Държавното предприятие, около което и сега се вихрят скандали, преди 34 г. имало почти 600 млн. лв. дългове

Изкупувала се военна продукция, която не се търси на пазара и не е обезпечена с външни договори, показва секретна справка

Сглобявали части от съветски производства и ги изнасяли навън като изделия, изработени у нас

Може ли мощната компания за търговия с оръжие и боеприпаси у нас “Кинтекс” да е на ръба на финансовото си оцеляване? Оказва се, че е възможно и това е станало през далечната 1988 г.

Държавното дружество, около което в последните месеци се вихрят скандали и което за 2020 г. е с приходи от 222 млн. лв. и печалба от 20,6 млн. лв., преди 34 г. е имало задължения от 598 млн. лв. Това показва секретна “Информация за влошеното финансово състояние на търговско предприятие “Кинтекс” от 7 октомври 1988 г. на вътрешния министър Димитър Стоянов до Андрей Луканов, тогава министър на външноикономическите връзки.

Обвитото в тайнственост в годините на социализма предприятие “Кинтекс” е създадено със секретно разпореждане 131 на Министерския съвет от юли 1966 г. Външнотърговското обединение трябвало да се занимава с износ на “специално имущество по второ направление” (във валута - б.р.) Името на компанията произлиза от Кантора за инженерно-технически експорт към Министерството на външната търговия. Има и друго, по-забавно тълкуване - името произлизало от “кинкалерия” и “текстил.

През юни 1967 г., само година след създаване на предприятието, с ново строго секретно разпореждане на Министерския съвет към дейността му е добавена и “транзитна търговия”. Тя включва “скрит транзит” на оръжие и боеприпаси, специално имущество, цигари и алкохол, луксозни стоки, злато, медикаменти под контрола на Световната здравна организация, забранени лекарствени препарати, психотропни вещества и др., поставени под специален международен контрол. За тази цел

“Кинтекс” изгражда мрежа от офшорни фирми,

повечето от които регистрирани в Лихтенщайн с труден за разгадаване собственик. Там са се превеждали огромните валутни постъпления от своеобразната държавно покровителствана контрабанда. Предприятието и било под пряко наблюдение на МВР и Държавна сигурност.

Специалното предназначение на “Кинтекс” освен легалната търговия е препотвърдено с решение на МС от 1978 г. В него се разпорежда “скритата транзитна търговия през НРБ да се извършва само от Държавно търговско предприятие “Кинтекс” и представителствата на фирмите на “Кинтекс” в НРБ”. Това обхваща “търговия по суша, въздух и море със стоки, поставени под особен международен търговски режим, стоки с особени качества и високи стойности, за които клиентите доставчици нямат официално разрешително за преминаване транзит през съседни на България страни и вносно разрешително за страната получател”.

По този начин “Кинтекс” работи до 1985 г., когато е прекратен “скритият транзит” с Решение на МС. След това предприятието преминава към системата на Стопанско обединение “Металхим”. То е създадено в края на 1948 г. като обединение на военни фабрики. От 1975 до 1989 г. СО “Металхим” създава 28 машиностроителни комбината на военната промишленост в Казанлък, Сопот, София, Карлово, Ловеч и др.

“След преминаване на “Кинтекс” към системата на СО “Металхим” финансовото състояние на предприятието сериозно се е влошило. Задълженията рязко са нараснали и възлизат на 598 млн. лв. Това е било резултат от наложеното от ръководството решение “Кинтекс” да изкупува от комбинатите производители продукция, която не се търси на пазара и не е обeзпeчена от външни договори. Била изкупена и оставена на отговорно пазене продукция за 132,5 млн. лв.”, тревожно пише вътрешният министър Димитър Стоянов до Андрей Луканов в информация от 7 октомври 1988 г.

Имало е затруднения в реализация на стоките в чужбина, несвоевременно събиране на вземанията за изнесената продукция, както и вследствие на забавеното изплащане от комбинатите на доставените им от “Кинтекс” машини и съоръжения по второ направление за над 40 млн. лв. от негова страна, не били осигурени средства за погасяване на краткосрочен извънпланов кредит от 300 млн. лв. В края на август Българската външнотърговска банка

уведомила “Кинтекс”, че до окончателното погасяване на кредита спира изкупуването на стоки за износ на отговорно пазене

и ще изплаща само продукция, която вече е експедирана в чужбина, се казва в секретния документ.

Така предприятието не било в състояние да заплати на комбинатите произведените изделия, което пък се отразило “неблагоприятно върху възнаграждението на трудовите колективи и крие опасност от възникване на социално напрежение”. В службите са получени данни, че се купуват с рубли от СССР и Чехословакия военни изделия, които военните заводи отчитат като собствена продукция. Посочени са и примери. Чрез Главното инженерно управление били закупени от тези страни и предоставени за износ като собствено производство на комбинат “Фридрих Енгелс” (днес “Арсенал”) оръдия за 3 млн. изстрела за ЗУ-23 (зенитна установка). По същия начин на комбината за трактори в Карлово били отчетени закупените от Чехословакия 500 броя ПТУРС “Малютка” (противотанков управляем реактивен снаряд).

Посочва се, че

при възможност за годишно производство до 15 хил. броя от изделието “Град” (ракети за реактивна система за залпов огън) чрез “Кинтекс” са се изнасяли над 200 хил. броя

Разликата се допълвала с количества, доставяне от СССР в едър разсип, които след сглобяване и премаркиране се отчитали като изработени в системата на СО “Металхим”, допълва министър Стоянов.

“В резултат на тези машинации обединението отчитало намаление на материалните и производствени разходи с 4-5%, като по този начин били заблуждавани висшестоящите организации за действителния обем на производството и за реалните възможности на комбинатите”, се казва в секретната информация, с която е бил запознат и министър-председателят Георги Атанасов.