Зам.-шефът на външнополитическото разузнаване на СС - оберфюрер Валтер Шеленберг, в писмо до Мартин Лутер се оплаква как политиците, Църквата и царят на България парират всичките им усилия

Камен Невенкин е независим изследовател, посветил над 20 години от живота си на военната история и на Втората световна война. Той е най-издаваният български автор по тази тема в чужбина и пише предимно на английски език.

През 2020 година с книгата си "Крепостта Будапеща. Обсадата на унгарската столица" Невенкин спечели голямата награда на сайта за книги за военна история – "Стоунбукс", в конкуренция с над 20 000 заглавия. Контактува с военни експерти от цял свят и участва в различни дискусии за хода на войната в Украйна.

Неотдавна се сдобих от водещ чуждестранен архив с поредната колекция немски документи, отнасящи се към периода на Втората световна война. Обичайна практика за мен в такива случаи е да направя бърз преглед на полученото, за да придобия някаква представа за съдържанието, след това правя кратки бележки относно ценността на материалите и накрая му намирам място в моята колекция, където чака "да му дойде времето". Този път обаче не стана точно така. Веднага ми направи впечатление, че между документите има един, който не просто се отнася до България, но засяга едно от най-важните и обществено значими събития в новата ни история – спасяването на евреите у нас. Доколкото успях да установя, текстът е практически непознат за любителите на историята, а вероятно и на специалистите по темата (или на повечето от тях). У мен импулсивно се породи желание да го направя публично достояние и след като го преведох, веднага го предложих на редакцията на "168 часа" за публикуване.

В какво се състои значимостта на въпросния документ? Той представлява таен доклад, подготвен през есента на 1942 г. от Валтер Шеленберг, тогава заместник-началник на външнополитическото разузнаване в Главното управление за имперска сигурност на Третия райх, и е адресиран до Мартин Лутер, важна клечка в германското външно министерство. През същата тази 1942 г. двамата се едни от основните инструменти при прилагането на нацистките антиеврейски политики.

СС оберфюрер Шеленберг вече е координирал действията на печално известните айнзацгрупи с армията и полицията, а интригантът Лутер, в качеството си на един от заместниците на външния министър Рибентроп, взима активно участие в т.нар. Ванзейска конференция, където е приета програмата за "окончателно решение на еврейския въпрос" в Европа.

Документът недвусмислено показва няколко неща. Първо, че в България категорично е отсъствал антисемитизъм на битово ниво, т.е. че народът ни не е разбирал и най-вече – не е одобрявал мерките срещу евреите. Второ, че Българската църква е изиграла много важна роля при спасяването на нашите сънародници от еврейски произход. Трето, че цар Борис III, в типично свой стил, също се е опитвал да помогне - където и когато това е било възможно. Четвърто, че преобладаващото мнозинство от царското обкръжение, т.е. тези, които често биват определяни като "фашисти", също не са били особено ентусиазирани от идеята да провеждат холокост на българска земя.

Документът е и голям камък в блатото на т.нар. либерални историци, които от години тормозят българите с някакви изкуствено фабрикувани тези, че България е била фашистка държава, че цар Борис е бил пръв приятел на Хитлер и че всъщност не е имало никакво "спасяване" на евреи.