на картини, музейни експонати и финансови средства на Природонаучния музей към БАН в София, на панорамата "Плевенска епопея", на Националния исторически музей, на Софийския университет "Свети Климент Охридски", на Синода на Българската православна църква и др.