Вицеканцлерът Геншер настоява пред съветския лидер за общи проекти и икономическа интеграция на СССР във всички структури

В предишния брой ви разказахме какви неимоверни усилия е положил Белият дом, за да задържи Михаил Горбачов на власт и да запази Съветския съюз. Планът се обърква от мощни кръгове в Москва, които нямат интерес СССР да е част от Западния свят.

Те държат конфронтацията да продължи, защото са убедени, че Европа и САЩ лъжат Москва и че целта им е да разграбят богатата супердържава.

На 2 септември 1991 г. Горбачов току-що е освободен от 3-дневното си задържане след Пуча и шефът на Комисията по отбрана в Конгреса на САЩ Сам Нън иска спешна среща с него. В откровен разговор американецът го пита как могат да помогнат САЩ, за да продължи той замислените реформи, предлага помощ за преквалификация на голяма част от военните и инвестиции.

СССР да стане част от Европейската общност - това е предложил на 9 септември 1991 г. зам. федералният канцлер на Германия и външен министър Ханс Дитрих Геншер на най-доверения човек на Михаил Горбачов - Яковлев, разкриват нови разсекретени документи.

Александър Яковлев е странна птица в Кремъл. Той е старши съветник на президента на СССР, избран неслучайно. Той още 1967 г. негодува, че Брежнев слуша

само военните,

водещи страната в абсолютно погрешна посока. След Перестройката оглавява фондацията на Михаил Горбачов и започва да събира не само архив за управлението му, а и за зверствата на режима на Сталин. Шефът на КГБ Владимир Крючков в книгата си през 1994 г. описва по следния любопитен начин Яковлев, с което обяснява не само Пуча, а и мъртвата хватка между прозападните политици в Кремъл и привържениците на старото статукво.

"Никога не съм чувал от Яковлев топла дума за Родината, не съм забелязал да се гордее с нещо, например с нашата победа във Великата отечествена война - пише Крючков. - Това ме порази особено, защото той самият е участник във войната, тежко ранен. Явно желанието

да се разруши,

развенчае всичко - това е надделяло над справедливостта, над най-естествените човешки чувства, над елементарното благоприличие по отношение на Родината и своя народ. И още нещо - никога не съм чул от него

нито една

добра дума за руския народ

А самото понятие "хора" изобщо не е съществувало за него." Много аналитици твърдят, че именно шефът на КГБ Владимир Крючков е подстрекател на Пуча на 19 август 1991 г., когато Горбачов е арестуван от бунтовниците за 3 дни. Противниците на Перестройката тогава обявяват, че ако Горбачов остане на власт, СССР ще се разпадне, а републиките ще получат твърде голяма власт.

Няколко дни след освобождаването на Горбачов Яковлев се среща с вицеканцлера на Германия Ханс Дитрих Геншер. В разговора германецът изразява подкрепата си и уверява Горбачов, че Западът ще му помогне, за да реализира икономическите си реформи.

Геншер се интересува от ситуацията в СССР. Тезата му е, че пучистите, както и мнозина на Запад вярват, че съветският народ иска само по-добри условия, но не иска свобода.

"Но провалът на заговорниците показа, че идеята за свобода е пуснала корени в Съветския съюз, доказателство за това е поражението на заговорниците - отбелязва Геншер. - Но дори и сега на Запад, сред бизнес и политическите среди има много хора, които не просто чакат да видят как ще се развият нещата в СССР. Има и такива, които прикриват нежеланието

си да действат с изчакване и съмнения. Те дори и при най-благоприятни обстоятелства няма да се съгласят да окажат на Съветския съюз и на съветската икономика реална и мащабна подкрепа."

Затова Геншер предлага на Горбачов да се концентрира върху конкретни проекти, важни за Запада, които постепенно ще събират все по-голяма подкрепа.

В средносрочен план, според германеца, трябва да се избегнат трудностите около енергийните доставки. Затова трябва да се "реконструира минният и горивно-енергийният сектор на СССР".

Според Геншер за тази цел трябва да се създаде

международен консорциум,

който ще гарантира ангажиментите на Запада, включително в известната сделка за газопровода.

Идеята на немския вицеканцлер е в него да бъде представен Центърът в Москва, както и републиките. Според Геншер това ще улесни сътрудничеството с международните финансови и индустриални организации. "Вярвам, че трябва да се ангажираме с последователното развитие както в СССР, така и в страните от Източна Европа на такива инфраструктурни проекти, които биха свързали този регион с Европейската общност и биха положили основата за едно наистина общоевропейско сътрудничество. Това се отнася за

транспорта, енергетиката, телекомуникациите и основните стокови потоци. Западът продължава да гледа на Източна Европа и СССР предимно през призмата на конвенционалните търговско-икономически отношения. Но е необходимо да се създадат именно такива общи, съвместни, единни инфраструктури, без които пазарът, единното икономическо пространство просто не може да се развие."

Геншер допълва, че това е необходимо, тъй като Берлин сега забелязва всички тези проблеми при обединяването на Западна и Източна Германия.

"След постигането на обединението, създаването на инфраструктурата на обединена Европа, която ще включва СССР, ще стане следващата цел на Германия", категоричен е Геншер, който предпочита вместо срокове да се обсъждат конкретни проекти.

Според него те не само осигуряват бърза възвръщаемост, но ще позволят на

Горбачов да контролира ефективността

на сътрудничеството и да прави корекции, за да привлича най-подходящите страни и компании. Целта е около тези структури да се формира пазарът в самия СССР, за да се осъществи връзката на съветската икономика със световната.

Искаме или не, трябва да признаем, че историята щеше да е много по-различна, ако реформаторът Горбачов бе останал на власт. Или ако негови хора бяха допуснати до управлението.

Интеграцията в Европа е била сигурна, но изглежда е имало сили, които са били против. Сили, които положиха неимоверни усилия трудът на това златно поколение в световната политика да отиде на вятъра.