Татко казваше: “Ако наистина са го решили, ще ме издебнат”

Двамата бяха в обтегнати отношения, Дойнов бе вкарал 4 мазди, една за него, една за Живкови, две за тестове в "Балканкар"

- Г-н Луканов, вярно ли е, че Огнян Дойнов се е обадил, за да каже на баща ви, че се готви заговор за убийството му?

- Да. Баща ми не ни беше казал, но по-късно разбрахме, че е бил предупреждаван, включително и от Огнян Дойнов.

- Самият Дойнов откъде е могъл да има такава информация?

- Как и откъде е научил това, нямам никаква представа.

- А баща ви защо не е взел допълнителна охрана, когато охраната на НСО е прекратена?

- Знаеше, че е поръчано да го убият, но казваше: "Ако наистина са го решили, ще ме издебнат". 

- В какви отношения бяха с Дойнов?

- В началото бяха в добри отношения, но в един момент им се разминаха позициите. Мисля, че това става през последните 10 години преди 10 ноември 1989 г.

- Как си обяснявате джентълменската постъпка да го предупреди?

- Не знам - вероятно човечност, все пак работили са заедно, познават се. Макар да не са били в добри отношения, това не означава да желаеш смъртта

на някого

Най-вероятно не е искал този грях да тежи на съвестта му.

- Какви може да са били причините за обтягането на отношенията между двамата?

- Предполагам, защото Дойнов бе един от хората в Политбюро, които лансираха грандомански проекти, а баща ми бе против всичко това. В самата партия имаше силни брожения срещу Дойнов и затова през последната година той бе изпратен за посланик.

Например Дойнов бе вкарал 4 автомобила "Мазда", уж за тестване, от които една за него, една за член на фамилията на Живков. С другите две коли трябваше в "Балканкар" да се правят тестове, а дали са ползвани наистина за това, не знам. След това всички поискаха такива коли и децата на висшето ръководство се обзаведоха с мазди.

Баща ми бе

против тези неща,

защото отговаряше за валутната комисия. Представете си все едно сме във валутен борд като сега. Той се опитва да върже валутните постъпления, а някои правят проекти за мегазаводи вместо тези средства да се инвестират в сфери с по-сигурна и висока валутна възвръщаемост.

- В спомените на Дойнов тези проекти звучаха логично и човек остава с впечатлението, че са щели да ни издигнат на ново, по-високо ниво като икономика, особено заводът в Радомир.

- Смешно е, представете си как можем да се конкурираме с немци, швейцарци, японци, дори да купим японски завод? Да, може, ако предложим по-ниска цена, но това невинаги е достатъчно. За да имаш възвръщаемост от подобна инвестиция, са необходими традиции и добро име в дадена сфера. Това е

все едно туземци

да направят космическа совалка

и да се опитат да я продадат някъде по света.

Поне половината от потенциалните купувачи ще се откажат само като чуят кой я е правил. На нас не гледат по по-различен начин. Спомням си, когато подготвях курсовата си работа по статистика и за по-лесно взех една разработка за ГДР - беше оценена с отличен. Прецених, че ще използвам структурата и само ще сменя данните с тези за България. Мислех си, че това все пак е статистика и от мен се очаква да покажа как се анализират цифрите.

В ГДР се очертаваха ясни тенденции - примерно едно и също изделие се продаваше на дадени пазари, плавно нарастваха приходите, след това се надграждаше, развиваха се пазарите. Когато започнах да обработвам данните при нас, се хванах за главата. Изнасяме за дадена държава някаква машина, на следващата година в друга.

Явно сме успели да излъжем някого да ни я купи и той след това не е повторил. Отиваме на друг пазар. Докато обработвах данните, си дадох сметка, че не мога да хвана нито една тенденция, а целта на разработката ми бе точно това - да уловя тенденции и да ги коментирам. Затова смятам, че е било малко вероятно тези заводи да станат процъфтяващи. Биха могли, ако соцстраните купуваха изделията им. Но там

трябваше да се конкурираме

с немците, с чехите. Цялата тежка промишленост на Австро-Унгария е била в Чехия. Чешките автомобили "Шкода", "Татра" са били едни от първите в Европа, преди социализма те са се съревновавали с "Мерцедес". Чехите са с големи традиции и в оръжейното производство, което е създадено стотина години преди нашето.

- Електрониката ни бе силна сфера.

- Тук имаше силни математически училища, преподаваше се програмиране, имам съученик, чийто баща отговаряше за компютърната зала на Математическия факултет, като деца ни водеше там. Там

имахме Apple 2,

от който сме изкопирали "Правец 8". Тази област се развива, защото се съсредоточават ресурси, а научно-техническото разузнаване и промишлеността работят ръка за ръка. Всеизвестно е, че ДЗУ го крадем от американците. Тази технология я е имало на 4 места в света, там много стриктно са следели да не изтече информация. Нашите, като се видели, че навън тази технология е по-добре пазена, отколкото в САЩ, са я откраднали от самата Америка. Неслучайно това бе един от първите заводи, които ги закриха.

- Какво знаете за това?

- Било е много сложна игра. В нея на моменти се е включвал и Тодор Живков. Участвала е цялата държава. Това не е заслуга само на един човек. Когато трябва, самият Живков е играл определени роли, всичко е било като един механизъм, конструиран за дадена цел.

Търсели са начини експортът да е с по-голяма добавена стойност, защото от един вагон с компютри получаваме много повече печалба, отколкото от композиция с домати и краставици. От друга страна, селското стопанство е създавало поминък, тази продукция, за да се преработи, е имало консервни комбинати, произвеждали са се буркани, тенекии за консерви и др. Неслучайно с ликвидирането на ТКЗС-тата един куп промишлени производства загинаха - като къща от карти, дърпаш едната и всичко се сгромолясва.

- Покрай смъртта на Горбачов четох много американски архивни материали. Обвиняваме го за неуспешния преход, но изглежда с пуча не са му позволили да задълбочи реформите.

- Аз живеех по това време в Москва. Имаше доста опити за преход от капитализъм към социализъм, но никой не бе пробвал обратното и никой нямаше рецепта как да стане.

Горбачов не бе подготвен за това,

което го очакваше. Той започна със свободата, гласността, но не и с реформите в икономиката. У нас също на Живков се приписва голяма част от тези реформи. Разбира се, без него няма как да станат, но той бе непоследователен. Ако си спомняте, преди Указ 56, бяха тръгнали да правят частни ресторантчета по курортите. Условието бе да са семейни. В Созопол имаше много семейства на рибари, вадят миди, риби, скъсваха се от работа, за да заработят тези ресторанти. Функционираха 1 - 2 години и изведнъж партийното ръководство реши, че това е капитализъм, и ги закриха. Баща ми много се бореше да ги запази, защото си даваше сметка, че това са инвестиции, енергия, труд, но по партийна линия бяха по-силни от него и той не успя. Най-обидното бе, че същите тези партийни секретари, които настояваха да ги закрият, си даваха къщите по морето под наем и живееха в гаража. Тоест за тях това бе трудов доход, а ресторантите, където здраво работеха - бе капитализъм.

Баща ми беше бесен,

като го направиха. В партията бяха разделени на млади и стари - на партийни кадри и технократи - баща ми никога не е бил издиган по партийна линия, той не е израствал в партийната йерархия. Той е растял благодарение на професионалната си кариера. Дойнов също като него бе технократ. За разлика от тях Петър Младенов бе и по двете линии - от Международния отдел на комсомола, но той е завършил международни отношения и работеше по специалността си.

- Тоест баща ви настоява за по-сигурни инвестиции и насочени в сфери, където имаме опит и традиции?

- Като зам.-председател, отговарящ за външната търговия, през цялото време той помагаше много на хора, които търсят експортно ориентирано производство. Знам, че се занимаваше много с износа на вина, държеше да се премине от количество към качество. В това число по партийна линия за всеки окръг имаше указания да започнат да правят локални вина, с контролирано наименование за произход, с по-високо качество и по-висока цена.