НЕУДОБНИ ДУМИ: РУСЕ, ПОМНИМ!

28 септември 1987 година. Русе, площад „Свобода”. Работнички от общинската фирма „Паркстрой” организират първият открит протест срещу комунистическата власт в този град. Това е протест срещу бездействието на управляващите от БКП, които не реагират на продължаващото с години обгазяване на града от румънския химически завод в Гюргево. Медиите позорно мълчаха. На власт бе партия, чиято „ръководна роля” бе закрепена в чл. 1 на Конституцията. 13 години по-късно за БКП в закон бе пояснено, че е партия, която е установила "престъпен режим" и е управлявала страната като "престъпна организация". Неин наследник днес е Българската социалистическа партия с лидер Корнелия Нинова, която преди шест години издигна Румен Радев за президент. И той стана идеолог на разделението в българската нация. Преди година отново с помощта на БСП, както и на членове и симпатизанти на "Демократична България" и на бъдещата партия "Продължаваме промяната", Радев спечели втори президентски мандат. Днес тези партии - БСП, ДБ и ПП, се гласят след изборите в неделя да управляват България. Но дано народът ни, включително и в Русе, помни.

През 1987 г. шест жени работнички: Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, повеждат след себе си още 500 събудили се от тоталитарния сън русенци. Тяхното търпение свършва, когато на 23 септември червената власт изкарва на централния площад "Свобода" стотици деца за тържественото им приемане в Димитровската пионерска организация „Септемврийче“. Те е трябвало да станат „пръв помощник и резерв на партията“ като произнесат следната клетва:
„Аз, димитровският пионер, тържествено обещавам да се боря всеотдайно за делото на Българската комунистическа партия, за победата на комунизма”.

Денят 23 септември не е избран случайно. На този ден през 1923 г. комунистическа Москва организира чрез свои агенти в страната пореден антибългарски метеж. Провокира гражданска война. Случайно ли е, че този зловещ ден избраха т.нар. протестъри през 2020 година за начало на своето "Велико народно въстание"? Те търсеха съзнателно асоциацията с комунистическия бунт от 1923 година. Помним, нали? И последва Кризата: неадекватни на обществените очаквания безплодни парламенти с много хулиганство в тях, серия от некадърни служебни правителства назначени от Румен Радев и едно още по-некадърно редовно правителство - последното с премиер Кирил Петков. На власт бяха курдисани посредственици и случайници в политиката, ментарджии по душа и много алчни лица. Омраза и ненавист заляха българското общество. Закономерно дойдоха високата инфлация и високите цени, възцари се пълно безхаберие пред смъртоносната пандемия от Ковид-19. Десетки хиляди българи си отидоха без време от живота. Защото некадърността в политиката и държавното управление води само и единствено до народно страдание. Но идването на власт на неокомунистите, както ги наричам, бе облачено в лъскавата опаковка на "промяната". Истината е, че "промяна" има, но тя е към по-лошо. И е факт, че от ден на ден става все по-лошо. Върнахме се назад към методи и практики на управление характерни за престъпния комунистически режим.

На 23 септември 1987 г. над Русе се стеле отровна мъгла. Медицински екипи оказват първа помощ на припадналите деца. Но червената пасмина не отменя тъпото си мероприятие. След пет дни шест работнички преодоляват страха си и излизат на протест. Но трябваше да минат още две години, за да се огласи българската столица от възгласите: "Демокрация!" и "Долу БКП!".

На 28 септември 1987 г. русенци ни призоваха да вземем сами в ръце живота си. Друг е въпросът как го направихме. Но и днес сме изправени пред същата стена. Сами и без чужда помощ трябва да спрем разрушителите на България. Да спрем промянаджиите, докато съвсем не са ни хвърлили в пропастта от която излизане няма. Можем да го направим още в неделя, 2 октомври.

Русе, помним!

*От фейсбук!