С радост припомням, как станах свидетел на много забавна случка. Свалка между младежи на околох18-20 години.

Тя чаровна и закачлива сервитьорка в заведение в Царево, а той симпатичен блуждаещ клиент-ловец седнал на масата до нас!

Искайки сметката, той, уж небрежно, пропит с практична романтика и заяви:

- Мноо голяа тръпка ми праиш, да знаиш!

А тя, уж изненадана:

- Тъй ли? Ша видим таз работа!

- Ми, хайде виж я, де. Ко ти пречи? Довечера, ко ша праиш?- набирайки увереност, я попита той.

- Ти сам ли си тука? - проучвателно го попита тя.

- Ааа, не. С приятели. Ни мъ ли помниш вчера? Голяма тръпка ми напраи. – убедително романтично и отговори той.

- Да няма нещо гаджета, маджета и да станат проблеми?-гледа го изпитателно тя чакайки отговор.

- Аа, не! То няма готяни! Само тъпа гняс.

Явно дълбоко поласкана, младата дама заговорнически и вече като на близък му каза:

- Приключвам към 7, ша са опрая за половин час. Ти ма чакай в 8, ей там пред тотото.

Младежът, усещайки голяма тръпка, ухилено заяви:

- Ша са разбием, да знайш!

- Ааа, не искам да са разбивам! Искам да мий гот!-леко заплашително заяви палавата сервитьорка, като му махна с ръка за довиждане и бързо отиде към маса с очакващи я клиенти. А младежът си тръгна с походка на олимпийски шампион към стълбичката за награждаване!

Та, ето така се свалят младите, уважаеми застаряващи суровини от предишни поколения през лятото на 2021 година. А ние преди се чудехме от къде и как да я подхванем. Чудим се първо на кино ли, в парка ли? После сладкарница, а после и задължителното дълго изпращане. Пък едни разговори за живота, за небесни съзвездия…

А сега само практична романтика, братче.

„Голяма тръпка ми праиш!“ И дорде туй онуй, то онуй в туйто…..

*От фейсбук