Съветският лидер също поема ангажимент за нов курс - към мир и сътрудничество, без студени войни 

Безспорно Горбачов допуска много грешки, но една от най-големите е, че не е "облякъл" в писмени договори сътрудничеството между СССР и НАТО и евентуалното създаване на нов съюз за отбрана с участието на Москва. Моментът е бил идеален, защото Михаил Сергеевич е имал доверието на американските президенти Рейгън, Буш, на британските лидери Маргарет Тачър и Джон Мейджър, на канцлера Хелмут Кол и заместника му Геншер.

Новоразсекретени документи от американските, британските и френските архиви разкриват, че тези политици са вярвали на Горбачов и устно и писмено са поели ангажимент, че

НАТО няма да се разширява на изток

Това са отделни документи, бележки, записки от разговори, които едва сега излизат наяве, но въпреки това сред тях няма договор с конкретни точки и условия.

На 9 февруари 1990 г. американският държавен секретар Джеймс Бейкър произнася прочутата си фраза, че Алиансът "няма да отиде нито един сантиметър на Изток".

По-късно бившият директор на ЦРУ Робърт Гейтс с горчивина ще каже, че Горбачов и останалите са били "накарани да повярват, че това няма да се случи". През декември 1989 г. президентът Джордж Буш ще заяви на срещата в Малта с Горбачов, че САЩ няма да се възползват от революциите в Източна Европа, за да навредят на съветските интереси. На 31 януари 1990 г. Геншер в публична реч в Бавария отбелязва, че "че промените в Източна Европа и процесът на обединение на Германия не трябва да водят до "накърняване на интересите на съветската сигурност". Следователно НАТО трябва да изключи "разширяване на територията си на изток, т.е. приближаването й до съветските граници". Геншер предлага източногерманската територия да остане

извън военните структури на НАТО

дори в обединена Германия. За изявлението му посолството в Бон веднага информира Вашингтон.

В множество меморандуми между Съветите и лидери като Геншер, Кол, Бейкър, Гейтс, Буш, Митеран, Тачър, Мейджър, Вьорнер и др. са изразени уверения пред Горбачов през 1990 г. и 1991 г., че съветската безопасност ще е защитена, а СССР ще бъде включен в новите европейски структури за сигурност.

Решаващата среща е на 10 февруари 1990 г. в Москва между Кол и Горбачов, когато съветският лидер дава съгласие за обединение на Германия в рамките на НАТО, стига Алиансът да не продължи да се разширява на изток. Всички са наясно, че СССР ще има нужда от много повече време, за да стигнат до единно мнение по този въпрос и дали да приемат финансова помощ от Германия преди да подпишат договорката през септември 1990 г.

Например на 6 февруари 1990 г., когато Геншер се среща с британския външен министър Дъглас Хърд, в архивите на Лондон е отбелязано, че немският вицеканцлер е казал: "Руснаците трябва да имат известна увереност, че ако например полското правителство напусне Варшавския договор един ден, то няма да се присъедини към НАТО след това."

След среща с Геншер американският държавен секретар Джеймс Бейкър повтаря тази формулировка и по време на срещата си със съветския външен министър Едуард Шеварднадзе на 9 февруари 1990 г. А след това и по време на разговора си с Горбачов. Бейкър три пъти използва

формулата “нито един инч на изток”

и се съгласява с изявлението на Горбачов, че "разширяването на НАТО е неприемливо". Бейкър уверява Горбачов, че "нито президентът, нито аз възнамеряваме да извличаме някакви едностранни предимства от протичащите процеси", и че американците разбират, че "не само за Съветския съюз, но и за други европейски страни е важно да имат гаранции, че ако Съединените щати запазят присъствието си в Германия в рамките на НАТО, нито сантиметър от сегашната военна юрисдикция на НАТО няма да се разпростре в източна посока".

След тази важна договорка Бейкър бърза да изпрати писмо до Кол, на когото също му предстои среща с Горбачов: "И тогава му зададох следния въпрос (на Горбачов). Бихте ли предпочели да видите обединена Германия извън НАТО, независима и без американски сили, или бихте предпочели обединена Германия да бъде обвързана с НАТО, с уверения, че юрисдикцията на НАТО няма да се измести

нито сантиметър

на изток

от сегашната си позиция? Той отговори, че съветското ръководство обмисля наистина всички подобни варианти. След това добави: "Разбира се, всяко разширяване на зоната на НАТО би било неприемливо"." След което Бейкър в скоби прави уточнението: "По подразбиране, НАТО в сегашната си зона може да е приемливо." Предупреден от Бейкър, немският канцлер се среща с Горбачов на 10 февруари 1990 г. "Ние вярваме, че НАТО не трябва да разширява сферата на своята дейност", казва Кол. Съветският лидер дава принципно съгласие, както и уверява Кол, че ще се спази формулата от Хелзинки - че държавите избират собствените си съюзи и Германия може да избере НАТО. Кол е толкова развълнуван от пробива, че по-късно ще разказва как цяла нощ се е разхождал из Москва.

На 11 април 1990 г. британският външен министър Дъглас Хърд в унисон с Бейкър, Геншер и Кол заявява на среща с Горбачов, че "Великобритания разбира важността на факта, че не трябва да прави нищо, което да накърнява съветските интереси и достойнство".

Разговорът на Бейкър с Шеварднадзе на 4 май 1990 г. сякаш описва най-ясно позицията на западните лидери пред Горбачов.

"Използвах вашата реч и нашето признание за необходимостта от адаптиране НАТО - политически и военно, да се развие Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа, за да уверя Шеварднадзе, че процесът няма да доведе до победители и губещи. Вместо това ще създаде нова легитимна европейска структура - такава, която ще бъде приобщаваща, а не изключваща."

Бейкър повтаря тезата на САЩ пред Горбачов на 18 май 1990 г. в Москва, уверявайки го, че предстои

трансформация

на НАТО, укрепване на европейските структури, запазване на неядрения статут на Германия и че ще се отчетат "интересите на съветската сигурност".

"Преди да кажа няколко думи за германския въпрос, исках да подчертая, че нашата политика не е насочена към отделяне на Източна Европа от Съветския съюз - започва Бейкър. - Имахме такава политика преди. Но днес ние сме заинтересовани да изградим стабилна Европа и да го направим заедно с вас."

Френският президент Франсоа Митеран отива още по-далеч по време на срещата си с Горбачов на 25 май 1990 г., подчертавайки, че той лично е "за постепенното разпадане на военните блокове".

"Западът трябва да създаде условия за сигурност за вас, както и европейската сигурност като цяло", отбелязва Митеран. Веднага след това стопанинът на Елисейския дворец пише до Буш, което започва с "cher George" за разговора си с Горбачов: "Със сигурност няма да откажем да дадем подробности за гаранциите, които той би имал право да очаква за сигурността на страната си".

Имаме ли право днес да съдим наследниците на тези колоси в световната политика - Рейгън, Буш, Тачър, Горбачов, Митеран, Кол, Геншер? Всички те са добронамерени и работят в хипотезата, че

Студената

война е приключила

и изграждат новия мирен свят. За Запада не е никак лесно да се довери на Горбачов, който е абсолютна аномалия на фона на многобройната армия от апаратчици, военни и КГБ-исти, убедени, че Европа и САЩ ги лъжат, за да разбият и разграбят СССР.

Всяка крачка към мира е трудна и за двете страни - навсякъде има ястреби, които провокират настроения срещу промените, но това удивително поколение лидери се абстрахира от тях, поема огромния риск, за да преобърне историята и да постави ново начало.

Виновен

ли е Горбачов,

че не е настоял всички тези ангажименти да залегнат в международен договор? Той щеше ли да има сила днес, ако е сключен от името на СССР? Виновен ли е бил Горбачов, че заради стремежа си към мир ще бъде свален от власт и че дори и да иска, няма как да извоюва тези договори? Лъгали ли са го Буш, Рейгън, Тачър, Митеран, Кол и Геншер? Едва ли те и в най-големите си кошмари са сънували, че СССР ще се разпадне и миротворци като Горбачов никога повече

няма да бъдат допуснати до властта

Много лесно е да се произнасят присъди кой е виновен за днешната ситуация светът да е пред ядрен холокост. Оправданието на Русия е нарушаването на тези ангажименти, забравяйки, че Горбачов също е поел към Запада ангажименти - и те са за мир.