Съветникът на Маргарет Татчър казва на шефа на БНБ, че седи върху бомба със закъснител. Той отговаря: “Всичко е под контрол!”

Но тя ще избухне, предупреждават го сър Алън Уолтърс и проф. Стив Ханке

В рубриката Тайните на прехода разкриваме неизвестни истории от миналото през погледа на различни участници в събитията. Често те са противоречиви, защото всеки отстоява своята истина. Но единствената гаранция да получим правдива представа за прехода е публикуването на различни мнения и свидетелства от първа ръка.

България е имала уникален шанс през 1992 г. да избегне убийствената инфлация и жестокото обедняване до 1996 г., но за съжаление, БНБ е осуетила този сценарий, за да запази лостовете си за влияние, без да даде никакъв шанс на политиците да вземат информирано решение.

Тази история никога досега не е била разказвана. Едва преди дни проф. Стив Ханке за първи път сподели за нея пред "168 часа".

През 1992 г. той и един от най-изявените монетаристи в света и главен икономически съветник на Маргарет Тачър като премиер – сър Алън Уолтърс, посещават България, разтревожени от галопиращата инфлация. През юни 1992 г. спрямо май 1990 г. тя е над 1200%, през декември е над 1500%, през юни 1993 г. е 2000%, декември същата година е над 2500%. Шест месеца по-късно през юни 1994 г. е 4000%, през декември 1994 г. - 5600%. През юни 1995 г. вече е 6500%, през декември 1995 г. - 7474,2%. Следващата година идва катастрофата

- през юни обезценката е над 10 800%, а през декември вече е над 30 хил. процента, ако приемем за базова година 1990 г.

"С г-жа Ханке познавахме сър Алън много добре - разказва проф. Ханке пред "168 часа". - Той беше най-близкият ми колега в университета "Джонс Хопкинс". Преподавахме заедно курсове, редактирахме заедно две книги и сме съавтори на редовната рубрика "Гледна точка" в списание Forbes в продължение на много години. Освен това аз бях този, който запозна сър Алън със застрахователния гигант American International Group, където той стана заместник-председател. Но може би най-важното е, че сър Алън ме запозна с Джон Грийнууд (главен икономист на "Инвеско",

управляващ над 1,6 трилиона долара,

и архитект на валутния борд на Хонконг - бел. ред.) и валутните бордове. Нашата работа върху валутните бордове включва съавторството ни за "Валутните бордове" в The New Palgrave Dictionary of Economics, която е най-авторитетната публикация от този вид в икономиката.

Въпреки че имам стотици истории за сър Алън, ще се огранича само с една българска история. През 1991 г. с д-р Курт Шулер написахме книгата Teeth for the Bulgarian Lev: A Currency Board Solution. С г-жа Ханке пътувахме до България през 1991 г., за да представим идеята за валутен борд, но това не предизвика голям отзвук, защото никой не беше чувал за валутен борд. И така, в края на 1992 г. сър Алън и аз решихме да дойдем в София с г-жа Ханке.

Уредихме среща

с проф. Тодор Вълчев, уважаемия управител на Българската народна банка. Нашата цел беше двойна. Първо, искахме да убедим проф. Вълчев, че седи на бомба със закъснител, а именно БНБ, и ако не приеме валутен борд, бомбата ще избухне. Второ, сър Алън и аз информирахме централните банки, че могат да предоставят назаем своите златни резерви на пазара на злато в Лондон. По този начин централните банки биха могли да печелят лихва върху златните си резерви, като същевременно запазят собствеността си върху златото. Сър Алън и аз се запознахме с проф. Вълчев - той беше много приличен джентълмен от "старата школа". Имахме добра дискусия за валутните бордове, но проф. Вълчев ни увери, че държи всичко под контрол и не вижда нуждата от валутен борд."

Така още в края на 1992 г. е пропилян шансът да се укроти инфлацията и ако изобщо се стигне до управлението на Жан Виденов, тя да е под контрол.

Аргумент в полза на това твърдение е, че до момента в историята няма случай на провален валутен борд. За съжаление, тази система винаги е била

в полза на гражданите

и в ущърб на политиците и централните банкери. Причината е, че тя стабилизира валутата и ограничава до минимум възможностите на политиците и централните банкери да харчат извън събраните приходи и да вземат огромни заеми, които поколенията след това трябва да връщат. Разбира се, икономиката не може да се финансира с огромни кредити,  когато се развива бурно, но всеки сам може да прецени кое е по-добре. В единия случай инфлацията расте и "задушава" бизнесите, "изяждайки" спестяванията и доходите. В другия случай развитието става постепенно, съобразно приходите.

Срещата през 1992 г. е фатална, защото не са много централните банкери в света, които с удоволствие биха приели системата на валутния борд. Вероятно именно това е притеснило и проф. Тодор Вълчев, който като представител на "старата школа" е отхвърлил идеята като еретична. Това е бил моментът, в който историята на България е била на кръстопът. Едно правилно завъртане на стрелката и "влакът" щеше да поеме в друга посока – може би изобщо нямаше да се стигне до управлението на БСП, ако демократичните сили бяха стабилизирали валутата.