След 2 години почти непрекъснати локдауни в света заради пандемията международен екип от учени направи анализ какъв всъщност е техният ефект. Изводът им е повече от изненадващ - те са намалили смъртността едва с 0,2%.

Още в началото прогнозите на изследователи от Imperial College London сочеха, че затварянията ще ограничат фаталните случаи с до 98 процента.

Новото проучване е дело на трима изследователи. Първият е професорът от университета "Джонс Хопкинс" Стив Ханке - основател и съдиректор на Института "Джонс Хопкинс" за приложна икономика, глобално здраве и анализ на бизнеспредприятията. Той имаше съществен принос за въвеждането на валутния борд в България като съветник на президента Петър Стоянов. Другият автор е Йонас Хърби - специален съветник в Центъра за политически изследвания в Копенхаген, Дания. Третият изследовател е Ларс Йонунг - почетен професор по икономика в университета в Лунд, Швеция. Той е бил председател на Шведския съвет за фискална политика и съветник в Еврокомисията.

Тримата правят метаанализ на данните на 18 590 проучвания, посветени на локдауните по света. От тях едва 34 стигат до извода, че блокиранията намаляват смъртността.Първата част на изследването, четете тук.

Затова тримата изследователи стигат до извода, че ако се проследи ефектът на локдауните върху смъртността в сравнение с тази без тях, то няма някакъв съществен ефект.

"Като цяло смятаме, че блокирането не е ефективен начин за намаляване на смъртността по време на пандемия, поне не по време на първата вълна на COVID-19 - отбелязват тримата учени. - Нашите резултати са в съответствие с Групата на Световната здравна организация от 2006 г., която заявява: “Докладите от 1918 г. за пандемията от грип показват, че мерките за социално дистанциране не са спрели или, изглежда, че

не са намалили драстично разпространението...

В Едмънтън, Канада, изолацията и карантината бяха установени; публичните събрания бяха забранени; училища, църкви, колежи, театри и публика, места за събирания бяха затворени; работното време бе ограничено без очевидно въздействие върху епидемията."

Затова тримата автори на изследването се солидаризират с техен колега, който стига до извода, че локдауните "в най-добрия случай са имали незначителен ефект върху броя на починалите от COVID-19".

В заключение учените отбелязват, че анализът им не е имал за цел да докаже, че обещаният от Imperial College London ефект не е констатиран при пандемията, и предлагат

4 обяснения

"Първо, хората реагират на опасности... Когато бушува пандемия, те вярват в социално дистанциране, независимо какво нарежда правителството. И така, ние смятаме, че Алън (техен колега, когото цитират - бел. ред.) е прав, когато заключава: “Неефективността на блокирането произтича от индивидуалните промени в поведението: или неспазване, или поведение, което само имитира блокиране." Според Хърби доброволните промени в поведението са 10 пъти по-важни от задължителните поведенчески промени в борбата с COVID-19.

"Ако хората доброволно приспособят поведението си към риска от пандемия, затварянето на несъществени бизнеси може просто да пренасочи посещенията на потребителите от “несъществените” към “съществените” бизнеси, с ограничено въздействие върху общия брой на контактите."

Второ, според учените задължителните мерки регулират само част от потенциалните контакти, които могат да доведат до заразяване, но едва ли могат да наложат мерки като миенето на ръце, етикета при кашляне, дистанцирането в супермаркетите и т.н. "Държави като Дания, Финландия и Норвегия, които постигнаха успех в поддържането на сравнително ниска смъртност от COVID-19, разрешиха ходенето на работа, да се използва общественият транспорт, да се правят срещи у дома по време на

първото блокиране

- отбелязват авторите. - В тези страни имаше много възможности човек да се срещне с други хора легално.

Трето, дори ако блокирането е успешно, за да се постигне първоначално намаляване на разпространението на COVID-19, поведенческата реакция може да противодейства напълно на този ефект. Причината е, че хората реагират на понижения риск чрез промяна в поведението." В случая учените цитират изследване, което показва, че ако затварянето на барове и ресторанти води до намаляване на разпространението на болестта към нула, то усилията за превенция на заболяванията като социално дистанциране и повишен фокус върху хигиената постепенно намаляват и болестта отново се връща.

“Четвърто, непредвидените последици могат да играят по-голяма роля от всеобщо признатата - пишат авторите. - Когато заразеният човек е у дома със семейството си, рискът той или тя да им причини по-висок вирусен товар и по-тежко протичане на болестта е по-висок. От тази гледна точка блокирането ограничава достъпа на хората до безопасни (открити) места като

плажове, паркове

и др.” Учените сравняват ситуацията в Швеция и Норвегия между март и април 2020 г.

"Въпреки че дневната смъртност от COVID-19 е повече от четири пъти по-висока в Швеция от тази в Норвегия, шведите са били по-малко склонни от норвежците да не се срещат с приятели (55% срещу 87%), да избягват обществения транспорт (72% срещу 82%) и да си останат вкъщи през свободното време (71% срещу 87%) - пишат изследователите. - Тоест въпреки по-тежката пандемия шведите са по-малко засегнати в ежедневните си дейности, отколкото норвежците.” “В ранните етапи на пандемия, преди откриването на ваксините и новите методи за лечение, едно общество може да реагира по два начина: със задължителни промени в поведението или с доброволни промени в поведението - смятат тримата учени. - Нашите проучвания не успяха да покажат значителни положителни ефекти от задължителните промени в поведението (в резултат на локдауните). Това трябва да насочи вниманието ни към ролята на

доброволните промени

в поведението."

Затова според авторите са необходими още изследвания, които да определят как могат да бъдат стимулирани и подкрепени тези доброволни промени. Те смятат, че в случая много важна роля имат държавните органи, които трябва да осигурят информация как гражданите да реагират доброволно, за да намалят риска от излагане на зараза.

Другият извод на учените е, че те не могат да потвърдят, че локдауните са имали значителен ефект за намаляване на смъртността от COVID-19. "Ефектът е малък или никакъв", смятат те.

"Блокировки не е имало в такава голяма степен по време на която и да е от пандемиите от миналия век - пишат те. - Въпреки това локдауните в началната фаза на пандемията COVID-19 имаха опустошителни последици. Те ограничиха икономическата активност, повишиха безработицата, потиснаха образованието, доведоха до политически вълнения, допринасящи за домашното насилие и подкопаващи либералната демокрация. Заключението ни на базата на изчислението ползи - разходи е, че локдауните трябва да се отхвърлят незабавно като инструмент на политиката за пандемия."