Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Има голяма вероятност през следващите няколко месеца Русия да бъде изтласкана на границите на Украйна от началото на агресията и да се възстанови статуквото отпреди 24 февруари 2022 г.

В разговор през юни с военния историк Камен Невенкин той спомена, че ако Украйна се почувства достатъчно силна, при някое голямо настъпление ще взриви Кримския мост. Признавам, че идеята ми прозвуча еретично, защото украинската армия бе в отбрана и буквално "гасеше пожари" - жестоката обсада на Мариупол, изстъпленията в Буча. Ситуацията бе такава, че повечето експерти бяха убедени, че победата на Русия е сигурна - ще бъде трудна, но е въпрос на време.

Факсимиле от интервюто в "168 часа" от 21 юли 2022 г.
Факсимиле от интервюто в "168 часа" от 21 юли 2022 г.

Камен Невенкин бе единственият експерт, който на страниците на "168 часа" аргументирано обясняваше защо предстои обрат във военните действия. Така след още няколко обсъждания на темата той ме убеди в непоколебимата си логика - че при война трябва да знаеш двете страни с какви интелектуални и военни ресурси разполагат.

Затова макар украинците да бяха в губеща позиция, той пръв обяви, че рано или късно ще настъпи обрат и че Кримският мост ще е свързан с голямо настъпление.

Интервюто излезе през юли със заглавието "Когато Украйна се почувства силна, ще взриви Кримския мост", а подзаглавието бе, че "При някое голямо настъпление това ще е черешката на тортата".

След като Украйна обърна войната и започна методично да изтласква руските сили от райони около анексираните Луганск и Херсон, прогнозата се сбъдна. На 7 срещу 8 октомври през нощта, очевидно като старателно подготвен "подарък" за рождения ден на руския президент Путин, мостът бе взривен.

Петя Минкова

8 октомври 2022 г. ще остане в историята като деня в който държавата, официално известна като Руска федерация, претърпя най-голямото си унижение в модерната си история. В ранните часове на съботния ден гордостта на президента Путин, Кримският мост, бе

разтърсен от

силна експлозия,

в резултат на която той бе частично изваден от строя.

Взривът буквално помете останалите новини от челните страници на медиите и вече няколко дни всички говорят предимно за него. Водят се спорове как точно е взривен мостът, но според мен не това е най-важното, а как по-точно ще се отразят тежките повреди, които той е получил, на предстоящите военни действия в Украйна.

През юли месец в интервю за вестника прогнозирах, че ще настъпи момент, в който Украйна ще се почувства достатъчно силна и ще взриви Кримския мост, като направих и уточнение, че това ще се случи в хода на някое голямо тяхно настъпление. При това прогнозата ми бе направена в момент, в който не само на хоризонта не се очертаваше никаква голяма офанзива на украинските въоръжени сили (ЗСУ), но и самата Украйна беше притисната в ъгъла и мнозина предричаха неизбежния й крах. И въпреки че се оказах удивително прав, отказвам да се считам за някакъв пророк или гадател. Просто тогава споделих това, което вече бяха казали на глас водещи украински военни експерти и лица от обкръжението на Зеленски и което, с оглед на ситуацията, ми се струваше като нещо напълно логично. Всъщност самата война, ако човек има аналитично мислене и най-вече знания, не е толкова трудна за прогнозиране. Могат да се предвидят много от бъдещите ходове на страните, както и кои събития е най-вероятно да се случат. Единствено не е ясно кога точно във времето те ще се развият.

По-долу ще опиша накратко някои мои виждания за евентуалния ход на войната на юг, пък след време можем да се върнем към тях, за да видим за кое съм бил прав и за кое съм сгрешил. Не бих ги нарекъл прогнози, по-скоро обобщения.

Кримският мост и

новото настъпление

Темата за моста постепенно ще утихва, но подобно на Мариупол и Буча периодично ще се връщаме към нея. Ще бъде интересно дали украинците ще опитат да го ударят пак, според мен е напълно възможно да повторят, защото сам по себе си той е

твърде

изкусителна цел,

за да бъде оставен на мира просто ей така.

Ценността на Кримския мост от чисто логистична гледна точка е изключителна. До момента, в който той беше ударен, през него са минавали около 75 на сто от резервите, изпратени на руските войски, сражаващи се на юг. Счита се, че дневно около 36,000 тона военни материали са минавали по него, за да достигнат до войските на бойното поле. Все още няма разгласена информация с колко ще намалее трафикът в резултат на унищожаването на единия от двата автомобилни пътя, но едва ли ще е някакво дребно число. Също така остава неизяснен въпросът дали експлозиите и разразилият се пожар на цистерните, при който температурата на горене е достигнала умопомрачителните 1000 градуса, не е повредила трайно ключови железобетонни елементи на конструкцията.

Факсимиле от интервюто в "168 часа" от 21 юли 2021 г.
Факсимиле от интервюто в "168 часа" от 21 юли 2021 г.

Заговори се, че е възможно във връзка с намалената пропускливост на съоръжението част от трафика да се прехвърли на понтони и фериботи. Това също може да създаде грижи на руснаците, защото през хладната половина на годината морето в района на Керченския пролив е много бурно и неприветливо.

Операцията по изваждането от строя на моста със сигурност е готвена отдавна и едва ли е проведена само за да развали настроението на току-що

навършилия

70 години Путин.

Във всички военни академии учат, че преди да се предприеме голямо настъпление, винаги първо се атакува вражеската логистика. Явно тук случаят е точно такъв и скоро ще станем свидетели на поредното голямо украинско настъпление.

Към настоящия момент най-вероятна ми се струва нова силна атака в района на Херсон. Там от края на август украинците действат на приливи и отливи. Т.е. събират една голяма войскова група, нанасят серия от мощни атаки, в резултат на което успяват да освободят няколко селища, после спират, за да се прегрупират, а междувременно докарват по-напред изостаналите складове, евакуират ранените, приемат попълнения, ремонтират техника и най-вече прочистват деокупираната територия от нежелани елементи - изостанали руски войници, минни полета и др.

След като си поемат дъх, подновяват атаките си, после пак спират, отново тръгват напред и т.н. Херсон е твърде ценен трофей, за да бъде пренебрегван с лека ръка. Аз лично очаквам до края на годината да бъде освободен от ЗСУ, като успехът там с пълно основание ще се счита за най-голямата украинска победа за тази година.

Друга

възможна цел

за предстоящото украинско контранастъпление може да бъде районът на Бердянск, който е разположен на брега на Азовско море. Ако се нанесе мощен удар от района на Запорожие право на юг, независимо дали в направление на Мелитопол, Мариупол и Бердянск (или и на трите заедно), то целият Крим ще бъде отрязан от "родината-майка" и руският фронт буквално ще се разпадне на две части.

В момента цялото снабдяване на руснаците в южната част на Украйна зависи от един комуникационния пункт - град Токмак. Това е разпределителна гара, която свързва Херсон с Мелитопол, Бердянск, Мариупол и Ростов на Дон. При това се говори, че

жп мостът

при Токмак е също извън строя, а освен това през уикенда украинците удариха и обекти в Мариупол. Както и да го погледнем, това си е една координирана акция срещу комуникациите на руснаците по крайбрежието и вероятна прелюдия към предстояща голяма офанзива. Железопътният транспорт играе изключителна роля в логистиката на руснаците, защото така се пренасят значителен брой

бронирани

машини,

както и големи количества гориво и муниции. Когато споменаваме бронирана техника, винаги трябва да отчитаме един "дребен" детайл - не е препоръчително тя да се движи самостоятелно на големи разстояния, защото консумира значителни количества гориво и най-вече - защото се чупи. Ако все пак се наложи на руснаците да прехвърлят част от снабдяването от влакове на камиони, то това ще им създаде допълнителни трудности, за които малцина подозират - колоните, превозващи товарите за войските, ще трябва да спират всеки четири часа, за да могат шофьорите да си почиват. И не на последно място - целият трафик ще минава буквално под носовете на украинците и ще бъде в обсега на хаймарсите и байрактарите.

Мнозина анализатори предупреждават украинците, че трябва да побързат, защото с настъпването на есента времето ще се влоши и трудно ще се воюва извън шосетата и населените места. Но това важи с пълна сила и за руснаците. Основният проблем в този период ще бъде увеличеното потребление на гориво, най-вече заради разкаляния терен. В такава обстановка в по-печеливша позиция ще се окаже този, който по-добре си напише домашното по логистика.

След есента идва зимата. Сама по-себе си зимата не е страшна - земята се втвърдява и танковете могат да се движат и извън основните пътища. Обикновено този сезон облагодетелства атакуващите, в случая украинците, включително защото отбраняващите се много трудно могат да си направят окопи и да строят укрепления. Неслучайно ако погледнем назад в историята, ще видим, че голям брой решаващи победи са спечелени именно през зимата.

Херсон

Ключов за изхода на цялата кампания на юг ще се окаже сражението за Херсон. Силно укрепеният руски плацдарм на западния бряг на Днепър е идеална база за настъпление на войските на Путин в посока на Одеса, ако успеят да го задържат до пролетта - всъщност това ще бъде истинско чудо. Ако пък украинците успеят да си го върнат - това ще бъде изключителна победа, за която цял свят ще говори седмици наред. Оттам нататък пътят към Крим ще бъде открит. Аз обаче се съмнявам, че ЗСУ ще се опита да нахълта в спорния полуостров, без да си прави труда да го изолира по суша превземайки някои голям град като Бердянск или Мариупол.

Луганск

и Донецк

Ако сегашните темпове на настъпление на ЗСУ се запазят, то нищо чудно до края на годината да ги видим в ролята на освободители на северната част на Луганска област, както и да се опитат да влязат в Донецк.

В общи линии, струва ми се, че има голяма вероятност през следващите няколко месеца Русия да бъде изтласкана на границите на Украйна от началото на агресията, т.е. да се възстанови статуквото отпреди 24 февруари 2022 г..