Баща ми казваше, че като млад Живков е направил много положителни неща за България , заявява Карло Луканов

В предишния брой публикувахме първата част на интервюто със сина на Андрей Луканов - Карло, посветена на убийството на баща му на 2 октомври 1996 г. В него той разкрива как Огнян Дойнов лично го е предупредил за заговора. Отговорът на Луканов винаги бил, че ако са решили, ще го направят. В този брой интервюто разкрива защо Луканов е бил против изграждането на мегапроекти и модерни заводи, за които настоявал Дойнов.

- В миналия брой казахте, че баща ви е бил против мегапроекти и създаването на заводи, тъй като пазарите на продуктите им са били проблематични, а и България не е имала достатъчно традиции. Тогава на какви производства залагаше той? Какви сектори искаше да се развият у нас?

- Като зам.-председател на Външната търговия през цялото време той помагаше на хората, които търсеха експортно ориентирани производства. Например занимаваше се с износа на вина, защото искаше

да преминем от количество към качество

По партийна и държавна линия за всеки окръг бяха дадени указания - да започнат да правят локални вина с контролирано наименование за произход. Целта бе да са качествени и да се търси по-висока цена.

Под неговото крило се развиха ски курортите. Аз съм свидетел какво направи за Боровец и Банско. Банско се разви благодарение на Райна Балева и на баща ми.

- Водеше ли ви там?

- Да. Помня, че на първата им писта беше инсталиран на постамент бракуван от ТКЗС-то трактор. Играеше ролята на влек. Задното колело въртеше въжето. Това бе първото им съоръжение. Според мен трябваше да бъде запазен и да стои в центъра на града като паметник, за да знаят всички откъде са тръгнали. Хората имаха огромен ентусиазъм, а и Банско има добри дадености за ски курорт, затова баща ми много им помагаше.

Преди това усилията му бяха насочени в посока да се развие Боровец - още тогава се виждаше с просто око, че това е курортът с най-големите възможности за развитие - чисто географски. Там са най-подходящите северни склонове. Помните ли

замисъла на царя, когато бе премиер, и на Емил Кюлев за този курорт? Това не бяха само техни идеи, а още на Петър Попангелов-старши и група местни скиори (17 пъти републикански шампион на България между 1952 и 1969 г., участвал на олимпиадата в Италия). Баща ми отговаряше за туризма, помогна им да се направят първите влекове на Ястребец, кабинковият лифт.

- Какво си спомняте от сътрудничеството с бащата на Петър Попангелов?

- Имаше една група скиори - републикански шампиони, невероятни ентусиасти. Представете си, по онова време, за да карат ски, е трябвало сами да си утъпкват пистата - с крака. Нямало е машини, нямало е никакви съоръжения. Полагали са неимоверни усилия за утъпкване, след което са се спускали 1 - 2 пъти на ден, защото не са имали време и сили за повече. У тези хора имаше изумителен ентусиазъм да се изгради кабинкова линия. По проект това трябваше да стане за една година, а те начело с легендарния скиор, републикански шампион, участвал на олимпийските игри в Сапоро - Ресми Ресмиев - успяха за 6 месеца.

Баща ми видя огромното им желание

и им помогна. Част от плановете им бяха да се развият проекти с французи, баща ми убеди "Атомик" да създадат завод у нас за ски, защото ски училищата ни носеха валута и не трябваше тази валута да излиза навън за покупки на ски. Идеята бе да се ползват български лицензионни ски.

- Какви бяха отношенията между Живков и баща ви?

- В началото Тодор Живков положително се е отнасял,

виждал е

потенциала

на баща ми,

а и отношението на баща ми към Живков с времето се промени. Той казваше, че като млад Живков е направил много положителни неща за България, че е бил конструктивен. Но че накрая се е съсредоточил върху личното си благосъстояние, върху това на семейството си и върху това как да остане в историята.

- Можеше ли историята да е различна, ако Горбачов не бе бойкотиран? Четох в архивите, че висши представители на САЩ, на Германия са го питали как да му помогнат, но сякаш нарочно е организиран Пучът нищо да не се случи и след това е свален от власт.

- Системата бе като жив организъм. Хората като баща ми бяха като "чужди тела". Технократ, който е успешен в професията си и затова е издигнат по партийна линия. По отношение на Горбачов, на тази позиция - генерален секретар, човек трудно може да достигне, въпреки това той успява, при това по партийна линия. Според мен той като човек не бе достатъчно подготвен за подобна глобална промяна. Може би е виждал, че това е необходимо, но не знаеше как да проведе реформата и нямаше капацитет как да го направи по-добре, по-безболезнено. Очевидно бе, че е наясно, че трябва да се направи, защото строят изоставаше все повече и повече и бе въпрос на време. Затова смятам, че голямата заслуга на Горбачов е, че всичко стана безкръвно.

- Излиза, че преходът "изяжда" реформаторите?

- Като всяка революция. Както баща ми казваше: "Ако революцията не изяде децата си, те започват да се уяждат".

Ако погледнем исторически, след Освобождението -

какво става

със семейството

на Левски,

с капитан Петко Войвода... Ако бе оцелял Левски, дали щеше да е същото, не знаем дори костите му къде са? Оставили са семейството му да умира в нищета.

- На Ботев също?

- За разлика от Левски той е по-противоречива личност, но за Апостола никой нищо не може да каже, не може да намери нито един кусур. Всъщност нищо ново под слънцето. По време на Френската революция е било същото.

Как Луканов се опитва да предотврати катастрофата през 1996 г., четете в следващ брой.